« Върни се назад Публикувано на 26.09.2013 / 19:30

ЖЕРТВА СЪМ НА ПОЛИЦЕЙСКО НАСИЛИЕ!

 

Аз съм жертва на полицейско насилие (случката е на повече от една година)!От много време се чудя дали да не ви помоля тук за помощ и съдействиеза да стане публичен случая, с надеждата, че това ще помогне такива инциденти и манипулации от страна на полицията да не се повтарят, както и да се проведе истинско разследване, а не аз да бъда осъден за нещо което не съм направил. На всичкото отгоре в резултат на полицейското насилие и безотговорноста на лекарските екипи от Бърза Помощ София и УМБАЛСМ Пирогов аз загубих едно сетиво – ОБОНЯНИЕТО МИ…!!!

Също така се надявам, че ако публикувате сигнала ми много хора, които ги е страх да свидетелстват, а са свидетели на случката биха преодоляли страха от тази неизмерима полицейска манипулация на толкова голям брой граждани!

СДВР направиха проверка в която твърдят, че не било извършено насилие върху мен, въпреки че…

Пращам ви части от сигнал внесен от мен до Главния Прокурор на Република България господин Сотир Цацаров.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,

На 16.09.2012г. около 00:50 аз съм бил ударен от редови полицай към 4то РУП София на име Георги Найденов Димитров. Ситуацията се развива в подлеза на НДК между централния фонтан и стълбите на централния базар в подлеза пред погледа на повече от 30 човека.

Веднага след удара аз съм припаднал в право състояние, паднал съм на земята удряйки си главата и съм започнал да се гърча с глътнат език, кръв в устата, издавайки нечленоразделни звуци. Това нещо е продължило повече от 5 минути, като полицая се е отдалечил уплашен /плахо/ в страни от мен, веднага след нанасянето на удара.

 Лежейки на земята, за здравето ми са се погрижили група от хора, които познавам от много години (някои от близо 20 години). Много хора са звъняли на телефон 112 обяснявайки състоянието ми и подавайки сигнал за полицейско насилие. Други мои приятели са тичали до фонтана пълнейки шишета с вода от него, за да ме поливат, докато другите са ми държали езика навън и са се опитвали да ме върнат в съзнание.В резултат на подадените сигнали от хората до телефон 112 на мястото е пристигнал и дежурния офицер към 4то РУП, чието име аз не знам! Настъпила е голяма суматоха сред полицейския екип, която е продължила около 15 мин, без да предприемат никакви действия.

 Първият ми спомен след инцидента е как седя на пейката (до фонтана), до където съм бил преместен от мои приятели и познати! Тук подчертавам, че в подлеза имаше над 30 човека от които познавах над 10!

 Вече бях в съзнание, когато дойде и ме прегледа лекар от ЦСМП София. Малко след това бях „помолен“ да отида до линейката, която ме чакаше в долния подлез на НДК (на тролеите). Суматохата беше голяма, бях заобиколен от полицаи и мои познати. Полицаите са попречили на моите познати да говорят с лекаря и са ги отблъснали. Въпреки, че само приятелите ми са ме спасявали докато аз съм бил с гърчове на земята – полицаите, които са седяли на 10 метра от мен, са дали информация за ЗДРАВОСЛОВНОТО МИ СЪСТОЯНИЕ на лекаря оказващ ми спешна медицинска помощ! Приятелите ми които са настоявали да обяснят какво се е случило с мен, грубо били отблъснати с думите „аз  казвам кой да говори и кой не, ще ви арестувам”.

 Всичко това се случва пред погледа и командите на дежурния офицер. Той или целенасочено е прикривал действията на подчинения му провинил се полицай, или крайно безотговорно е пренебрегнал сигналите за полицейско насилие докладвани му от ОДЧ, телефон 112 и от хора на мястото на инцидента.

 Пренебрегвайки факта, че над 30 човека са били свидетели!!! Той си  е позволил да не вземе обяснения или изслуша дори един от хората които са ме върнали в съзнание и преместили до пейката!

 Напротив, изгонил ги е, разпоредил е да се отцепи подлеза с цел аз да остана сам, а приятелите ми да останат отблъснати и изолирани настрани от група полицаи (на мястото са дошли няколко автопатрула заедно с офицера)!

 Полицаите са:

 1.  Забранили на момчетата да слязат до линейката с мен и да ме придружат до Пирогов.

 2.  Подлеза е бил отцепен от униформени служители на МВР, а аз съм бил изолиран от хората с цел да бъда заобиколен само от полицаи по време на медицинския преглед от екипа на ЦСМП

 3.  Както и да нямам придружаващи ме близки по време на по-нататъшното ми лечение в УМБАЛСМ Пирогов до където бях транспортиран с предложение за хоспитализация!

