Е, ТАКА И ТРЪГНА БИЗНЕСЪТ НА ТАЗ ШАВРАНТИЯ. А СЕГА УСТАТА И НЕ МОЖЕШ ДА ЗАТВОРИШ.
В началото се криеше по кюшета на къщата, а най-любимото й място бе зад телевизора.
Слабичка, дребна, непретенциозна, седеше си кротко в дъното на стаята, заровена до ушите в някакви бумаги, прелистваше, цъкаше чат-пат с език, от време на време сваляше вехтите си очила с рогови рамки и се втренчваше някъде отвъд печката, някъде отвъд материалния и физически свят, захапала цигара в уста, тази възрастна дама всъщност бе един доста поносим съквартирант.
В последните месеци обаче нещо в нея се промени.
Първо си купи компютър. Твърдеше, че е втора ръка и го ползва още от времето на Хор Сехемиб. Намести се на масата, извади някакво хендсфри и като заломоти, та не е спряла и до днес. Говори на някакъв непознат език, както се пее в песента, и дими като фабрика на Ковачки. Почна да се облича все по-елегантно, а наскоро дори си записа час за ботокс. Щрака с новите обувки на високи токчета по цели нощи из хола и отмята имена от своя тайнствен и безкраен списък.
– Добре де, ти няма ли да си ходиш?! Цъфна у нас, ей така, от Нищото, настани се без покана, дори Тоби не те харесва, а сега и от кухнята гардеробна искаш да си правиш! – осмелих се да повдигна болната си тема веднъж аз.
– То, мен, никой по презумция не ме харесва. Откакто се помня, все е така.
– Е, добре де, докато ще я караме по този начин? Поне, някакъв наем трябва да почнеш да плащаш – продължавам да недоволствам, за тоя дето духа, аз.
– Пари няма да ти дам, но ще ти кажа числата от лотарията за следващата седмица – намига ми хитро не поканената в дома ми тунингована вещица.
И така, месец след месец, та цяло лято.
После една сутрин изчезна. Барабар с компютъра и безкрайния списък. Преди седмица чух, че била станала някакъв голям шеф в статистиката. Щяла дори да почва свое предаване в глобален ефир. Била наела куп служители за новия си офис. Все хора на високо държавно ниво. Направила си била фирма и имала клонове по всички краища на света. Клиентите й били милиарди.
Е, така й тръгна бизнесът на таз шаврантия Смъртта. От хола, зад телевизора. А сега устата й не можеш да затвориш. Всеки ден е в световен ефир. Модерна, нагла, арогантна. Като всяка класическа медийна звезда.
Васил Петев