« Върни се назад Публикувано на 02.08.2017 / 0:00

ЕДНА ГОДИНА БЕЗ ТЕБ, БРАТ! СЛЕД ТАКЪВ АКО ТРЪГНЕШ, ПРЕЗ ОГЪН И ВОДА ЩЕ МИНЕШ И ЩЕ СТИГНЕШ ТАМ, ДЕТО ТЕ Е ПОВЕЛ…

ПЕНЧО ИВАНОВ„…И друго има. Който си отиде от тоя свят на Илинден, е бил змей. Змеят е онзи човек, дето цял живот пристъпва по ръба. Ни в светлото, ни в тъмното ходи. Все по ръба. Големи сърца имат такива хора. Тия змейове ги прибира лично Илия.

… Тъй е. Когато човек е много силен, много буен, кибритлия, лют – но и харен, казват, че има змейска кръв. Затуй се вика: „Змей да те води!“ След такъв ако тръгнеш, през вода и огън  ще минеш с него и ще стигнеш там, дето те е повел. Таквиз хора Илия си ги прибира лично…

… И друго прави Илия. На тия, които имат дарба – сам той им взима по нещо...“

Из „Стопанката на Господ“ от Розмари Де Мео

2 август 2017 година. Илинден. Една година без теб, Слънце.

– Как си, миличка? – чувам те от през девет вселенски планини, та през десетата. – Все олигофрени ли на наш’те глави?

И олигофрените – същите. И измекярите – още по. Някои, като „А“ /нещо като Алфата, без Омегата/ даже със сенките си надничат в гроба ти, за да те поопоскат…

– Верно ли, бе, човек? – виждам топлите ти очи през шест вселенски небеса, та през седмото – Спокойно, с теб съм…

По криволичещите пътеки – не си ме оставял. През болката – винаги си рамо. От тъгата – ръката ти измъква силата ми. И точно, когато се превивам, аха да се пречупя, ме вдигаш с един замах – като реещо се ангелско перце над главата ми…

Но нищо не е същото. Брат!

Без теб ми е самотно всякак.

Когато Змей те е водил, мишка не може да припари до теб. Когато Партньор ти е бил Голямо сърце, плашипутарник няма как да се докопа до вратата ти. Когато си плакал с Мъжкар, плъх не може да се мотае в краката ти…

Там, където не знам още какво е, ти си този, който вече владее Знаците. Ако разкажа за тях, ще ме помислят за луда, Слънце…

– Че те кога не са те смятали за луда? – чувам смеха ти през осем вселенски ласки, та през деветата.

Майната им на мръсниците, Брат, наблюдаваш ги, нали, от Горе, когато си мислят, че още могат да се ебават с нас… Нещастници, със сърца в лайна увити. Но виждаш и онези, които останаха – истинските приятели, нищо, че се броят на пръстите на едната ръка… Нали вече си се убедил, че Бог всичко види?

Аз моля Господ само за едно. Да те приласкае.

А всички онези, които знаят какво е да си с Теб, да отлеят чаша вино – в памет на Пенчо Иванов.

Момчето ми.

Веселина Томова

«