ЖАЛКА КАРТИНКА НА БЪЛГАРСКИЯ ПРОДАЖНИК. БЕЗСРАМИЕТО, ОБЛЕЧЕНО В ХУМАННОСТ, Е ПОКВАРА

„Българските С 200 и С 300 са крайно необходими на Украйна. Те имат нужда от танкове и бронирани машини, от самолети, хеликоптери. България разполага с всичко това. Техниката, която можем да предоставим днес, може да се използва от тях още утре, без допълнителна подготовка и логистични усилия. Това е техниката, с която украинската армия разполага…“

Благородникът – експерт ниже словото си необезпокоявано.

Упражняват се в пишман алтруизъм.

Бивши министри, титулувани разбирачи на отбраната и сигурността, в които нещо дълбоко продажно, нравствено нечистоплътно, лишено от воинска чест, ми пречи да възприема като такива, се борят за мир и сигурност посвоему.

И това „посвоему“ е сложно преплетено с амбициите на другиму.

Още повече, когато се опитват да представят историческа, национално обусловена симпатия и откровено желание за взаивопомощ с Русия, като руска пропаганда у нас и засилена активност на техните разузнавателни структури.

Да, трудно е някак…

Сещам се за урока на православните подвижници, според който врагът може да ти устрои зло, дори като го прикрие като ненавист към порока.

За пореден път ще си позволя да напиша, казано е:

– Не участвай в чужди грехове!

Това не ви ли го приемат продажните душици, уважаеми експерти?

От кого България е получила своите С 200 и С 300?

Не са ли дадени на българския воин да защитава собствената си териториална цялост и суверинитет.

Вие, днешните велики миротворци, с напълнени джобове от продажни сърца, каква заслуга имате за получаването на тези военни съоръжения у нас и на какво основание така широко си позволявате да ги раздавате и пращате къде ли не.

Тези, които ги доставиха безрезервно на българските поколения, за да защитават мира, да осигуряват сигурността и националната си цялост, вие сега искате да ги биете с тяхното си оръжие, без да имате ни най-малко морални задръжки за това.

Русия ни даде високоточно оръжие, за да го дадем сега да я бият с него.

Това нашият експерт го счита за нормално, за велик израз на почтеност към партньорите.

Безсрамието, облечено в хуманност, е поквара.

Тя винаги поразява и унищожава безсрамника.

Ако жив е станал злонравен, скръбта по него е повече, отколкото за умрял.

И аз чистосърдечно скърбя за мерзавеца, усмихващ се в такива експерти.

Жалка картина на българския продажник – да обещава свобода и справедливост, когато самият той е роб на развалата, когато с превъзнесени думи, зад които наднича изгодата, мами сърцата на простодушните.

„Да се бориш за мир е като да чукаш за девственост“, бе казал Джордж Карлин.

И сега на наши експерти, върли поборници, извратената им мисъл ги примамва към похот, в която желаят да  „чукат“ с нещо, което е на този, когото искат да „чукат“.

Разбирате какво се получава, за да не премина определени граници на изказа и той да стане прекалено циничен.

Човек е трудно да допусне, че размахът на евроатлантическата ценност у нас би придобила такива размери.

Опитвам се да търся доброто, не в това, което според моето мнение е направено добре, а в това, което е засвидетелствано от благочестиви мъже.

За съжаление такива не виждам сред подобни експерти.

Пустият угодник, победен от продажността си, не можа ли да разбере, веднъж и завинаги:

– „от когото някой бъде победен, от него бива и поробен (2 Петр. 2:17 – 20)“.

Ах, колко истина има днес в думите на Казандзакис:

– „Не са страшни гладните кучета. Страшни са преялите хора.“

Радвай се, робе, на пълния джоб и почитай Левски!

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС