« Върни се назад Публикувано на 18.08.2021 / 17:02

ЗАВЪРШЕНИ ПАЛЯЧОВЦИ

Тези партии, от които мнозинството българи очакваха промяна, се оказаха завършени палячовци.

Само аз ли не съм изненадан? Надявам се, че не.

Щото, да погледнем Слави, например. Кой е Слави? Палячо по ген и професия, като именно затова и никога не разбрах, как така някой въобще му повярва. Но, аз, как да ви кажа, често съм склонен да надценявам способността на нашенеца да анализира и прави изводи…Всъщност, ясно е, че нашенецът е лесен за измама. Дори и на “двоен вход”. Дори и на ниска цена.

Христо от своя страна, при цялото ми уважение към романтичната му афера с ГЕРБ от близкото минало, може да мисли, но ограничено и вдървено – мисълта му може да пътува само по коридора – ул. “Шейново”, ул. “Иван Вазов”, ресторант “Под липите” и ул. “Козяк”. Това обаче не прави от Христо “редовен полет”. Христо, за добро или зло, е обречен да си остане единствено “чартърен полет”. Щото ако ви се ходи в цивилизацията – Христо не става. Въпреки приказките му. Въпреки излъчването му. За Занзибар обаче, оказва се, се е утепал!

Мая ли…Какво за Мая? Бизнес дама. От Кюстендил. Забрави за “Градус”, забрави за Илчовски, забрави за Гьола…и най-лошото – забрави за вас. Защото само с бля-бля в този живот не става, особено ако искаш да си успешен политик. Другият номер върви във фризьорския салон, но не и във фитнес центъра.

Всъщност, оказва се, уважаеми, че единствената опозиционна партия, която действително се държа адекватно през последните месеци бе БСП. Същата, която издигна Радев, а после той реши да прецаква.

И още нещо. Проблемът на Радев е, че той не бе готов да бъде президент. Той може и да е забележителен пилот или честен човек (последното не го твърдя, допускам го), но само това не стига за да бъдеш президент на една държава, пък била тя и България. Днес Радев просто бере плодовете на своя стил, на своята “игра”, на своята интриганщина. Както навремето той с лека ръка извърши предателства, така днес него също го предават с лека ръка.

Изключително ми е неприятно, но ще завърша така:

За огромно мое съжаление, оказва се, скъпи приятели, че чекмеджето отново защипа свободата. Но не защото е по-умно, а просто защото пантите му се оказаха по-здрави. По-здрави от потребността за истина. За демокрация. За свобода.

Така че, положението е следното – корабът потъва, вода има за всички! Наздраве!

Васил Петев

«