Европа гори. Преди 75 години избухна „вечният мир”, живял само 20 години – І част

През целия Двадесети век Европа горя във войни и лекуваше последици от войни. Първи пламнаха Балканите. „Великите” – Германия, Австро-Унгария, Великобритания, Франция и Русия започнаха да разчистват сметките си на полуострова. Беше изпепелена идеята-мечта всички българи да живеят в една държава.

Заредено още през Деветнадесетия век „балканско буре с барут” загърмя през 1912-1913 година.

Българските армии спечелиха войната на Балканския съюз – създаден през 1912 г. от България, Сърбия, Гърция и Черна гора срещу Османската империя. Появи се нова държава – Албания, а Сърбия и Гърция в таен съюз, подпомогнати от Румъния, нанесоха удар с нож в гърба на България в предизвиканата Междусъюзническа война. Сърбия и Гърция почти удвоиха териториите си, а Румъния заграби Южна Добруджа.
Българската мъка и българският гняв отрази роденият в балканския град Тетевен поет Любомир Бобевски. Неговият химн, „Съюзници-разбойници” – „коварни, подли и без срам” се е пеел по фронтовете на българските армии в Македония и Румъния през Първата световна война. През 1973-1974 г. четох в архива на Министерството на външните работи на Белгия докладите на управляващия белгийската легация в София Гарние-Елдевие. На своя външен министър дипломатът съобщава за напълно неоснователните румънски претенции срещу България по време на Балканската война. Темата му „Силистра – български град” се откроява в няколко документи. Ето един от тях: „Силистра е толкова български град, колкото е всеки български град, разположен по Балкана. Да се вземе от България Силистра е същото, като да се вземе на Германия Кьонигсберг.” С този цитат искам да посоча тъжните „шеги” на историята – Силистра беше подарена на Румъния за 23 години, а Кьонигсберг – на Съветския съюз през 1945 г. и днес се казва Калининград!
Истинското, огромното „буре с барут” се взриви на 1 август 1914 г., когато „Великите” се сритаха във война за преразпределяне на територии в Европа, Азия и Африка. Война световна, която победителките нарекоха Великата, а победените – Първата, с предупреждението, че във Втора ще дойде часът на разплатата! Войната завърши на 11 ноември 1918 г. с победата на Антантата. Организирането и ръководенето на конференцията за определяне съдбата на победените – Германия, Австрия, Унгария (Дунавската империя Австро-Унгария се разпада с поражението във войната, появява се и Чехословакия), България и Турция, е поверено на Франция. Третата френска република е тежко пострадала в сраженията на нейна територия: милиони убити и ранени и разрушения, щетите от които се преодоляват и до Втората световна война.

За начало на наказанието на Германия французите избират символичната дата 18 януари. Президентът на Франция Реймон Поанкаре открива конференцията с думите: „Германската империя, родена с несправедливост, завърши съществуването си с безчестие.”

„Несправедливостта” е провъзгласяването от канцлера на Прусия Ото фон Бисмарк на 18 януари 1870 г. в Залата с огледалата в двореца във Версай ( на около двадесет и три километра югозападно от Париж) на Германската империя – Втория райх. Тогава Франция е пред разгром във Френско-пруската война, а Париж е обкръжен.
Когато през 1912 г. световноизвестният математик Анри Поанкаре научава новината, че неговият първи братовчед Реймон Поанкаре е новият президент на Франция, възкликнал: „Поанкаре президент? Та това означава война!” В спомените си Реймон Поанкаре обяснява каква цел е преследвала Франция: „Аз не виждах за моето поколение друга причина да живее, освен с надеждата, че ще си възвърне нашите загубените области.” За Франция „нашите загубени области” са Елзас и Лотарингия.

Съдбата на победените се решава от тримата главни „миротворци”: Жорж Клемансо – министър-председател на Франция, Дейвид Лойд Джордж – министър-председател на Великобритания, и Удроу Уилсън – президент на Съединените американски щати. Ножиците, с които се реже картата на Стара Европа, са в ръцете на Клемансо и Лойд Джордж.

