Егати дебата!

Колко?
– Пет.
– Какво пет?
– А какво колко?Горе-долу по този начин си представям, че ще премине евентуалният дебат между премиера и столичния кмет. Ако изобщо се състои, разбира се.
Работата е в това, че г-н Борисов очевидно си представя дебата като серия от въпроси, които той ще задава на министър-председателя. Той даже предварително направи списък на въпросите и го огласи по телевизията.
В този смисъл дебатът е напълно излишен, тъй като Станишев може да си напише отговорите и да му ги прати по куриер. Или пък на свой ред да се покаже по някоя телевизия и да ги изчете в ефир.
Прочие, дебатът между двамата се развива по този начин от доста време. Столичният кмет обикаля телевизионните предавания и каквото и да го попиташ, отвръща с въпроси, на които премиерът бил длъжен да му даде отговор. Абсолютно невъзможно е да накараш кмета той да отговаря. От всяка неудобна ситуация се измъква с въпрос.
Вчера обстановката претърпя развитие. Пак по телевизията столичният кмет във връзка с проблем за някаква далавера с общински имот отново стигна до проблема с дебата. Този път той очерта не само кръга от теми на евентуалния дебат, не само изброи въпросите, които желае да зададе на премиера, но изприказва и въображаемите отговори на тези въпроси. Прояви се като един тънък познавач на zСтанишев и рече, че няма начин да не получи такива отговори. Даже разви отговорите във варианти.
Какъв дебат, какви пет лева! Сега каквото и да произнесе Станишев, коментарът на кмета ще звучи така: „Аз нали ви казах!" Ако Станишев не обели и дума, репликата ще бъде същата – „Аз нали ви казах!"Формулата „Аз нали ви казах!" оттук нататък ще става все по-универсална. Ако по някакво чудо се стигне до дебат и Станишев се осмели да зададе някакъв въпрос на Борисов – да речем за боклука,за трафика или нещо подобно – отговорът ще бъде: „Аз нали ви казах, че това ще пита!" Ако пък Станишев получи предварително известен въпрос и предварително известни няколко варианта на отговор и дръзне да започне да отговаря, ще бъде контриран с: „Аз нали ви казах, че това ще отговори!"
Случи се и още нещо. Г-н Борисов изтърва, уж случайно, фразата: „Времето за дебата изтече. Аз го чаках до събота, днес вече сме четвъртък". В самия зародиш на историята първата реакция на кмета беше – щом ще има дебат, значи отиваме на предсрочни избори!. Каза го горе-долу със същите думи: „Съгласен съм, правим дебат и отиваме на избори!"
Това обаче беше първата реакция. Кметът бързо се усети, че говори глупости и се върна към любимата си тактика – тичане за здраве между телевизионните студия на сутрешните информационни блокове. Така насити медийното пространство, че отново потече от всякъде.
Очевидно е, че поставянето на още две-три подобни условия ще минира трайно идеята за дебата и той ще ни се размине. Прочие, не може да ни се размине, защото от телевизията, радиото и вестниците всекидневно ще ни преследват въпросите на г-н Борисов.
По всяка вероятност Станишев си е въобразил, че ако покани Бойко Борисов на дебат, по някакъв начин ще се чуе и неговия глас, а не само на кмета. Каква наивност! Премиерът явно е твърде зает човек за разлика от кмета, за да успее да го надбяга в медийното пространство.
Даже си спомням случай, при който кметът беше отишъл на крака с някакво прошение при премиера в кабинета му и беше посрещнат с думите: „Добре, че дойде, че и мен да ме покажат по телевизията!"
От всички вицове за столичния кмет най-много харесвам онзи, в който се разказва, че след като Господ създал света и рекъл „Да бъде светлина!", се чул гласът на Бойко Борисов: „Първо, кажи моля!" Затова си мисля, че дебат няма да има. Просто Станишев забрави да каже вълшебната думичка.

Юрий Асланов

В. “Политика”