Една от многото истини за ДПС

Депутатът Йордан Цонев, председател на икономическата комисия в народното събрание и заместник председател на Движението за права и свободи напусна работа още в десет и тридесет сутринта. С лудешка бързина се вмъкна в служебното BMW и даде заповед на шофьора да „излита”.

Отдавна, неофициално разбира се, депутатските коли бяха по мним устав автомобили със специален статут на движение. Едно от най – добрите автомобилни постижения на немската компания профуча през „Аксаков” после под носа на козируващият регулировчик на „Цар Освободител” и излезе на „Васил Левски”.

Две цигари време и солташакът на Доган, спря пред осеметажната сграда на булевард „Джеймс Баучър” шестдесет и шест.

Централният офис на „Кинтекс” ЕАД. Скандалната световноизвестна българска оръжейна компания беше настанена на повече от пет хиляди и петстотин квадратни метра и като всяка бизнес-империя имаше официален и неофициален административен отдел.

Автомобилът на Цонев, паркира в подземният паркинг на сградата. Данчо Ментата като беше най-известното му прозвище излезе в строг вид и с дипломатическо куфарче в ръка. Намести позлатените си рамки на очилата и тръгна бавно към сигнално червената бронирана врата.

Точно пред прага и , внимателно извади карта с чип и я прекара през устройството до нея. Последва лек и тих звън и тя се отвори.

Чакаха го двама слаби с почти еднакво телосложение въже и го съпроводиха надолу по стълбището.

Влязоха в луксозен, остъклен асансьор. Съпроводиха Ментата до подземното ядро на „Кинтекс”. Босът на производственият отдел беше Красимир Докев – Злия Цръв. Дребен почти метър и шейсет мъж с селски вид но бръснещ мозък. На години отдавна беше за пенсиониране но оръжейният гигант не се лишаваше от старите си важни кадри. Злия Цръв посрещна Данчо Ментата в компанията на шефа на легалният отдел „Експорт”.

Солташакът на Доган, стисна ръка и на двамата, после без да бъде поканен седне срещу тях, сложи куфарчето на масата, отвори го, извади бяла хартиена папка и я остави на бюрото.

– Ето. – посочи го той – Проверката и отчетът от „Междуведомствената комисия за търговия с оръжие”. Сделката е чиста.

Злия Цръв побърза да прибере хартиеният носител в чекмеджето на бюрото. После спокойно предложи кафе на гостът. Цонев тактично отказа.

– С удоволствие, но бързам. Всичко ли е в комплект?

– Можеш да информираш централата че стоката ще отлети тази нощ.

Цонев показа лек тик, наподобяващ усмивка. Намести отново рамките на очилата си и съобщи:

– До шестнадесет часа трябва да получим факс от Алжир, господа. Каква е маркировката?

– Пълнители. – отговори цивилният младок отговарящ за „Експорт” – а.

– Сигурността? – сякаш да си гарантира да се убеди за пореден път в здравината на системата, попита Злият Цръв.

– Държавната агенция „ Национална сигурност” ще бди до европейските граници, от там нататък не е наша работа.

„Поема Ал Кайда” даде отговорът в себе си Злия Цръв и доволен протегна ръка да стисне дланта на депутата.

******

Два дни след празниците Ахмед Доган събра най – верните си хора в сараят си. Вождът беше видимо притеснен и унил. След дежурните гостоприемни въпроси, като покана за питие и след още по дежурните откази лидерът започна по същество:

– Вече почти осемнадесет години присъствам на политическата сцена. В началото като статистически участник, но постепенно издигнал се до главен герой. Слава на всевишния, слава и на братята ни от цял свят, ние се превърнахме в сила. Сила, която е способна да управлява цялата държава.

– Ние я управляваме. –опита се да го поправи Йордан Цонев.

– Така е решил, Аллах. – присъедини се типично в стила на ДПС и Ахмед Емин.

– Крепостта на движението за права и свободи… – продължи речта си Доган, вдъхновен от думите на хората си – …е непробиваема. Ресурсът ни е завиден. „Армията” ни е най – силната. Сигурен съм че на нашата територия има драстичен брой хора, които биха си дали дори и живота в името на каузата „ДПС”.

Но както винаги се случва, размерите на структурата ни е всяла страх в очите на някои служби. Не един път се опитаха да посегнат на нас, целейки да затрият силата. Не един път, наши хора станаха жертва на нечии чужди страхове. И ние търпяхме. Търпяхме. Но оцеляхме. Сега политическите екипи на ДПС, управляват най – силните сектори в държавата. Групировката ни е част от най – мощните бизнес сделки сключвали се някога тук. Продаваме оръжие, притежаваме голям процент от икономиката, туризма, вноса и износа, транзитната търговия, хранителната индустрия и горивата. Само за някакви си осемнадесет години построихме над три хиляди свещени храма и обрекохме една трета от тази държава да служи и да умре за своят единствен бог – Аллах. Нашите арабски партньори вляха допълнителен не малък капитал за да обучат, нас, децата ни, животът ни и никога не са ни оставяли. Международният ни авторитет на своят връх. ДПС е призната не само в България, а и на изток, и на запад. Ежедневно из офисите ни валят молби за присъединяване на нови членове. Вече надхвърляме пет цифрените числа от членски внос. Управляваме на й- много общини, скрито и явно. Управляваме държавата.

– И всичко това… – продължи лидерът след кратка пауза – … направихме ние. С ръцете си, на рамената си и с главата си.

– Слава на Аллах, Ахмед. Така е. – учуден Касим Дал отвори длани сякаш се молеше – …Не разбирам обаче на къде биеш?

– Това което ви казах, братя мои до тук е чистата истина. Това за което ви говорех до тук е нашият труд. Нашият живот. И този живот, уважаеми господа сега, от този момент е заложен на масата.

– Какво?

– Как?

– Невъзможно е. Как така?

– Седемнадесети януари. Датата на промяната. Или за добро или за лошо.

Всички се умълчаха. Доган очакваше това. Бавно се изправи и съобщи:

– Ако планът на „Галба” не успее, запада ще признае Косово. Официално и дипломатически ще легитимира зоната на Хашим Тачи.

Тишината премина от тежка в болезнена. Всеки присъстващ на тази маса осъзна огромната дилема.

– Братята искат от нас, подкрепа. – Доган реши да не спира. Хората нямаха нужда от почивка, а от трезва мисъл. Решението беше страшно трудно, дори невъзможно. От една страна стоеше силата на ДПС, от друга волята на „Ал Кайда”. Две несъвместими по себе си сили.

– Ако Путин сключи договор с България, вашата сила отслабва. Комунистите ще си възвърнат позициите. Но ако продължаваме да подкрепяме руските евреи, с нас е свършено. – Местан говореше и непрестанно менеше погледът се от един към друг:

– Братството ще ни накаже сурово.

– И окончателно. – най-сетне и Цонев каза нещо.

Ахмед Доган – Сокола беше притеснен. За миг се видя в светлина не подходяща за него. Прекалено величествено беше изправил ДПС, сега да я сваля от върха. Не можеше. Това си беше чисто самоубийство. Той човекът който със силата и властта си построи отново Енихан Баба – Теке, три хиляди джамии и може би създаде най – верният народ на балканите, сега трябваше да отстъпи. Никога!

– Никога! – потвърдиха и останалите с категоричен тон.

– Време е за революция, братя мои. – произнесе убедително и тежко султанът на България. Всички аплодираха думите му.

Из вулгарният роман „УБИЙ ПУТИН – Изпълнението на присъдата”

Веселин Стаменов