 

 Всичко това става пред очите на дежурния офицер,който е ясно че е бил там поради многобройните сигнали до 112 за човек лежащ в безсъзнание, подаден от очевидците на инцидента, което е резултат от полицейско насилие на негов подчинен!

 Дежурният офицер от 4то РУП София е ВЪЗПРЕПЯТСТАВЛ! (целенасочено или от безотговорност) информирането на екипа на ЦСМП за ЗДРАВОСЛОВНОТО МИ СЪСТОЯНИЕ. Което състояние е било крайно критично взимайки предвид фактите – гърчове, глътнат език, сцепена глава и уста пълна с кръв!

 Отново идвайки в съзнание пред Пирогов аз излязох от линейката. До нея седяха 2ма или 3ма полицая. След като ме видяха те започнаха да се смеят. Веднага след това излезе лекар от Пирогов и бях „прегледан” с поглед буквално до линейката, пред болницата от разстояние 5 метра. Без да влизам вътре в кабинети на болничното заведение.

 Лекарят от Пирогов най-вероятно не беше разбрал, че съм бил в безсъзнание. Така мисля защото вместо да бъда прегледан и сканиран за мозъчна травма аз бях попитан дали имам здравни осигуровки и директно бях арестуван пред Пирогов без да ми бъде извършен какъвто и да е преглед!

 Въпреки ужасното ми здравословно състояние, освен че бях задържан, бях разпитан в 11:00ч. и дори ми повдигнаха обвинение. В съдебното медицинско удостоверение на полицая, което е било издадено от съдебен лекар вътре в самото РПУ пише, че съм ударил полицая с юмрук, забележете :  „по капсата на фуражката и слепоочието“!!!

Полицаят, който ме е ударил, е бил прегледан в 11:30 сутринта в РПУто от съдебен лекар, който лекар не е бил изпратен до мен, въпреки че във фиша ми от ЦСМП е описана сцепената ми уста и глава, макар и да не е описано действителното ми състояние на безсъзнание поради по-горе описани причини!

Повече от седмица след това повръщах по няколко пъти на ден и бях с нарушено равновесие след ставане всяка сутрин

След като отидох на преглед при невролог ми бе установена „статична атаксия на лявото РР, дискоординационен синдром и РСД (рефлексна симпатикова дистрофия)”.

 В резултат на всичко това аз и до ден днешен имам ЗАГУБА НА ОБОНЯНИЕТО. Ходех на многобройни прегледи но с това мое заболяване не могат да се справят дори и специалисти от бившата Правителствена Болница.

Как екипа на ЦСМП спомагат за укриването на вината на

Ударилия ме полицай

 При освобождаването ми от РПУ медицински документи от ЦСМП София или УМБАЛСМ Пирогов не ми бяха дадени! МОЯТ ФИШ ЗА Спешна Медицинска Помощ е бил скрит както от мен така и от прокуратурата и вещото лице (съдебния лекар).

 Поставената ми диагноза от Д-р. Георгиев, от екипа на ЦСМП есцепена устна и хематон в задната част на главата“, без да е споменато, КОМОЦИО ЦЕРЕБРИ, т.е. че съм бил в безсъзнание!

 За сметка на това КОМОЦИО СЕРЕБРИ присъства в диагнозата на полицая който ме е ударил, който също е бил прегледан от Д-р. Георгиев! Оказва се, че половината от моята диагноза (КОМОЦИО СЕРЕБРИ) е прехвърлена, във фиш издаден на виновния полицай, а в моят фиш /на пострадалия/ тя не фигурира!!!

 Един вид … не аз, а виновния полицай е лежал безпомощен и в безсъзнание на земята.

 КОМОЦИО СЕРЕБРИ Е СЕРИОЗНА ДИАГНОЗА но това  е диагноза описваща моето състояние, а не на състоянието на напдателя ми, който фактически е униформен полицай! Незнайно кой е излъгал, че полицая е бил в безсъзнание а не аз!

 Въпреки, че е имало над 30 наблюдаващи цивилни гражданина и многобройни сигнала за полицайско насилие до телефон 112, служителите на МВР … са се усмелили да лъжат

Д-р. Георгиев е бил едновременно в две линейки

изпълняващ две различни мисии???

Интересен е факта, че в двата фиша за СМП (издадени от Д-р. Георгиев) са написани номерата на две различни мисии.

