ЕТО КАК НИ ЛЪЖАТ С ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА СОЦИАЛНАТА ПОНОСИМОСТ НА ЦЕНАТА НА ВОДАТА
В Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на В и К услугите се казва, как се определя социалната поносимост на цената на водата – „“Социална поносимост на цената на В и К услугите“ е налице в случаите, когато тяхната стойност, определена на база минимално месечно потребление на вода за питейно-битови нужди от 2,8 куб. м на едно лице, не надхвърля 2,5 на сто от средния месечен доход на домакинство в съответния регион.”
Веднага възникват два въпроса – как се определя средния месечен доход /СМД/ на едно домакинство, и какво значи съответен регион?
В Решение № БП-Ц-1/29.03.2017г. на КЕВР на стр.62 е посочено, че за 2015г. СМД на 1 лице от домакинство за град София е 1057 лв. Тъй като, това ми се видя доста висок размер, реших да направя официално запитване до Националния статистически институт /НСИ/ какъв е размерът на СМД на едно домакинство за гр. София и средния брой членове за 2014г., 2015г., 2016г.
На база на данните от НСИ направих изчисленията за СМД на едно лице от домакинство за град София. За 2015г. СМД на едно домакинство по данни на НСИ е бил 1391 лв. при среден брой членове в домакинството 2,37 човека или 1391/2,37= 587 лв СМД на едно лице, а не както е посочено в цитираното решение на КЕВР – 1057 лв. Продължих с изчисленията за социалната поносимост на цената на водата за гр. София, и получих 587х2,5%=14.68 лв., следователно социалната поносимост на цената на 1 куб.м. вода за 2015г. е била 14,68/2,8=5.24 лв., а не както КЕВР е определил в цитираното решение 9,43 лв.
Продължих разследването си и се оказа, че НСИ е предоставил на КЕВР данни от две различни изследвания за средномесечния разполагаем паричен доход /СМРПД/ на едно лице по области и години. В едното изследване „Наблюдение на домакинските бюджети” за град София е дадено, че СМРПД на едно лице е 587 лв., а в другото изследване „Статистика на доходите и условията на живот” СМРПД на едно лице е 1057 лв. Данните между двете изследвания за 2015г. се различават по области най-малко в размер на 10% за Смолян, до най-висок размер 111 % за Силистра, а за София съответно разликата е 80%.
В крайна сметка кои данни са верни, защо има две изследвания, кой изиска второто изследване, защо КЕВР в решенията си приема по-високия размер на СМРПД на едно лице в страната, след като официално НСИ дава данни за по-нисък размер на СМРПД за гр. София? Въпроси, на които нямам отговор.
Направих справка за В и К дружествата, на които КЕВР е определил нови цени на водата през 2017г., и се оказа, че при определянето на социалната поносимост на цената на водата за 2015г. за „В и К –Варна” ООД се използва СМРПД на едно лице в региона в размер на 429 лв. /вж. стр.50 от Решение № БП-Ц-3/28.04.2017г. на КЕВР/, а за „ В и К – Златни пясъци” ООД е в размер на 742 лв./вж. стр. 37 от Решение № БП-Ц-12/27.07.2017г. на КЕВР/. Защо има разлика от 73% в използвания от КЕВР СМРПД на едно лице, нали двете дружества се намират на територията във Варненска област, или това са различни региони според регулатора?
В отговорът на НСИ до мен се посочва, че при определянето на средномесечния паричен доход се взема брутната работна заплата, т.е. с включени начислени осигуровки и данъци, а не нетната работна заплата. От една страна имаме данни от две статистически изследвания, които драстично се различават, а от друга страна вместо да се изчисли нетния доход на едно домакинство – реално колко пари получава на месец, НСИ включва и осигуровките и данъците, които плащаме, а тези пари не влизат в бюджетите на домакинствата. Съгласно справките, които направих на сайта на НСИ се оказа, че работната заплата представлява около 55 % от доходите в едно домакинство. Да не говорим, че има стотици хиляди домакинства в страната, които имат един единствен паричен доход и това са пенсиите. А темата за тяхното осъвременяване е друг тежък и сложен социален проблем в държавата, който последователно Правителствата не искат да решат в последните десетина години.
Но въпросите не свършват до тук. Както посочих в закона се казва, че трябва да се определи СМД по региони. Защо по региони, господа депутати? Не знаете ли, че в България териториалното деление не е по региони, а по области, общини, райони и кметства? Така казва Законът за административно-териториалното устройство на България.
Защо тогава НСИ дава данни по области, когато Законът за регулиране на В и К услугите изисква по региони. Кой определи кои са регионите в държавата, и защо КЕВР използва данни по области, след като закона казва по региони? Едва ли в една малка община СМД на едно домакинство е същия колкото е в областния град, щом КЕВР приема решения на база на данните от НСИ по области? Примери много, че това не е така, но забележете на база на този показател, държавата ни определя каква цена ще плащаме за водата, която ни е дадена от природата……..! Но, това е положението.
През 2017г. КЕВР изпълнявайки Закона за регулиране на В и К услугите започна да одобрява петгодишни бизнес планове на В и К дружествата в страната, като определя социалната поносимост на цената на водата на база на данните от 2015г., които НСИ са и предоставили в две различни изследвания.
И сега поредният въпрос без отговор. Как КЕВР ще одобри нови цени на водата за гр. София и другите В и К дружества в страната от 1 януари 2018г., като в закона не е посочено, как се определя социалната поносимост на цената на водата за следващите четири години в рамките на утвърдените петгодишни бизнес планове?
НСИ предостави ли на КЕВР нови актуални и верни данни за СМД на едно домакинство по региони за 2016г. и защо те не са публични? Още въпроси без отговори, а Административният съд на град София казва, че клиентите на „Софийска вода” АД нямат право да оспорват цената на водата, защото нямали правен интерес. /вж. Определение № 5724/2017г. по дело 4041/2017г./ И това доживяхме в България по съдебен ред да нямаш право да си търсиш правата, даже и когато си участник в едната страна на сделката – да плащаш цена определена от КЕВР за да пиеш по една студена вода.
Дами и господа депутати, отворете си очите за реалните проблеми на хората в държавата, и намерете тяхното законодателно решение. За това сте избрани, а и чл.19 ал.2 от Конституцията изисква закона да защитава потребителя от монополистите. Изпълнете си задълженията и променете незабавно Закона за регулиране на В и К услугите, съответно и Закона за енергетиката.
Стига Министерството на регионалното развитие и благоустройство се е оправдавало със Световната банка. Не Световната банка управлява държавата, а избраните депутати от народа и Правителството.
В крайна сметка без ВОДА не може да се живее, тя ни е дадена от природата, а не собственост на държавните чиновници и мафията в България, за да се разпореждат с нея и за наша сметка!!!
Цветанка Илиева- икономист