Живот с идиот
Едноименният разказ на Виктор Ерофеев дава поводи за различни тълкувания, особено през прочита на автор, възприемащ съжителството с идиот като форма на наказание – леко, както казват приятелите на главното действащо лице, докато го потупват успокоително по рамото. Все пак осъденият литературен герой има право да каже какъв точно олигофрен иска да си отведе у дома, при втората съпруга, която обича да чете Пруст. Изборът прилича на пазаруване в сутерена на кошмарен универмаг, зареден с дефект на жива стока. Следва дълга крива на падението и примирението с извращенията. Нали, каквото и да правят с теб, трябва да се съгласяваш – щом си избрал сам идиота. Докато и ти самият се превърнеш в идиот.
Доказаха ли за пореден път, че смятат за идиот собствения си народ новите коалиционни партньори?
В хоремага на българската политика, зареден с дефектна полит стока от категорията на държавника от ново поколение – Борисов, както взеха да го възприемат лакеите му, а и не само той, за които не е проблем да лансират нелепи кандидатури за министри е крайно време да бъде чуто и някакво по-компетентно медицинско становище, дефиниращо различните проявления на политическата ни идиотия. Не е добре за народ, който е склонен да въздига личната епикриза в пиедестал, превръщайки я по този начин в национален проблем. Разкраченият между Реформаторите и Патриотите Борисов ще започне да приритва съвсем скоро, тъй като задкулисието и олигархията за пореден път ще си вземат своето, а реакцията на „новия – стар” премиер отново ще бъде изпълнена с драматизъм. В общество в което липсват онези съпротивителни сили на гражданската мисъл, които могат да се противопоставят на различните проявления на политическата ни идиотия, свикнала да наритва най-честичко свободата на народния избор, предлагайки на демоса едни и същи политически оръфляци като номинираните за министри, готови да обявят за идиот всеки, който има гледна точка.
Но както казва и самият Ерофеев:
„ Нали, каквото и да правят с теб, трябва да се съгласяваш – щом си си избрал сам идиота. Докато и ти самият се превърнеш в идиот.”
Константин Парчев
Колаж: Иво Ангелов, „Сила“