Съгласно Наредбата за оказване на Спешна Медицинска Помощ дежурния специалист в РКЦ към ЦСМП няма право да възлага повече от едно повикване на един медицински екип!

 Въпреки това Д-р Георгиев едновременно попълва два фиша за СМП (един за мен и един за полицая) с два различни номера на мисиите, като и в двата фиша уточнява, че това е „състояние след нанесен побой“! И аз съм с побой и полицая е с побой според документите попълнени от този лекар.

Фактът, че Д-р. Георгиев е написал втори фиш, означава, че по същото време той е бил едновременно във втора линейка, както и попълнената несъществвуваща диагноза („КОМОЦИО СЕРЕБРИ” на здрав пациент)

Диагнозата в Пирогов е в пълно противоречие с поставената ми диагноза от екипа на ЦСМП

Поставената ми диагноза в Пирогов е:„Интокс Алк Гравис. Без видими белези от травми. Н-х Б.О.“

 Където Н-х Б.О. Означава Неврохирургично без особености

 А Интокс Алк Гравис означава силно алкхолно интоксикиран

След като съм бил със сцепена глава и уста (описано във фиша попълнен от екипа на ЦСМП) неврохирургът в Пирогов си е позволил да не опише това в амбулаторния журнал при условие че съм закаран до Пирогов с предложение за хоспитализация!

 Не ми е залепил сцепната уста, камо ли да ме сканират за мозъчна травма…

 Било е редно да ме сканира за мозъчна травма (недай си Боже за мозъче/р/н кръвоизлив), каквато е медицинската практика за преглеждане на пациенти предложени за хоспитализация(с линейка) и с ударена глава, описано във фиш от ЦСМП. Но не… Той ме прегледа от 5 метра…

 Това действие на дежурния неврохирург в УМБАЛСМ Пирогов ми струва НЕИЗЛЕКУВАНА И ДО ДЕН ДНЕШЕН ЗАГУБА НА ОБОНЯНИЕТО и душевно страдание от преживяното!

 От двете диагнози се оказва, че аз съм се качил в линейката с рана на устата и главата. След което по време на транспортирането за 5 минути /до Пирогов/ раните ми са били изцелени??

По този начин прикриват мозъчната ми травма!

Съдейки по документите издадени ми от ЦСМП и Пирогов се оказва, че в линейката раните ми са зарастнали, а и на всичкото отгоре съм се напил в нея до безсъзнание.

    Тук възниква въпроса какво е било докладвано на координатора на мисията от телефон 112?

    Той е знаел за сигнала за полицейско насилие!

    Той е знаел, че съм бил в безсъзнание!

    Знаел е, че съм предложен за хоспитализация!

    Но кой и какво го е излъгал за да позволи аз да бъда арестуван вместо прегледан? И служителите на МВР и служителите на ЦСМП са държали в течение човек от системата 112 който е актуализирал мисията в системата

    От приложения към сигнала Фиш за спешно повикване от ЦСМП, разписан от дежурния координатор от РКЦ към ЦСМП София, се вижда, че:

СРЕЩУ ГРАФА ХОСПИТАЛИЗИРАН ПИШЕ ?П-В, което само по себеси показва, че Районно Координационната Централа към ЦСМП не е знаела аз хоспитализиран ли съм бил или не!!!

    Лекарят от УМБАЛСМ Пирогов не попълва причина за отказ от хоспитализация която е задължителна според Наредбата за Оказване на СМП!!!

 ОБОБЩЕНИЕ

 Всичко това нямаше да се случи ако дежурния офицер не беше забранил на моите приятели да ме придружат с линейката до болницата!

 Въпросният офицер или е крайно безотговорен или целенасочено е прикривал престъплението извъришено от подчинения му служител.

 Аз бях едва ли не отвлечен от полицаите, след като им е било позволено или разпоредено от дежурният офицер да ме изолират от хората които са ме спасили от задушаване

 Имайки предвид, че съгласно Закона за Национална система за спешни повиквания 112 се записват всичките разговори и кореспонденции между:

граждани <–> телефон 112 <–> РКЦ <–> ЦСМП <–> СДВР <–> ОДЧ и т.н се съхраняват в единна система. Както и кореспонденциите между екипа на ЦСМП София и РКЦ (към ЦСМП) се съхраняват на дисков носител (в ЦСМП) за срок от 3 години съгласно Наредбата за Оказване На Спешна Медицинска Помощ и съгласно член 17 са доказателства….

аз вярвам, че истинността на изложените от мен факти и обстоятелства могат да бъдат проверени и доказани много лесно!

