Заговорът срещу България

Още в началото искам да кажа, че не става дума за чужд заговор срещу страната ни, а за вътрешен заговор на една малка част от българите срещу българското общество. Дори и да има някаква външна помощ, то тя може да бъде елиминирана и да се разгледа сегашното състояние на държавата като пряко следствие от управлението през последните 20-25 години.

В основата на този заговор стои редуцирането на свободните и мислещи хора. Първоначално, още през 1968 година се създава по подобие на статистическо-аналитичния център на КГБ един център за излизане на комунистическото движение от задънената улица, където само беше отишло и Пражките събития окончателно го потвърдиха. Така по препоръка на част от ЦК и върхушката на ДС се започна изграждането на един център за търсене на изход от ситуацията.

Но да разгледаме нещата от по-късен период, когато започна реализацията на това, на което сега казваме “Преход”. Преходът започна със създаването на групи, които по-късно се нарекоха “политически партии на прехода”. Те нямаха програми и това беше много важно, защото ако имаха програми различини от тезисите на БКП нямаше да бъдат допуснати до властта. БКП също нямаше програма, но насоките бяха определени. Създаването на БСДП, ДП, ОДЦ/ОХДЦ/, Екологичните организации, БЗНС-тата и прочие партии бяха дирижирани и кадрово осигурени от удобни и лесно контролируеми за целта хора. Излишно е да споменавам имена. Там изключенията са две-НДЗПЧ и “Подкрепа”. Но по-късно и те бяха инфилтрирани и “вкарани в правилния път”. По този ночин бяха осигурени продължителен комфорт на върхушката, за да може да направи завои в необходмата посока. Това ясно се видя на т. нар. “Кръгла маса”, избора за президент от ВНС и създаването на сегашната конституция, които се оказаха основните инструменти за запазването на политическата власт, докато се монополизира икономическата власт. И така, спечеленото време и финансовите ресурси създадоха този кошмарен преход, чиито край все още не е очертан ясно.

За да може да се осъществи този завой бяха необходими още две неща:

– Да се елиминират несъгласните.

– Да се изгонят предприемчивите и енергичните като заплаха за монопола.

По първия въпрос се задействаха механизмите още през 1988-89 г. с издаването на задгранични паспорти. Тази акция имаше за цел да елиминира политически несъгласните и да даде възможност на предварително подбраните лидерчета да нямат конкуренция. Това позволи на посредствени и дори силно ограничени хора да станат ръководители на партии-травестити, изцяло под контрола на върхушката. След като и малкото несъгласни бяха редуцирани до поносими размери, остана да се справят с енергичните и предприемчиви останали българи, които можеха да дадат отпор на икономическите кланове. За тазе цел бяха проведени цял арсенал от мероприятия, имащи за цел недопускането на свободни предприемачи  на икономическия терен:

Кредити се даваха само на избрани.

За да не участват в приватизацията чрез банковите фалити бяха елиминирани хората, които имаха някакви авоари и можеха да бъдат реална опасност на посочените от върхушката бизнесмени.

Бяха създадени силовите групировки, които направиха още по-лош климат за свободните предприемачи.

Чрез държавните финансови и “правозащитни” институции започна масивен натиск върху нормалните бизнесмени, за да бъдат премахнати от пазара като конкуренция.

В крайна сметка голяма част от тези хора бяха принудени да напуснат страната и да търсят реализация там, където правилата се спазваха от всички.

Покрай свободните предприемачи бяха принудени да напуснат и хората със свободни професии, както и научните работници чието заплащане и интереси бяха поставени под жизнения минимум. По този начин окончателно се създаде един икономически рай за върхушката и обкръжението и. В това отношение особено облагодетелства бе Ахмед Доган, като голямата част от турците, които можеха да го изхвърлят от политиката още от самото начало, бяха изгонини от България. Всъщност, този център, изгонвайки над 300 хил. български турци, го направи за себе си, но за тази цел бе и продължава да бъде използван  Доган.

В момента зад граница постоянно продължават да се намират повече от 1 млн български граждани. Участието им в избори/ неучастието им/ категорично доказва, че нямат намерение да подкрепят която и да е партия в страната. Това предполага, че ако бяха тук и имаха възможност да се развиват свободно, щяха да бъдат една реална политическа и икономическа сила, която за тези 19 години щеше да се консолидира и създаде своя партия /или партии/ и да доведе до политически фалит на сегашната политическа класа.

Този център се намираше отпреди повече от 20 години около Андрей Луканов. Доказателство за това са кризите в БСП, когато се появяваха спонтанни несъгласия с линията на Луканов, включително и на най-високо ниво от ръководството но БСП. Той налагаше единолични решения които бяха в съответствие единствено със стратегията, създадена за този преход. И досега се водят яки дебати относно това дали БСП е лява или дясна. Същите проблеми се виждат във всички останали партии. Но безспорно е само едно. Че само тази интелектуална лоботомия на нацията може да остави тези хора на власт.

Този мой анализ, направен преди близо 18 години съм казвал в една или друга степен в моите статии и изяви по електронните медии. За съжаление и досега нито колегите журналисти, нито политиците искат да забележат. В момента, заради посещението на Станишев в САЩ се тиражират призивите му българите да се върнат в България. И никой не задава въпроса защо тези хора са напуснали страната и при какви условия биха го направили. Не си задават и въпроса: “Какво ще стане ако условията за бизнес у нас се изравнят с американските, те се върнат и успеят тук?

Явно дълбочинните анализи са невъзможни за тези хора или имат силно нежелание за обсъждане на тази тема.

Николай  Колев-Босия