Журналисти на дръвника

Когато преди време Николай Колев – Босия написа за afera.bg един остър материал, че безуспешно прави опити да получи оригиналите на разработките на спецслужбите срещу него, в една от която е нарочен за наркотрафикант, чак не ми се вярваше. Това за наркотрафиканта.

Яла съм сопите на спецслужбите и знам какво значи да ти направят разработка с цел да разберат откъде ти тече информацията, но подобна гадост ми дойде в повече.

Оказа се, че нищо старо не е забравено.

Журналистите имат купища източници.

За някои, от които всяка добра спецслужба направо би завидила. Когато един разследващ журналист иска да научи нещо, той е като питбул и винаги успява. Твърде често цената е ужасно висока – създаване на невъобразимо много врагове, тотално сриване на личния ти живот, непрекъснато ходене по острието на бръснача, като прекрасно знаеш, че ръката, която го държи никога не е благонастроена към теб.

Наскоро главният редактор на електронния сайт frognews.bg Огнян Стефанов се принуди да напише публикация, в която изнесе, че телефоните му се подслушват и, че е заграден отвсякъде от мощна интрига, примесена с предупреждения и натиск, заради подозрението, че той стоял зад сайта “Опасните новини”.

Журналистите знаят кога се пише такъв материал.

Никой от колегите не страда от такава грандомания, че да занимава със себе си аудиторията, просто защото не това е начина медията ти да стане по-читаема.

Такива материали се пишат като евентуална защита, колкото и смешно да звучи това. Като особена марка, която трябва да подпечаташ с името си за да стане ясно, че ти не си гадът, който трябва да бъде заклеймен.

Знам, че подобни публикации будят и моментално отрицателната реакция у онези колеги, които никога не са плували в “дълбоките води” на разследващата журналистика, изразяваща се в – абе, тия се правят на интересни и си коват пиар на опасни.

На всеки журналист обаче утре може да се случи същото.

Тези дни, покрай някои мои публикации, свързани с наркомафията в морската столица и арестите на наркоиграчи на варненската сцена, ми бе подсказано, че определени ченгета работят яко за да “докажат”, че помагам с информация на наркодилърите и изобщо, че съм нещо като “Мата Хари” на наркобизнеса.

Сигурно щеше да е много смешно, ако достатъчно проверени и достоверни източници не ме предупредиха, че трябва много да внимавам.

И, че вече някои от задържаните били разпитвани не толоква за това, което са извършили, а за мен и контактите си с мен.

Ако погледнем реално на ситуацията, тя е абсурдна, откъдето и да я погледнеш. Защото никой няма право да следи или да ръководи с кого ще контактува един журналист и с кого не, какво ще си говори с него и какво не.

Разследващият журналист има контакти както с мутри и наркоиграчи, така и с ченгета, политици и всякакви други особи, които той реши, че могат да му помогнат с информация.

Фактът обаче, че някои ченгета си позволяват да ровят в личното и професионално пространство на един журналист, вече е опасно.

И знаково. Че нещо в тази система е не само гнило, но и отвратително.

Тези, които отделят от ценното си време, в което трябва да ловят престъпници, за да правят опити да ме изкарат едва ли не информационен “наркобос”, страхотно могат да сбъркат стъпката, ако разберат къде отива някоя “прихваната” от тях информация.

А ако са по-интелигентни просто ще четат това, което е написано в статиите на afera.bg

С настъпването на най-тежкия политически сезон, една година преди изборите, очевидно “добрата стара традиция” у нас да бъдат “отстрелвани” журналисти влиза в ход.

Свидетели сме през годините колко читави колеги – професионалисти бяха извадени от сцената само защото бяха неудобни с това, което пишат и говорят.

Най-прелестното нещо на този свят обаче е свободата да мислиш.

Всичко може да ти отнемат, пръстите да ти счупят, устата да ти запушат, да те залеят с помия и да те заковат така, че да нямаш ход за публичност.

Свободата да мислиш обаче няма как да ти вземат.

И ако си шило, което не стои в торба, пак ще намериш начин къде да напишеш истината.

Журналистиката е за хора особена порода.

Такива, които понякога сами си слагат главите на дръвника.

Да внимаваме.

Палачите са наточили брадвите.

Веселина Томова