Жалките страсти опозиционни

Политическата тема в началото на лятото се оказа липсата на политическа алтернатива в България. Поредният вот на недоверие и гротескните акции или намерения за такива на опозицията, потвърдиха убеждението, че тройната коалиция е лоша, но нищо по-добро няма под ръка. Ако имаше, правителството щеше да падне, а силите да се прегрупират за предсрочни избори. Изявените от различни опозиционни лидери намерения да се организират протести, бойкот на изпълнителната власт, напускане на парламента и всякакви други форми на бунт срещу властта, оставиха равнодушни дори и собствените им избиратели. Изглежда, че дори и твърдите привърженици вече си дават сметка за театралността на политиката у нас. Опозицията трябва да призове хората на бунт, защото е опозиция. Това, че никой няма да излезе, няма никакво значение, важното е, че пред камерите опозиционните лидери се държат като такива. Забележете – протестите се насрочват за след ваканцията на народните представители. Все едно, че недоволството може да почака недоволните първо да си починат, а после отново да ги връхлети с пълна сила. По тази логика ще е добре опозиционерите да изчакат още малко, защото след няколко месеца ще има редовни избори и на тях много ясно ще се покаже кой от какво и от кого е недоволен.
В надпреварата си кой да предложи по-екстравагантни идеи – от неплащане на данъци до бойкот на държавата, политиците пропуснаха няколкото спонтанни протеста на млекопроизводителите, които правителството и ЕК приеха далеч по-сериозно. Някак идиотски звучи да насрочваш протести след месец и да пропускаш протестите сега. Това разминаване с действителността сякаш се превърна в систематично поведение на „десните", които и да са те днес.
Работата е там, че мнозина от тях самите не си вярват, че ще влязат в следващия парламент и за това днес толкова страстно играят играта на разгневени граждани. Борбата им е за оцеляване, а не за справедливост. Хората разбират тази игра и очевидно вече не им се играе на нея. Правителството има големи пропуски и е изправено пред сериозни проблеми, но не се вижда неговата алтернатива. Няма кой да го смени. Това е цинизмът на ситуацията. Всички български политици се постараха доста, за да се стигне до това положение, а днес няма друг изразител на волята на гражданите освен ЕК. Тя се превърна в единствения защитник на техните интереси, а това все пак не е много нормална ситуация.

Явор Дачков

В. “Политика”