ЕДИН КЕСИДЖИЯ ОТВОРИ СИ УСТАТА И КАТО КАРАГЬОЗ ИЗСИПВА ДУМИ КЪМ ГЬОТЕРЕ. НИЩО, ЧЕ Е ФАИСЧИЯ, ОСТАВА СИ ХАНЗЪР И ЧЕМЕРЕН
Таз вечер, тиха и не толкова студена, един кесиджия, за кой ли път, отвори си устата и като карагьоз започна да изсипва думи едно към гьотере, че чак развърза и врекела – не стига, че петнайсет лета е като бинеджия на тоз изстрадал народ, ами и пише се балтаджия. Неговите гезаджии от утре пак ще обикалят вестникарите и ще ни разясняват, че думите му не са думан, а епистимия.
Няма той кусури, но и никой веч не го сайдисва.
Нищо че е фаисчия, нищо, какво от туй,
остава си ханзър и чемерен.
На него му дайте янгъни да усмирява, да кавардисва , „достойният“ наш каун!
Аферим!
______
думите са взети изцяло от писанията на господата Захарий Стоянов, Каравелова и Вазовъ….