Един терорист в Лондон
Предател на Кадафи или пратеник на Кадафи?
Възмутен от кръвопролитията или посланик на смъртта?
Дезертьор или преговарящ?
Обвинител на Кадафи или спасител на Кадафи?
Свидетел срещу Кадафи или свидетел срещу опозицията?
Доброволно изгнание или двойна игра?
Престъпник в Лондон или партньор на Лондон?
Бъдещ подсъдим в Лондон или бъдещ премиер в Триполи?
Това са въпросите (и още толкова по сто), когато говорим за Муса Мохамед Куса. Той е висок, слаб, сух, стегнат, сдържан, с отработени жестове, с оловносива коса, хладнокръвен, смразяващ, леден, безмилостен, ловък, винаги – облечен по европейски, неизменно – в ръчно изработени италиански костюми.
Бакалавър по социология от Мичиганския университет (1978). Иначе (а защо иначе?) –
професор по шпионаж и академик по тероризъм
Той е владетелят на всички тайни. Шефът на либийското разузнаване в продължение на 15 години, а до вчера (защо до вчера?) – външен министър. Невидимият ръководител на атентата над Локърби (1988), отнел живота на 270 души; чичо на Абдел Басет Ал Меграхи (извършителят на атентата). Зет на Кадафи, неговата дясна ръка, неговите хищни, железни нокти. Мозъкът на терора, виртуозът на мъртвите дипломатически хватки. Посланикът на Либия, изхвърлен от Лондон (1980), заради убийството на двама дисиденти. Обвинен в убийството английски полицай, при това жена – Ивон Флечър, простреляна от прозорците на либийското посолство в Лондон (1984). Човекът, който през 2001 година предава на ЦРУ и МИ-5 имената на 12 живеещи в Англия либийци с уверението, че са свързани с “Ал Кайда”. Всичките 12 се оказват членове на опозиционна група, която през 1996 година прави неуспешен опит за атентат срещу Кадафи. Атентатът струва на английските тайни служби 100 000 лири стерлинги. Така Кадафи и Куса предават на ЦРУ своите врагове, а на англичаните – финансираните от самите тях опозиционери. Които, нищо удивително, да са били от “Ал Кайда”.
15 години (1994-2009) Муса Куса ръководи т.нар. “Голям апарат за сигурност”, сиреч –
тоталния контрол над либийските граждани
Което означава – безброй арестувани в продължение на безброй години, без обвинение, без съдебен процес; “рутинни” изтезания – побои, електрически ток, задушаване и други “екстри”, за които можете да попитате българските медици.
И най-сетне – Муса Куса, организаторът на атентата над Локърби, води преговорите с Лондон, за освобождаване на атентатора над Локърби, на своя племенник Меграхи. А не за спасяването на българските заложници, както лековерно написаха българските медии. Муса Куса изработи сделката с Блеър през 2007 година. И най-важната част от тази сделка е самият Муса, неговата недосегаемост, неговата неподсъдност, неговото изтъргувано оневиняване.
Каква гавра с паметта на 270-те загинали в атентата! Каква гавра с живота на невинните български медици!
Ей този човек, долетя в Лондон с английски самолет (обичам “случайностите”), Биг Бен го приветства с радостен звън, Биг Мен му организира пресконференция, похвали го, приласка го, даде го за пример, достоен за подражание. “Той няма имунитет, но не е рестуван. Не е арестуван, но е на сигурно място”, каза Форин Офис.
Безсмислени са журналистическите разсъждения на тема, “ако Муса има имунитет, няма да гъкне за Локърби”. Муса Куса не долетя в Лондон, за да се самообвинява за Локърби. Пък и Лондон не иска да се опозори повторно заради сделката “Меграхи-Муса-10 милиарда евро”. Муса Куса е в Лондон,
за да подготви следващата сделка.
И той има опит, и Лондон. Партньорството им не е от вчера. Нито пазарлъка. Нито политическия алъш-вериш. Муса Куса е корифей на всякакви двойни, тройни и петорни игри. Залогът и за двете страни е съдбовен. Той не иска да изгуби живота си. Лондон не иска да изгуби милиардните си концесии. Никой не говори за достойнство. Нито за някакви си илюзии като демокрация, ценности, човешки права и други хубавини.
Кадафи изпрати своя Железен орел в Лондон. Като главен преговарящ.
Посланикът на смъртта, повелителят на сделките, кацна на Трафалгар скуеър.
Велислава Дърева