« Върни се назад Публикувано на 26.02.2014 / 10:35

ЖУРНАЛИСТИКАТА ТРЯБВА БЪРЗО ДА СЕ ОТГРАНИЧИ ОТ БЛОГЪРСКИТЕ ДОНОСИ

 

Значи, да сме наясно – всеки, който е попаднал в оня донос на А.Г./45 г./ и кака Цона Общата, която оня ден пак ми потърси сметка по телефона за позицията ми по метежите в Украйна, започва да ми става все по-симпатичен. Надявам се разумните сред вас да споделят притесненията ми от противните методи за уронване престижа на хората на оная подривна ячейка „Протестна мрежа“. Това е една от най-кресливите шпиц команди, със странно финансиране, която подстрекава блокадите из София и разни други оперативни мероприятия срещу днешната власт. Както и срещу определени личности, неудобни на ръководството на ГЕРБ и кръговете около офшорния ни Президент.

Гравитиращата около разни правилни олигарси „Протестна мрежа“ не цели нито нормализиране на реалността, нито намаляване на корупцията, нито подобряване на бизнес средата, а най-малко ги е грижа за чистотата на природата.

За мен искането им за разследване на Делян Пеевски, Цветан Василев и особено на „България без цензура“ и лидера й Николай Бареков, се свеждат само до едно – да се създадат лични главоболия на посочените лица, най-наред – за да се надвика новината за българската следа в световните кокаиновите канали и връзката им с най-висшето ръководство на ГЕРБ.
Второ, да се ограничи по най-кален начин разширяващото се влияние на „България без цензура“, която набира стремително височина и все повече привърженици. Така че – свиквайте.

Писмото на „Протестна мрежа“ до Главния прокурор, ЕК и разни други високопоставени адресати, представлява по същество един най-елементарен донос, съставен по открити източници – предимно клевети, разпространявани в интернет пространството, където – всички сме наясно, законът няма как да идентифицира и съответно потърси отговорност от авторите им.

Съмнявам се към тоя донос да има прикрепен дори един единствен документ.
Ако аз сега напиша за вас нещо някъде из интернет, а недобре образования, посредствен като мислене, но затова пък адски претенциозен А.Г. /45 г./ и бодрата му дружина, ще го видят там и после ще препишат клеветата в официално писмо до прокуратурата. Стига да съответства на интересите на спонсорите им.
Зад това твърдение няма да има абсолютно никакъв достоверен документ или пък оперативна полицейска информация, но пък така тясе официализира в едно писмо до Главния прокурор, до ЕС и къде ли още не с вашето конкретно име. Може да ви е приписано всичко, дори че сте хермафродит и няма да държи сметка, че това може да стигне до ушите на вашите близки, на вашите деца. А всички зрители и читатели на тоя донос ще запомнят именно това, че сте хермафродит, независимо от факта, че всичките ви любовници ще се смеят с глас, като го четат.
На всичко отгоре вие няма да можете да ме съдите, защото ще срещнете огромни трудности да идентифицирате кой стои зад тази атака всъщност. Но дори и да получите съдействие от службите и да откриете, кой използва конкретния IP адрес, пак няма да стигнете доникъде, независимо че за клевета и набеждаване има състав на престъпление, предвиждащ до 10 години лишаване от свобода.
И на финала тази конкретна манипулация, уронваща вашето име и престиж, ще получи гражданственост – всички ще имат достъп до нея и ако решите да правите политическа кариера, тя ще се изправи като непреодолима сила на пътя ви.
Нищо че е анонимна, нищо че не отговаря на истината. Във виртуалния свят истината няма значение, значение има какво лица като А.Г. /45 г./пишат за вас. Защото на тия кресльовци им се плаща да вършат именно такива безобразия, като омаскаряване на политически противници и неудобни бизнесмени.

Медиен рекет в действие.