Съгласно чл.17 от Закона за Национална система за спешни повиквания 112 горе описаните аудио записи са веществени доказателств/в/а!

Броят на замесените длъжностни лица, подчинени на различни институции, в този случай е около 10, ако не и повече…!!!

 Състоянието ми е било крайно критично, имайки предвид фактите – БЕЗСЪЗНАНИЕ, гърчове, глътнат език, сцепена глава и кръв по устата! , а по-късно – упоен с неизвестно вещество. В такова състояние ми се снемат показания и в последствие – повдига обвинение.

 Факт е, че придружаването ми до болницата от близки на мен хора е било грубо ВЪЗПРЕПЯТСТВАНО и ЗАБРАНЕНО от служители на МВР без да имат право да го правят! Отговорността за това е на дежурния офицер! След пристигането си, на място той е решил, че трябва да бъдат разпитани за свидетели на инцидента единствено и само двете охрани на заведението, вместо хора които са ми спасили живота и са седяли до мен през цялото време!

ИМА ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ИНЦИДЕНТА!!!

СЪГЛАСНО чл.17 от Закона за телефон 112 всички записани разговори по случая са ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА. ПРОСЛУШВАЙКИ ТЕЗИ ЗАПИСИ ВИЕ ЗА МИНУТИ ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ ЧЕ СИГНАЛА ПОДАДЕН ОТ МЕН Е НАПЪЛНО ДОСТОВЕРЕН И ЧЕ ОФИЦЕРА, ГРУПАТА ПОДЧИНЕНИ НА НЕГО ПОЛИЦАИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ЛЕКАРСКИТЕ ЕКИПИ СА ДЕЙСТВАЛИ ОРГАНИЗИРАНО

ОФИЦЕРА НЕ Е ПРЕГЛЕДАЛ ЗАПИСИТЕ ОТ КАМЕРИТЕ НА ЗАВЕДЕНИЕТО ЗА ЧИЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ ПОТВЪРДИ УПРАВИТЕЛЯТ МУ СЛЕД ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР С МЕН!!!

В РЕЗУЛТАТ НА ТОВА АЗ ОСТАНАХ БЕЗ ОБОНЯНИЕ

С голямо уважение и доверие”

 В. Теодосиев

Уважаема госпожо Томова,

Заради цялата тази исторя аз прочетох неколкократно интересуващите ме части от Наказателно Процесуалния Кодекс, Закон за МВР, Закон за Национална Система 112, Наредба за оказване на Спешна Медицциска Помощ и от ИНСТРУКЦИЯ No 1 за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване 

Взимайки предвид постоянното полицейско насилие, което от години дори става на публични места (ежеседмично) и остава почти винаги безнаказано та дори и неразследвано и е едва ли не вече е общоприето за нормално да го има:

Ако този текст се публикува, искам да питам (ако някой компетентен орган реши да ми отговори):

Има ли точно указание за служителите не Национална Система 112, ОДЧ към МВР(или РДВР) и РКЦ към ЦСМП, как да процедират при сигнал за полицейско насилие и кой поема контрола и координацията на сигнала след получаването му? Както и отговорността? Търсех и четох много наредби но такава инструкция не намерих никъде! Все пак тези хора някой ги координира и контролира…

Оказва се че на мястото на инцидента, след сигнал за полицейско насилие, пристига служител от същото РУП, който е колега на провинилия се полицай и е повече от нормално той да прикрие(или поне помогне на) колегата си. Което се оказва много лесно взимайки предвид, че съгласно чл.212 ал.2 от НПК той може да си избере свидетел за неотложен разпит и по този начин да задейства досъдебно производство! Този член би било добре да бъде коментиран в Народното Събрание преди гласуването на нов Закон за МВР!

В такива случаи според мен трябва на място да пристига истински следовател, а не да пристига офицер от същото районно, който не притежава нужното образование, но след промените на НПК от 2010 година, съгласно чл.212 ал.2 има правомощията да разпита свидетел по неотложни причини и благодарение на това да се създаде досъдебно производство АВТОМАТИЧНО след разпита!!!

Видимо от обяснената по-горе ситуация координиращите служители на ОДЧ към СДВР и РКЦ към ЦСМП са допуснали по някакъв начин аз да бъда арестуван с мозъчна травма без да бъда дори пргледан. Дали са били излъгани или са просто несериозни може да се разбере само след преслушването на записите в архивите на система 112. Което само по себеси показва липса на организацвия и/или контрол над екипите на МВР, ОДЧ, екип ЦСМП, РКЦ и система 112!

С най-голямо уважение,

В. Теодосиев

 

 

 

 

 

 

«