Емилиян Станев помага на низвергнатия Георги Марков.

Първата книга на Георги Марков  „Цезиева нощ”  излиза през 1957 г. в библиотека „Военни приключения”, романи за герои на тихия фронт. Томът съдържа две новели „Цезиева нощ” и „Зелената писалка”. Първата от тях е истинско класическо постижение в жанра – в сила на Артър Конан Дойл като загадка в затворена стая.

Дотогава Марков не е издавал книга, дори в съавторство, но е печатал в официозите „Септември” и „Литературен фронт”, а това означава признаване на писателските му умения.

Типично в духа на времето на студената война в новелите си Марков издевателства над победената буржоазна класа и развенчава агресивния американски империализъм от времето на Айзенхауер.

„Цезиева нощ” става бестселър и допада на читателите , защото запълва нишата на криминално – приключенското четиво, каквото у нас липсва от 1945 г.

Книгата е преведена в СССР в билиотека „Военни приключения”, оказвайки се първата творба от български автор в нея.

Вместо да го адмирират за успеха родните критици стръвно нападат младия автор.

Марков е обвинен в дребнобуржоазни увлечения по сензационни и атрактивни булевардни четива, като дори е критикуван за гафа, допуснат неволно при писането на новелата „Цезиева нощ” – за скритата в джоба на американския шпионин цезиева тръбичка, която  веднага  би предизвикала заразяване на човека, който я съхранява.

Превеждането на книгата на руски не спасява реномето на младия писател.

Георги Марков е съсечен фатално още при дебюта си, като неизбежно се примирява с безразличието на колегите си.

Тъкмо по това време става и запознанството му с Емилиян Станев в коридора на Съюза на българските писатели.

Станев има проблеми  около създаването на първия том на „Иван Кондарев”, чиято публикация вече е започнала в сп.”Септември” , но виждайки оклюмания Марков, все пак се сеща да го попита защо е толкова разстроен.

Георги Марков с болка  споделя мъката си около своя дебют.

Емилиян Станев намира начин да успокои своя млад събрат с думите – „Не е трагедия един писател да започне с такава книга! Лошото е , ако завърши с подобна !”

С това като че ли приключват и съмненията у  Марков.

През 1961 г. подарява приключенската си повест „Златният зъб” на Костадин Кюлюмов, който издейства успешната й екранизация на следващата година от Антон Маринович с участието на Георги Георгиев – Гец в главната роля.

През 1962 г. Марков ще стане литературна знаменитост с романа си „Мъже”, през 1969 г. Кюлюмов ще го вземе за съавтор на сценария на легендарния тв сериал „На всеки километър”, докато в прочутите си „Задочни репортажи за България” през 1978 г. Георги Марков няма да пропусне да се подиграе с някогашния си литературен спасител Емилиян Станев, разказвайки забравения анекдот за това как неприязънта на литературния ни класик към великия Сачмо –  Луис Армстронг ( когато слушал изпълненията му, имал чувството, че легендата го души със силните  си ръце) , осуетила гастрола на великия американец у нас през 1965 година.

Случайно ли е тогава , че засегнатият академик отминава с ледено мълчание и пълна незаинтересованост смъртта на Марков, настъпила след атентата с отровната сачма на лондонския мост „Ватерлоо” на 11 септември 1978 г.?

Борислав Гърдев