Но колко хора още трябва да бъдат омаскарени, за да се събуди това придрямало обществено мнение? На какви още мискинлъци трябва да станем свидетели, за да видим, че това е долнопробна манипулация, целяща единствено да подмени едни политически фигури, банкери, бизнесмени с други, които са по-удобни. Удобни не на мен и вас, а за незнайни тинк-танкове, най-често отвъд границите на страната ни.
Истинското безобразие обаче е, че медиите се понесоха като някакви бели чайки след новината за това скалъпен донос на „Протестна мрежа“ и информират ли, информират обществеността. Втори ден вече от 6.30 ч. сутринта първата новина в ефира и по печата е какво внесъл в прокуратурата А.Г. /45 г./.
И как пък не се намери един журналист, който да намери писмото и да го публикува, че да видим за какво се вдигна тая пушилка?
Ето, на това му се вика срастване на медии и политически кръгове – всички като по команда се направиха на глухи и слепи, когато „България без цензура“ се формираше като партия. Някои медии и журналисти пък бяха откровено враждебни и подли в подхода си. А сега зъб не обелват за това, че именно „България без цензура“ предприе акция „Чисти ръце“, а сега А.Г. /45 г./ и отбраната му дружина, най-безсрамно взе, че си я приписа.
Всъщност във времето медиите ставаха най-банални съучастници в една ужасяваща поредица от манипулации на общественото мнение, продължаваща вече над 20 години, дори без да се запитат – защо трябва да го правим, по дяволите! Пари ли взехме за това или на каква друга облага се наортачихме, че се набутахме в тоя сценарий. А пък после всички тъй страдат от липсата на обективност и свобода в медиите.

Защото не можеш да наричаш трима души оперативна престъпна група и да им приписваш недоказани по надлежния ред квалификации, а да сътрудничиш безпаметно на разни НПО-та със странни източници на финансиране и очевидно стабилен парично-стоков обмен с ГЕРБ и олигархичния кръг около офшорния ни президент Росен Плевнелиев.

Най-обикновени дрисльовци, пръкнали се незнайно откъде и по чия политическа воля на терена, взеха да си приписват званието журналист, за което се изисква най-малко да имаш висше образование и поне 3 години стаж, а гилдията мълчи като комунист на разпит. Никой гък не каза, всички се втурнаха да ги интервюират и да им лъскат имиджа.
Но пък наплюха по команда Николай Бареков, който ни е колега на всичко отгоре, в мига в който реши да мине в сферата на политиката. Гилдията сега се е притаила и само чака той да се провали, че да го разкости. Защото някои колеги направо ще се пръснат от яд, ако той не се провали и партията „България без цензура“ вкара депутати още на евроизборите през май. Яд ги е, нещо, но пък ще се наредят най-отпред в листа на чакащите за поздрав, ако той все пак осъществи мечтата си.
Аз пък искам „България без цензура“ и Николай Бареков да разчупят тоя образ от завист и омраза, и да успеят. На пук на всички оперативни мероприятия срещу тях.
Никога няма да забравя реакцията в „Новинар“, когато реших да подкрепя с едни 10 реда коментар кампанията на Ива Николова за кмет на Габрово. Ива днес е водеща на „Гореща точка“ в ТВ7, но някога е работила в „Новинар“. Та няколко бели гъски там наскачаха като нажилени – нека да ми се сърдят колкото си искат, и взеха да ми крещят насреща: „ти си луда, знаеш ли Ива каква е“.
Ами знам каква е Ива Николова. Освен колежка, тя ми е приятелка и имам преки впечатления от нейната прекрасна личност и скрити таланти. Затова и исках да я подкрепим, защото сме нейни колеги. Победих единствено, защото главната редакторка на „Новинар“ в оня момент се казваше Десислава Апостолова, изключително балансиран и добронамерен човек. Написах 10-те си реда и бях заклеймена от моите колежки по бюро.
Сега по същия начин ме заклеймяват заради доброто ми отношение към „България без цензура“ и нейният лидер, колегата Николай Бареков. Заклеймяват ме защото подкрепих решението на Росен Петров да избере друго поприще. Някои дори си позволяват да намекват разни неприятни работи по мой адрес в тази връзка.
Но аз не съм А.Г. /45 г./, представящ се журналист човечец, с неясно кариерно развитие. Аз се казвам Нора Стоичкова, журналист от 1986 г., с 35 години трудов стаж и служебната ми биография над 4 ситно изписани листа с формат А 4.

И да ви кажа от опит – както от всяка свирка не става политик, така и от блогър журналист не се става.

Защото журналистите са обучени с годините практика да спазват елементарни правила за работа с информацията, а блогърите гледат телевизия, ровят из форумите в мрежата и пишат на лош български език доноси, които после ни представят за журналистически разследвания.
Колегията отдавна трябваше да е предприела действия, за да си върне черджето обратно под краката, най-нагло иззето от блогърите. И най-вече – да се разграничи от подмяната на основните правила в професията. Тогава медийният слугинаж със сигурност щеше ако не да изчезне, поне да намалее под критичната граница.

 Нора Стоичкова

«