ЕДИН ЗАТВОРНИК, ЛЕГНАЛ ВЪРХУ НАРА В КИЛИЯТА НА СВОЯ ДЪЛЪГ СТИХ. ЗДРАВЕЙТЕ, АКО НЯКЪДЕ ВИ ИМА, МИ НАПИШЕТЕ НЯКОЙ ДЕН ПИСМО

ЗДРАВЕЙТЕ, АКО НЯКЪДЕ ВИ ИМА

… понякога живея адски тъжно,

по-сам от вятър в плажния камъш,

като че ли въртя се по окръжност –

в безкраен екваториален дъжд,

приятелите ми се запиляха

и се запиха – всички, до един! –

и не дъхти под светлата ми стряха

на билки, на Жена – и див пелин,

момичето ми с тъмната си брошка

спря вечер да ми идва у дома,

не вика раздавачът сутрин: – Поща! –

а аз все чакам вашите писма,

и – уж, напред и все напред се движа,

и знам предначертаната си цел,

ала кого ли вече го е грижа

за някого, към Нищото поел? –

и нямам празен ден във календара,

за всеки празник с лихвите платих! –

един затворник, легнал върху нара

в килията на своя дълъг стих,

Вълшебникът и мене от килима

търкулна ме на трънено валмо…

Здравейте!… Ако някъде ви има,

ми напишете някой ден писмо.

Валери Станков

29 август 2017 г.

гр. Варна