Ех, чудесни са чудесата меверейски…

Само се молим да няма война и да не сме с такива като него в един окоп, в една щабна стая, изобщо да не го „дишаме” наблизо. Иначе да си говори колко е важен за националната сигурност и да разхвалва издънкаджии-меверейци, които били „чудесни професионалисти”.

Валентин Цоновски (когото К.Г. представи като плачещ антитерорист, за да го оправдае за издънката с емоционалното му състояние) бил „чудесен професионалист”, но се провалил като пръв безхаберник в апартамента на Стойчо Стоев-Чочо. Предоверил се на заподозрян в убийство. Дали плачещият антитерорист утре ще защити с умели действия измъчвана заложничка, ако пак се разплаче в неподходящ момент и това го извади от равновесие?! Валери Йорданов също бил „чудесен професионалист”, но не осигурил контрол върху „слабата организация на операцията” в Мировяне. Ех, чудесни са чудесата меверейски…Бихме попитали Калин Георгиев по примера на Класика – „Туй луната дали е живо…?” Поне малко срам няма ли Георгиев? Бойко Борисов му режисира в четвъртък каскада от етюди, за да го извади от блатото, където го вкараха некадърниците, които той трябва да ръководи (контролира). Петдесет хиляди полицаи може и да не е длъжен да контролира пряко Георгиев, но как пък пропуска и „висши ръководители” като Цоновски и Йорданов?

Да вземе пример Георгиев от Борисов. Привика го премиерът и набързо му вкара в главата поредния мит – „Разминахме се с акция подобна на „Белите брези”…Стойчо можеше да застреля полицаите”. И Георгиев повтаря като папагал, естествено. А как беше всъщност? През януари 1994 г. се изпозастреляха момчета от БМБ и СОБТ, а „барета” като Индианеца загина нелепо. (Борисов е можел да се запознае с детайли от постановката от близкия му Иван Чобанов…) Кабинетът „Беров” не падна, разбира се, заради това меверейско клане. Отиде си след договорки за предсрочни избори (на 18 декември 1994 г.) между Жан Виденов и Филип Димитров, постигнати по време на среща на ”Раковски” 134. Обаче Виктор Михайлов трябваше да се обяснява. Също като Цветан Цветанов сега. Да не би Борисов да спекулира ретроспективно, че след изстрела на Чочо полицаите отвън са могли да се втурнат вътре и да стане патакламата? Обаче не са се втурнали. На вратата УЖ НА МИГА се показала смела перничанка, която била поемно лице, но не влязла заедно с бопаджиите от София. Ако наистина е било така, Чочо е можел да свитне и нея. Но Стоев пожали полицаите. За да може сега Георгиев да бърбори нелепости. Като че ли разследването не е напълно компрометирано.

Калин Георгиев може и да се прави на изкусител с вметки, че бил „изпуснал нишката” на разговора в тв студиото. Но едва ли ще бъде добре да изпусне Нишката, когато стане наистина напечено и на Б.Б. и Ц.Ц. им се наложи да се разтоварват от политическа отговорност чрез жертване на професионалисти на различни равнища. Факт е, че УДОБЕН главсек като К.Г. премиерът Бойко Борисов посмъртно няма да може да намери, но фактите, данните и обстоятелствата може да го принудят да поиска и неговата оставка. Срамният цирк от четвъртък с викането на „самурая” на килимчето вкара темата за оставката на Калин Георгиев в публичното пространство. Но Бойко Борисов свърши нещо много по-важно – показа, че в МВР все пак имало главен секретар. Не толкова „знаменит” (Н.Б.) като него, но все пак имало…Нека ни прости „самурай” като К.Г., но такива като него дали ще плачкат, ако решат да си направят джунши в пристъп на мъжка чест?

www.bgsniper.com