ЕРДЖАН ЕБАТИН: СБЛЪСЪКЪТ ДОГАН – ПЕЕВСКИ Е БОРБА МЕЖДУ СТАРОТО И НОВОТО РЕФОРМАТОРСКО НАЧАЛО. ДПС ИМА НУЖДА ОТ РЕФОРМА. ТОВА НЕ Е ЛЪЖИЦА ЗА ВСЯКА УСТА И ДОСЕГА С ТОВА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО НАЙ-ДОБРЕ СЕ СПРАВИ ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ
Ерджан Ебатин е роден в Провадия, завършил е биология и химия в Шуменския университет. Той е дългогодишен политик политик от ДПС. Народен представител от Движението за права и свободи в няколко порeдни парламента. През 2001 г. е избран за координатор на ДПС за област Варна. Областен председател на ДПС – Варна.
– Г-н Ебатин, член сте на Движението за права и свободи почти от самото му създаване. Какво се случва в партията?
– Този въпрос има многостранни отговори. Всеки ще дава собствени тълкувания, в зависимост от това как го усеща, дали е вътре, или в периферията на процеса. Не може да се формулира еднозначно. Самият аз искам да съм възможно най-точен. Ще си позволя да перифразирам мой близък, сериозен бизнесмен от Бургаския регион, който каза, че случващото се в ДПС има характеристиките и елементите на това, което наричаме борба на поколенията. Може би е и сблъсък донякъде и на някакви интереси, на позиции, на начина, по който трябва да бъде управлявано Движението за права и свободи.
– А как се управлява ДПС?
– Управлява се по няколко модела. Партията безспорно беше във възход до 2012 -2013 година, когато г-н Доган стана почетен председател. Казвам това от позицията на човек, който е от самото начало и основател на партията в моята община през 1990 година. Тогава бях едва на 18 години.
До оттеглянето на Ахмед Доган, преди той да стане почетен председател, ДПС функционираше добре. След това започна ерата на така наречените председатели. Те обаче бяха в позицията на наложени лица и в истинският смисъл на думата бяха фигуранти.
Не мисля, че има формула една формация да бъде управлявана само демократично. Винаги се сблъскват различни мнения, една личност доминира над друга като потенциал и много други фактори. В никакъв случай обаче ДПС не трябваше да бъде управлявана по модела, по който това ставаше. Много малко хора имаха реален достъп до почетния председател. Не искам да влизам в подробности за качествата на съответните председатели през годините. Но имаше усещане за величие, упражняване на авторитаризъм върху структурите. Нито една от структурите не споменаваше за тези неща и този модел се търпеше заради авторитета на почетния председател Доган. Това си го обяснявам като част от народопсихологията на общността на ДПС. Ние възприемаме този човек, който е създал модела и благодарение на който сме намерили все пак някаква реализация.
Съгласете се, че са минали 12 години от оттеглянето на Доган като почетен председател. Стават някакви процеси, но не може до безкрай цели организации да търпят случващото се. Този модел на управление се доказа като неефективен, тъй като ДПС беше парламентарно представена, но не беше интересна на никого. За първи път моделът се пречупи миналата година и то благодарение на Делян Пеевски. Той съумя да направи ДПС наистина незаобиколим фактор. Реалната власт се върна в Народното събрание, а лично г-н Доган нарече г-н Пеевски феномен. Това стана благодарение именно на качествата на Делян Пеевски. Стереотипите започнаха да се разчупват вследствие комуникацията му с областните председатели на движението.
– И до какво доведе това?
– До дискомфорт на доста хора, свързани със старите модели.
– Може би Пеевски по някакъв начин е подразнил старите кучета, ако мога така да се изразя?
– Да не употребяваме подобни определения. Аз дори избягвам и думата дерибеи. Това са хора, които имат самочувствие, хора с власт, които са свикнали моделът на управление да бъде в тяхна полза. Когато този модел се разчупи, същите тези хора започнаха да създават определени внушения. Задейства се автоматичен процес на вътрешно противопоставяне, който води след себе си до това вие да ме питате какво се случва в ДПС. Искам обаче да изтъкна, че това е естествен процес, каквато е борбата между родители и деца.
– Възможно ли е Ахмед Доган да е настроен от засегнатите в партията срещу Делян Пеевски?
– При всички случаи тази компонента я има. Както вече казах, разпадът на модела е свързан с девалвацията на определени личности, свързани с него.
Вижте, ДПС наистина има нужда от реформа. Само на платформата за идейното начало на партията в днешно време не може да се стъпва и да се очаква развитие. Като политически продукт се очаква нещо ново, нещо различно, свързано с подобряването на бита на хората, да се търси формула за влизане във властта и реализирането й в полза на хората. Това не е лъжица за всяка уста и досега с това предизвикателство най-добре се справи Делян Пеевски.
– Как бихте определили неговата роля в ДПС?
– Преди началото на процеса на противопоставяне всички единодушно определяха г-н Пеевски като най-успешния председател на ДПС след г-н Доган. Възприемаха го като човека на новото време, който е намерил най-успешния начин на адаптация на ДПС в българската политика, с цел да направи партията незаобиколим фактор. В този процес просто беше необходимо да се намерят някакви баланси. Все още си мисля, че не е късно да се открие форма на такъв баланс, за да може партията да излезе по-силна от случващото се в нея. Това може да се превърне в оздравителен процес.
– По места усеща ли се някакъв натиск върху структурите на ДПС? Какво е настроението сред обикновените членове на партията?
– Борбата е особено жестока. Борба между старият тип политическа практика и един нов политически типаж на правене на политика на базата на технократския подход, съобразно сегашната реалност.
Сред обикновените членове на ДПС няма еднопосочно възприемане на случващото се. Има такива, за които процесът е закономерен, други приемат позитивно едната или другата страна. При всички случаи, важното е политиката да бъде продуктивна по отношение на избирателя.
Ако политическият апарат се бори само за себе си и търси формула единствено за собственото си оцеляване, може да се окаже, че той не е адекватен на собствените си избиратели.
– Очаквате ли все пак Пеевски и Доган да седнат на една маса и да говорят?
– Не искам да говоря с очаквания. Трябва да се намери такъв изход, който да направи процесът оздравителен.
– Има ли някакъв проблем между българите и турците, членове или симпатизанти на ДПС?
– Както и да ви отговоря, няма да бъда прав. От една страна, има опит ДПС да бъде превърната в малко по-затворена формация, но това не означава опит за етнизиране. Има психологическа атака към турската общност – всеки, който не върви в определена посока, да бъде обявен за предател. Народопсихологията на Балканите е такава. Това обаче не стои на дневен ред като реална политика.
– Как виждате новото начало за ДПС, господин Ебатин?
– Ако беше намерен балансът с новото начало, то ДПС щеше да се утвърди като втора политическа сила, без която не може да се взема нито едно важно решение в страната. В този план виждам новото начало в ДПС като закономерно явление. Надявам да се намери баланса между новото и старото, за да можем да излезем по-силно от тази криза.
– Вие накъде клоните – към разрешаване на кризата или към разцепление на ДПС?
– Наклона на везната ще я решат двама човека. Ако тяхната отговорност към избирателите е голяма, очаквам да се разберат. Така нареченият сблъсък е борбата между старото, чисто идейно и новото реформаторско технократско начало. Най-добрият вариант за разрешаване на ситуацията е почетният председател, който е безспорно уважавана фигура и от двете страни, да намери баланса за тяхното общо съвместяване в един проект. Всичко друго би довело до разцепление, а оттук и до загуба на избиратели за ДПС.
Петя Бахарова