Ей, не ми лази по нервите, Сергей!

“И няма ли наистина вие да дадете отпор на тази ченгеджийница, която се върти и се опитва задкулисно да управлява държавата?”.

Това е твоят въпрос към мен, Сергей.

Защото и аз съм журналист, а въпросът ти беше отправен към медиите.

Е, аз, брат, не съм от тия – “водещите”, по които кой знае защо цяла България си сверява общественото мнение.

Опазил ме бог, нямам нищо общо и с Бареков, обаче с тоя въпрос направо ме удари с “девет грама в сердце”.

„Никой не трябва да се изненадва, че МВР, ДАНС и прокуратурата са провели една акция. Очаквам много повече акции и повече резултати от трите институции. Надявам се медиите да помогнат за това в България да има много повече политически дебати и дискусии на програми и виждания за икономиката, за образованието, за здравеопазването, за социалната сфера, за сигурността, за всичко. В България всеки може да каже една лъжа, но когато е изречена от политик, се превръща едва ли не във факт, в основно събитие”.

Ей, не ми лази по нервите, Сергей!

За ченгеджийницата, дето се мъчи да управлява България задкулисно – всичко е ясно. Няма читав журналист, който да не му светва под шапката за какво става дума. Друг е въпроса дали има куража да каже в прав текст какво мисли по темата.

Ами твоята ченгеджийница, министър-председателю, на кое рамо да я нося? И в кое слепоочие да я стрелям, че да не излезе поръчково самоубийство?

Пак ти казвам, не съм нито Бареков, нито всички звезделинки и звезделиновци в твефира, при които давате мило и драго и за десерт някой лев, че белким си вдигнете рейтинга, заставайки напудрени пред режисирания им стон “имаме новина”.

Обаче си скъсах задника, премиере.

Скъсах си задника да правя онова в журналистиката, за което днес ти призоваваш.

Ти на кой свят живееш, бе Серж?

И ако си на Горния, вземи да прочетеш afera.bg, че да слезеш в Долния.

И да видиш какво Мими си имаш в кабинета. Пардон, исках да кажа Миков.

Месеци наред не престанах да пиша и да алармирам, че висши офицери и то антимафиоти са превърнали една служба в наказателна бригада на наркогрупировка в морската столица. На всичкото отгоре се оказа, че шефът на /анти/мафиотите лежал и в психиатрия. Целият град знае кой кога, по колко и къде взима. Не краставици, а рушвети. То не беше “Вътрешна сигурност”, то не бяха спецслужби, само още в ДЕА не са пропищели от сигнали.

И ти, Сергей, с тая невинна усмивчица, ме призоваваш да “предизвиквам дебати по сигурността”.

Коя сигурност? На Миков ли? Или твоята?

Какво се случи след всички сигнали?

Нищо, Сергей. Пълна нула.

Твоят Мими се пъчи в гърдите, че уволнявал полицаи за корупция и изрежда някакви мишоци – катаджии, които завалиите трябва просто да влязат в статистиката.

Думкайте акция след акция. Лошо няма. Ама ако настина си в час, не аз, а ти ще тропнеш по бюрото и за секунди ще накараш да си довлече задника при тебе вътрешният министър. За да го питаш, Сергей – абе, Миков, кви са тия циркове бе. Не можеш да изкараш цяла гвардия от качулки и спецчасти срещу някакви Галеви и на финала да ги направиш медийни мажоретки, които прескачат като твпеперуди от ефир в ефир за да покажат безсилието не на моя, а на твоя вътрешен министър.

Не може аз, премиере, да правя това, за което ме призоваваш, а докато го правя, същите твои корумпирани копои да ме закачат на разработки и подслушвания, и да се чудят как да вкарат в ареста не тези, за които пиша, а собствената ми особа.

Няма как да ти помогне журналист в тази битка, която си започнал и за която шапка ти свалям, че има куража да стартираш, ако точно твоите “десни, леви ръце, лакти и колена” в правителството си бъркат в носа и правят топчета, залепяйки ги по челата на избрана мишена, която да впечатли като жертва европейските ти партньори.

Сигурно си прав. Каквато държавата ни, такава и журналистиката ни.

Каквито ченгетата, такива и репортерите. Но, когато в цялата тая мърша от едните и другите нещо свястно се размърда, нека твоята държавна машина да направи нещо.

Не, когато пишем за контрабандни канали да се правите на ощипани.

Не, когато ви посочваме поименно потъналите в гнусна корумпираност ченгета, да ми говорите за ония, другите “ченгеджийски работи”, като че ли и те падат от Марс.

Не, когато точно твоето вътрешно министерство се осира от липса на професионализъм, от ужасавяща бюрократичност, мързел и пълен хаос, да размахваш пръст на журналистите, че очакваш от тях съпричастност в битката срещу “лошите”.

В тая игра, когато решиш с някого да бъдеш от едната страна на барикадата, този някой просто трябва да ти подаде ръка. А не да ти реже главата. В тази игра журналистите, от които искаш сериозен дебат и помощ, не са куклите на конци, които сте свикнали, вие политиците, да дундуркате, докато ги направите лоени хрантутници, които нямат енергия даже да се подпишат.

В тази игра, ако искаш помощ от такива като мен, Сергей, аз просто ще те огледам. И не само теб. А и отбора ти. И като видя в него корумпиран юнак до юнака, няма как да си стиснем ръцете, брат.

Защото докато ДАНС може и да ударния юмрук в междуочието на мафията, МВР е слузестия макарон, който провисва от устата от мафиота.

За да оправиш мръсните задкулисни игри на ченгеджийницата в сянка, която руши държавата, трябва твоята ченгеджийница да е изпъната и изрядна като струна на лък.

Защото, Сергей, да говориш за бикове и да бъдеш на арената не е едно и също.

Веселина Томова