Уилсън се опитва, не особено успешно, да постигне компромиси в полза на победените страни. За ролята на министър-председателя на Италия Виторио Орландо на конференцията, подхожда определението, че е само „писарят” в играта на голямата тройка. Той дори напуска Париж, когато разбира, че обещаното през 1915 г. от Антантата парче от „тортата” (по балкански – „баницата”), за да се включи Италия във войната, е невъзможно да се отреже – появила се е държавата Сърбо-хърватско-словенското кралство. Замества го със същия успех барон Сонино.
На усърдно рекламираната програма от 14 точки от януари 1918 г. на Уилсън за изграждането на следвоенния свят, в Париж „старият тигър” Клемансо и хитрецът либерал Лойд Джордж поставят сито, от което изтича само точката за създаването на Общество на народите. Мирните договори са тържество на империалистическия принцип „Разделяй и владей!” Вместо възвестената ера на демокрацията за всички народи, които щели да живеят равноправно, се поставят основи на бъдеща световна война. Германия е наказана жестоко на 28 юни 1919 г. с договор, подписан – пак реваншистка символика, в Залата с огледалата във Версайския дворец.

Най-важният член от договора е 231, който определя Германия като виновна за подпалването на световната война.

От този член произтичат всички политически, икономически, военни, териториални и морални санкции, определени – след ултиматуми, че Германия, ако не приеме договора, ще бъде окупирана изцяло. Според член 227 страните от Антантата обвиняват кайзер Вилхелм ІІ „във върховно прегрешение срещу международното право и свещения авторитет на договорите (договорът с Белгия за неутралитет е повод Великобритания да се намеси във войната и да я превърне в световна). Кайзер Вилхелм ІІ ще бъде съден от „специален Трибунал”, съставен от пет съдии, по един от САЩ, Великобритания, Франция, Италия и Япония – петте „Велики” победителки във войната. Вечерта парижани научават новината за подписването на Версайския договор с Германия със сто и един топовни салюти.На една международна научна среща в Женева по случай 70-годишнината от края на „Великата” война в кратко съобщение предизвиках малък скандал. Казах, че тези салюти откриха наистина нова ера – на фашизъм и диктатури в страните, тласнати по пътя на реванш и война. Получих френско-румънско „горещо” неодобрение! А мирът от 1919 г. наистина пося световна война!
Професор Кал от Берлинския университет предупреждава: „Ние никога няма да приемем подобен мир, нито днес, нито в бъдеще.” Вестник „Дойче Цайтунг” призовава: „Отмъщение! Германски народе! Днес в Залата с огледалата на Версайския дворец беше подписан срамният договор. Не го забравяй!” Краят на статията е: „Реванш за безчестието от 1919 година!” След подписването на договора полковник Крибел от германската делегация се обръща „учтиво” към френските си колеги: „Довиждане господа, среща след двадесет години!” Главнокомандващият германската армия – фелдмаршал Паул фон Хинденбург в специална брошура е категоричен: „това, което беше германско, отново трябва да бъде германско. Помни го, германска младеж!” Запомниха го не само германските младежи, но и милиони германски избиратели, които през 1925 и 1932 г. го избраха за президент на Германия.

Не забравиха и в Унгария и България наложените ни срамни договори за мир.

Достатъчно е дори само да цитирам оценката за мира с България, подписан в парижкото предградие „Ньойи сюр Сен” на 27 ноември 1919 г. (в България този договор се произнася Ньойски) на народния поет Иван Вазов:
„Мир? Не, мъст на злобата пияна!
Лют топор въз правдата свещена,
нож, забит от влъхва в жива рана,
песен зверска, в ада съчинена!”
…………………………..
„Тоз мир на мъст – е мир на пясък сложен,
висок градеж върху блатиста почва,
едвам сглобен – да се тресе започва.
Тоз мир е нов бой, малко поотложен.”

България е в траур, Унгария е в траур, Германия е в траур. Очаква се кога ще прозвъни последният час на мира.

Архитектите на Нова Европа – с границите, прокарани с договорите за мир в Париж, са съзнавали, че може да влязат в историята и като творци на втора, още по-страшна световна война. Последните опити да се оневинят като прехвърлят вината си върху ръководителите на делегациите на своите второстепенни съюзници, едва ли са приети безрезервно в собствените им страни. Дори „главният парижки архитект” – Жорж Клемансо, още през 1920 г. е произнесъл, станалата печално известна прокоба: „След двадесет години Франция ще бъде мъртва!” И е познал – през юни 1940 г. Франция е положена от националсоциалистическа Германия на смъртното ложе. Но и Клемансо не е пропуснал да посочи с пръст ролята на своите съюзници от Сърбия, Гърция и Румъния в „подвеждането” на „Великите” – ръководителите на Франция и Великобритания, наричайки ги „чакалите на нашата победа”.

През 1928 г. Лойд Джордж е направил най-важното признание: „Цялата документация, която ни представиха някои от нашите съюзници по време на преговорите за мир беше лъжовна и измамническа. Ние решавахме на основата на фалшификати.”

Клемансо и Лойд Джордж са знаели отлично каква е стойността на предоставената им „документация” от делегатите на тези страни.И във Франция, и във Великобритания са публикувани хиляди страници с истински документи, отхвърлящи териториалните претенции спрямо България и Унгария. Чрез Клемансо Франция се опитва да изгради срещу Германия, Унгария и България санитарен кордон от облагодетелстваните с договорите Полша, Чехословакия, Сърбия, Румъния и Гърция. Победителките в световната война са пренебрегнали логиката на историята и общественото мнение в победените страни. Те нанасят удар по свещените права на народите за свободен живот в собствени държави. Отслабва доверието към страните, създали през вековете политическата демокрация – Великобритания, Франция и САЩ. Един само пример. На 22 май 1930 г. българският в. „Мир” пише, че „френската политика на Балканите превърна френската нация в съучастник на нечувано престъпление – задушаването и разрушаването на цял един народ, оставен без защита на жестоките си неприятели”.
Франция е живяла през войната с няколко илюзии, които годините разпръсват твърде бързо, дори по-бързо от очакванията на Клемансо. Първата е, че „бошите” (обидното наименование на германците във Франция) ще платят за всичко, което Франция губи във войните. Втората е, че чрез договорите и Обществото на народите (бързо наречено „Детето на победата”) Франция ще отстрани за много десетилетия опасността да бъде отново нападната от Германия. Третата е, че победата ще доведе до успокояване на обществото – без остри класови сблъсъци, в някакво социално единство.
Войната обаче засилва и вътрешното напрежение в победителките, а не само външнополитически, външноикономически и финансови противоречия (Франция задлъжнява на САЩ, а дълговете на Царска Русия към Франция са анулирани от болшевишкото правителство).

Световната война е велика катастрофа за Кайзерова Германия и за нейната консервативна политическа система.

Монархията рухва и е изградена, главно с усилията на Германската социалдемократическа партия демократична република, наречена Ваймарска (в град Ваймар заседава Учредителното събрание, приело новата конституция). През януари 1919 г. въстанието на появилата се Германска комунистическа партия – опит за болшевизирането на Германия, е потушено от правителството на социалдемократите.
Болшевизмът се появява с гръм, макар и само с един халосен снаряд – изстрелян от крайцера „Аврора” на сцената на Царска Русия през 1917 година. „Кръстник” на Ленин като диктатор на Съветска Русия е кайзер Вилхелм ІІ. На 6 април 1917 г. САЩ обявяват война на Германия. Паниката в Берлин е толкова голяма, че правителството решава да предприеме един, изненадал целия свят ход. Кайзер Вилхелм ІІ е в ролята на фокусника, който вади внезапно от бомбето си заек. В случая, заекът е с монголска физиономия и е известен с псевдонима Ленин. Германия трябва набързо да победи Русия и да закрие Източния фронт преди през океана да започнат да пристигат стотиците хиляди войници на САЩ.
Швейцарските социалдемократи предлагат на германските си колеги – социалдемократи да вкарат в Голямата война болшевиките, които са в Швейцария. На германското правителство е обяснено, че победата на Източния фронт е мираж, но ако в Петроград пристигне Ленин, той ще забърка такава каша там, че дори може болшевиките да извадят Русия от войната срещу Германия и Австро-Унгария. И Вилхелм ІІ се съгласява.

Ленин и групата му болшевики, с жена му и с любовницата му Инеса Арманд, да бъдат прехвърлени през Германия от Швейцария до Балтийско море в специална влакова композиция, да бъдат снабдени с пари и билети за ферибот до Швеция. А оттам до Петроград са само няколко часа.

В края на април Ленин вече започва подготовката за държавния преврат от 7 ноември 1917 г., маскиран „теоретически” в марксистки дух като „начало на световна пролетарска революция”. До юли 1918 г. Ленин е получил общо 160 милиона златни германски марки за подготовката на преврата и за задържането на болшевиките на власт в започналата Гражданска война! Така кайзер Вилхелм ІІ остава в историята като спонсор (може да използвам и „ятак”) на Ленин. Обявен за германски агент, през юли 1917 г. вождът на болшевиките се спасява от съда с бягство във Финландия. Русия с „Декрет за мира” наистина излиза от войната, но въпреки закриването на Източния фронт Германия губи своята Първа световна война. А Ленин открива пътя към изграждането на първата в историята социалистическа система.
(Следва)
Професор Милен Семков