Живи ли са, здрави ли са Доган и Симеон

Имаше ли в петък, 13-и, заседание на тройната коалиция. Или сбирка на забранена сатанинска секта. Бяха ли там и Станишев, и Симеон, и Доган. Избори и инвестиции ли обсъждаха. Или пиха кръв от черна кокошка. Въобще не сме сигурни в медийния разказ за случилото се, защото самите медии не са сигурни. Те препредадоха послание на правителствената пресслужба.

А то най-малкото не е обективно. Медийните артефакти са кадри на лимузини с тъмни стъкла от портала на резиденция „Лозенец”. И две снимки на сайта на Министерския съвет. Твърде малко, за да повярваме, че заседание е имало. Снимките са на тримата лидери отделно и обща с техните хора около маса. Станишев, Доган и Симеон са с едни и същи дрехи.

Което пресслужбата може да си го пише като успех – личи си, че снимките са от един и същи ден. Не сме убедени обаче, че той е бил петък, 13-и. В кадъра липсват вестници за фон с открояваща се дата. Тя е изключена и на апарата на официозния фотограф. От това снимките са станали по-малко аматьорски. Но и по-малко автентични, което е много по-важно.

Защото през дискретните прозорци на лимузините не се вижда добре кой отива да заседава. Може да са били Симеон и Доган. Но може от суеверие да са останали вкъщи. И да са изпратили секретарките си – тези, които още не са се самоубили. Единственото категорично от петък, 13-и, е, че медиите се довериха на властта като непроверен източник на информация. Видяха няколко правителствени автомобила, пратиха им две картинки с преразказ по тях и от това се получи новина. По същата рецепта може да се получи и война – особено ако не е гледан филмът „Да разлаем кучетата”.

С разнообразен автопарк, фотоапарат и стар компютър лесно може да се симулира среща на тройната коалиция. А неслучването й трудно ще бъде опровергано. Защото въпреки привидната таблоизация пресата все още не е продуцирала първия си професионален папарак. Тя е доверчива като севернокорейски вестник, публикуващ без редакция бюлетина за здравето на Ким Чен Ир.

Който от няколко месеца се появява изненадващо на изненадващи места, за да опровергае слуховете за прекаран инсулт. Никой все още не го е снимал, но пропагандата се старае да внуши, че вождът е в добра форма. Същите усилия не се забелязват да се стоварват върху българския триумвират. Станишев може да е рекордьор по медийно присъствие, но дисциплината на Симеон и Доган е отсъствие. Притеснени сме, защото вземат решения за нас.

А не знаем живи ли са, здрави ли са, сексуално удовлетворени ли са, липсва ли им нещо. И няма как да разберем от тайните им сбирки. Тяхната засекретеност би трябвало сериозно да ни съмнява. Защото, колкото по-закрито е едно заседание – толкова по-вероятно е то да не се е състояло. Това не е нова теория на конспирация. А етикет за поведение на публични личности, от които зависи държавният мениджмънт.

Не сме виждали Доган след смъртта на мъжката му секретарка Ахмед Емин. Почти четвърти месец нямаме актуална снимка, ако не броим един контролиран достъп до сараите. Теоретично е възможно Доган да не е излизал оттам толкова време. Но има ли поне един папарак да потвърди. Който през цялото време е стоял наоколо на първа, готов да преследва излизащата кола на Доган. Дори и режисирана снимка липсва. От която да личи, че шокът от вътрешно-ведомствената смърт е преодолян. Уникална занемареност на емоционалния имидж, каквато дори Ким Чен Ир не си позволява.

Другият имиджов палачор Симеон също не е влизал отдавна в кадър. А има цели две причини да демонстрира кондиция – семейната драма с катастрофирал син и напредващата възраст. Тактични сме към личната трагедия, но доброто възпитание изисква знаци, че тя не е попречила на обществената работа. Нейното качество зависи от психическото и здравословното състояние. И както се обаждаме на старата си баба да питаме как е днес – така очакваме чести отговори от Симеон как се чувства след прехвърляне на 70-те. Ако може и възможност за онагледяващи кадри.

В първия работен ден на Обама най-големите информационни агенции отказаха да разпространяват снимките му. Защото бяха правени от президентската пресслужба, а други фотографи не бяха пуснати в Овалния кабинет. BG пресата не само че тиражира картинките от закритото заседание в „Лозенец”, но и публикува преразказа по тях. Което напомня повече севернокорейските медийни стандарти.

С разликата, че там пропагандата умишлено търси случай да разкаже за здравия Ким Чен Ир. Докато нашият повод – да чуем нещо за Доган и Сакскобургготски, е официозен и планиран. И Черни връх, който Иван Костов изкачи като премиер с журналисти, за да опровергае, че е болен – все повече изглежда като самотен връх на политическото старание пред медиите. Трайното отсъствие на мнителност е гаранция за следващи фатално-секретни петъци. А съмнението, че нещо се е случило, засега изглежда като единствения начин да се получи достъп до случващото се.

Калин Руменов

В. „Новинар”