« Върни се назад Публикувано на 19.02.2022 / 10:48

ЖИВОТЪТ НА ЕДИН ЕВРОПЕЕЦ ПРЕЗ 2050 ГОДИНА

Ще ви разкажа живота на един Европеец през 2050 година.

И така…

Ивано се събуди  в 8:00 и закуси гранули от скакалци, поляти със вода с витамини от люцерна

Реши, че днес няма да ака.

Така отчитането на емисиите в персоналната му климатична матрица щеше да намалее и ще може да си купи едно свинско кюфте.

Свинското кюфте беше голям деликатес за избрани. Полагаше се веднъж месечно. Най-лошото е, че не можеше да се излъже, защото вградения му чип следеше цялата жизнена дейност и колко емисии изразходва, и предаваше инфо на хранителния автомат на ъгъла.

Ивано отиде до автомата и поиска едно кюфте. Кюфтето падна, Ивано го взе и с наслада го изяде. Автомата си взе автоматично 5 евро от дигиталните пари по сметката му.

Ивано беше пробвал да излъже автомата като се самонарани и си извади чипа, веднъж. Не можа, защото се оказа, че дигиталните пари бяха програмирани да му разрешават какво да си купи. Не може да купи с тях каквото си иска, те също имаха програма какво може и какво не.

Центаралния сървър помнеше, че е минал позволените емисии по персоналната му матрица и автомата не прие парите. После го глобиха и му имплантираха чипа отново.

Ивано от тогава реши никога повече нищо да не пробва без разрешение. Чиповете били вкарани със закон през 2030 г. с цел да следят здравето на хората. Но, от тогава функциите им се разшириха и сега следяха цялата жизнена дейност на хората.

Дойде време за обяд.

Изпече си стек от трици  от червеи.

Балансирана храна.

Загледа Европейския исторически канал. Говореха за езиковата реформа в далечната 2035 г. Когато отпаднаха местоименията „Тя“ и „Той“ и всичко беше заменено с неутралното „То“. Всички имена бяха на „О“ също.

Ивано се замисли, че всъщност беше решил да е мъж до 30 години, а после щеше да е жена. Вече всички бяха сексуално неутрални. Само се раждаха с член или вагина, но след навършване на 10 г. избираха какво искат. Ивано беше избрал да е мъж. Присадиха му член и беше 3 дни на хормоно терапия. После мислеше да е жена или и двете.

Като се нахрани си помисли дали да не звънне на Ано. Деня беше слънчев, само за разходки. Преди години бяха си направили пикник в парка и решиха да пробват какво е секс с жив човек. Не му хареса. Ано беше жена. По време на секса много тежко дишаше, а и вагината и не го масажираше и не беше тясна.

Ивано беше свикнал с домашния робот – да си наглася вагината да е тясна и да има нежни стонове в до-мажор.

Определено секса с човек не му хареса. Ано се съгласи с него. И тя била свикнала на домашния робот да увеличава члена и да наглася темпото, а с Ивано не било достатъчно бързо и голямо. Ано предпочитала скорост от 4 до 5 тласъка в секунда около 70 минути и около 27 см., а Ивано не можел.

Двамата бяха решили никога повече да не правят секс. И без това се сещаха рядко: веднъж годишно или по-рядко.

Липсата на месо и на пресни плодове и зеленчуци, подтискаше производството на тестостерон. Хранителния режим в Европа отдавна беше базиран на протеинова икономика и на буболечки.

Безусловния базов доход гарантираше 1000 евро на месец на всеки член на ЕС. Не беше нужно да си умен, напорист, амбициозен. Нищо не беше нужно за да успееш в живота. „Успех“ и „Инстинкти“ бяха изчезнали като думи.

Това също доведе до постискане на тесторона и мъжкото начало. Алфа-мъжкарите и мъжкарите бяха изчезнали. Безусловния базов доход притъпи инстинктите за оцеляване, намали нивата на тестостерон и нуждата от грижа за поколенията.

Може би затова на Ивано не му се правеше секс повече от веднъж на 2 години и то с робота. С човек беше изморително.

Той се замисли, че бяха решили да се женят с Ано. Родител 1 щеше да е той, а Родител 2 – тя. Мислеха дали да не поканят и Родител 3, полово неутрален. Но ако нямаше да имат близнаци нямаше нужда. Считаше се за разточително с 3-ма Родители.

Детето така или иначе щеше да се износи и роди в Центъра за изкуствени матки в Люлин 10. Още през 2021 г. Мъск бил измислил технологията и през 2035 г. беше масово въведена. Ивано и Ано щяха само да дадат биологичен материал. Даже не те, а роботите им.

Вървейки към къщи от хранителния автомат Ивано се зачуди на видяното в Историческия канал. Преди 30 години хората били протестирали, били се бунтували. Не разбираше защо.

Всъщност той не можеше да има чувства. Безусловния базов доход беше му осигурил живот без борба чак до смъртта. Ивано не разбираше какво е да обичаш някой или да тв обичат, странно му беше. Не разбираше и защо трябва да мисли за държава, род, родина?  Та нали Европа бешв федерализирана и в Брюксвл събранието определяше какви да са позволените емисии за всеки и как да си изразходва дохода ? Какво още му трябваше на човек? Ивано не можеше да разбере, а и не се опитваше.

Тук таме имаше новини за бунт на някоя варварска държава в Африка, която ощв не беше се цивилизовала и имало мъже и жени, но тези бунтове бързо бяха потушавани чрез бомбардировки от космоса.

Деня беше напреднал, Ивано беше ходил над 15 минути и много се умори. Мускулите не бяха свикнали на такова натоварване. Някои негови приятели ходеха на спорт 1-2 пъти месечно, но те имаха свръх високи нива на тестостерон и нужда от активност. Масово нормалните хора нямаха такава нужда, защото бяха почти без полови хормони и без емоции. Живота беше спокоен.

Ивано си легна и заспа.

Съня му беше празен.

Като живота му.

А Ано в това време сънува кошмар.

Сънува прабаба си в съня си, сънува, че и крещи:

„- Защо позволихте да ни откраднат Душите? Държавата? Емоциите? Живота? За какво ни е живот без семейство, без любов, без бъдеще? Къде беше, бабо?“

Ано се събуди в пот.

Жалко, беше превишила разрешените емисии според персоналната си матрица.

Щяха да я глобят.

Но тя не можеше да разбере странния сън, не разбираше думите, които отекваха в главата и:

НЕ на Зелената сделка!

НЕ на Приемане на еврото!

НЕ на ЕС!

НЕ на Истанбулската конвенция!

Не на Медицинския фашизъм !

И не разбираше защо плаче прабаба и, както и какво е човек да плаче и защо повтаряше:

-Прости ми дъще че мълчахме!!!

Тодор Ангелов

«