ЕДНА СВЕЩИЧКА ВРЕМЕ. ДОБРЕ, ЧЕ ГОСПОД НИ ОТВАРЯ ПЪТ, ПО КОЙТО ВСИЧКИ ТРЪГВАМЕ НАТАТЪК
… заблудите ми често пъти са
ме опвали помежду плач и песен,
едва щом спрях да вярвам в чудеса,
повярвах, че животът е чудесен,
че и за мен, което предстои,
със всекиго, навярно, ще се случи,
от времена – не помня от кои? –
си рохоли животът – светъл ручей,
изчезва в миг – и колко да скърбим? –
не сме дошли за скърби и печали,
една свещичка време става дим
на гробището в крайните квартали,
любими мои, дето сте отвъд,
денят лети, така досадно кратък…
Добре, че Господ ни отваря път,
по който всички тръгваме нататък.
18 февруарий 2017 г. – Задушница,
гр. София, 9,00 ч.
Б. а. Картината „Задушница“ е на Иван Мърквичка и е от 1890-а година