ЕДНО ВРЕМЕ, КАТО МИ ТЕЧАХА СОПОЛИТЕ, МИ ТЕЧАХА СОПОЛИТЕ. СЕГА КАТО МИ ТЕКАТ СОПОЛИТЕ, БИЛО БРИТАНСКИ ЩАМ

Едно време, като ми течаха сополите, ми течаха сополите. Сега като ми текат сополите, било британски щам.

Ех, таз цивилизация!

Цифровизация, дигитализация и активна позиция, както казва другаря Цветанов. (между другото, пиарката на Цветанов, която разпечатва и събира статусите ми посветени на шефа, кажи на милиционера да ги прошнурова и подрежда в хронологичен ред, че после да е ясна последователността на псувните.)

Искам да кажа, че днес сополът не е това което беше. Всъщност, той си е същия, но е саниран и вече не е селски сопол, а сопол член на ЕС. А много скоро сополите дори ще се предвижват по електронен път. Дигитален сопол!

Ето, сега например, слушам от телевизора есеиста Ангелов. Известен още като проф. Геле. Обиден Геле съобщава, че се бил борил за правдата. И за моя живот, разбираш ли. Аман! Още един чувствителен боец за личното ми здраве и просперитет. Как да му обясня, че повече сополи не ми трябват?

В Поморие пък един друг кметски сопол в компанията на регионален църковен сопол осветили снимката на баш сопола. Бахти хремата начи! Чак и Господ скоро ще започне да киха! Което пък ме подсеща да попитам сопола от храма, абе, миндил, пита ли шефа преди да меткаш светена вода по снимката? Че може и да има възражения. Да не ти прати светкавици, та да ти пламне расото, сопол сладък…

Или с две думи, едно време сополите си бяха сополи! Български! Зелени! Яки мъжкари! Като Марешки. Виждаш го и веднага си викаш, а, сопол! Днес обаче вече не е така. Днес и сополите ги правят в Китай.

Абе, не свят, а откровено менте.

Васил Петев