« Върни се назад Публикувано на 02.09.2014 / 21:01

Европа гори. Преди 75 години избухна „вечният мир” живял само 20 години – 2 ра част

Проф. Милен СемковС организирания с германска помощ държавен преврат на 7 ноември 1917 г. Владимир Илич Улянов – Ленин влиза в числото на „великите” от Двадесетия век – велик утопист, с оправданието, че започва световна пролетарска революция, и велик диктатор. В навечерието на Втората световна война известният френски историк Морис Бомон в изследване за международните отношения с основания поставя въпроса: „Без Ленин биха ли съществували Мусолини и Хитлер?Диктатурата на пролетариата само откри пътя към другите диктатури.”

Ленин е утопист в областта на теорията за развитието на човечеството, но в изграждането на болшевишката държава той е прагматик. Неговата формула за съчетаване на терор и пропаганда влиза в учебника за „великите” тоталитаристи и авторитаристи.

Животът на Ленин е кратък, разяден от сифилис. Не е успял да види с очите си как ще изгърми системата „Нова Европа”, осветена през 1919-1920 г. с договорите за мир с победените в световната война държави. Но във взривяването й е бил сигурен: „Версайският договор е договор на хищници и разбойници. Мир на лихвари, мир на убийци, мир на касапи. Това е нечуван, грабителски мир, който поставя в положението на роби десетки милиони хора. Ето защо целият този международен строй, този ред, който се крепи на Версайския мир, се крепи върху вулкан.”
Един от най известните биографи на Хитлер, германският журналист Йоахим Фест, е от обективните изследователи на причините за възхода на националсоциализма и на „фюрера”. В основата на успеха на Хитлер е отрицанието на появилата се с поражението Ваймарска република: „На практика Версайският договор не разреши нито един от проблемите, които бяха в основата на избухналата през 1914 г. война и очевидно пренебрегна идеята, че върховната цел на един договор за мир е предимно мирът.”
В германски плен през 1942 г. Леон Блум, министър-председател на Франция през 1936-1937 г., лидер на Френската социалистическа партия, е напълно „узрял” за оценката си за стореното главно от неговата Франция през 1919 г. в Париж: „Договорите оставиха след себе си цяло наследство от грешки, от абсурди, от неправди – грешки, които бяха платени с реки от кръв.”
Пътят към новата световна война наистина беше изминат за двадесет години. И както и преди Първата, всички „Велики” на големи и малки европейски държави се „бореха” за „мир”, а резултатът от „битката” стана известен на 1 септември 1939 г., когато германските самолети, германските оръдия и германските танкове стовариха върху Полша своя убийствен огън. Европа загоря в изпепеляващ пожар, който, сравнение с огъня от 1914-1918 г., се оказа стократно по-голям, и ако се прибавят и атомните бомбардировки от 6 и 9 август 1945 г., извършени от САЩ срещу Япония – и хилядократно надминаващ по мощ всичко изстреляно и изгърмяно през Първата световна война.

И Хитлер, избран за канцлер на Германия на 30 януари 1933 г., се бореше за мир, но след като върне на Германия загубените с Версайския договор територии.

И като бонус – „прибра” и Австрия през март 1938 г., Судетската област от Чехословакия през септември 1938 г. и на 15 март 1939 г. – и цяла Чехия (в Словакия същия ден беше монтиран пронацистки режим). Една от петнадесетте си книги бившият съветски шпионин Владимир Резун, станал световно известен с псевдонима Виктор Суворов – първата, озаглави „Ледоразбивачът”. Когато на 21 октомври 1996 г. представях в 65 аудитория на Софийския университет „Св. Климент Охридски” Суворов, гост на студенти, преподаватели и граждани, се обърнах към него с думите: „Витя, ти си Ледоразбивачът – с книгите си ти посочи връзката Хитлер – Ледоразбивачът на съюза на Франция с Великобритания, и Сталин – съюзникът на Хитлер по пътя към Втората световна война.”

Въпросът, който се поставяше по време на Втората световна война, беше защо „Великите” демократи допуснаха съюза на националсоциалистическа Германия със строящия национален социализъм Съветски съюз. Защо, след като Хитлер още през 1920 г. издигна своята програма за Третия германски райх, построен на расизъм, антисемитизъм и омраза към демокрацията?

Развита и в „Моята борба” през 1925-1926 г., а през септември 1935 г., вече „фюрер” на германския народ, неговият Райхстаг прие антиеврейски закони – най-позорните в цялата световна история! Защо допуснаха Хитлер да наруши всички забрани от Версайския договор: Германия да няма редовна армия, военновъздушни сили, танкове, тежки оръдия и военноморски флот? Защо „клубът на касапите” (Хитлер, Мусолини, министър-председателят на Великобритания Невил Чембърлейн и министър-председателят на Франция Едуар Даладие) подписаха в Мюнхен на 30 септември 1938 г. смъртна присъда за Чехословакия и откриха пътя към новата световна война? Защо Невил Чембърлейн след завръщането си от Мюнхен от балкона на правителствената резиденция в Лондон тържествено обяви: „За втори път в нашата история на Даунинг стрийт беше донесен от Германия почетен мир. Аз вярвам, това е мир за нашето поколение.” (Първият „почетен мир, донесен от Германия”, е дело на Берлинския конгрес, разкъсал през 1878 г. Санстефанска България на седем части).
Невил Чембърлейн влиза в ролята на главен умиротворител – върнал бил Хитлер от пътя към войната, към пътя към мира. Най-точно е оценил стойността на решенията, взети от Мюнхенската конференция Уинстън Чърчил: „В Мюнхен нашите министри избираха между войната и позора. Те избраха позора, но получиха и войната.”

На посланика на СССР в Лондон Иван Майский Чърчил казал: „Невил е глупак. Той си мисли, че може да се язди върху тигър.” Чърчил явно е имал предвид известна песничка за една дама, която тръгнала на разходка, яздейки тигър и се върнали заедно – тигъра и тя, вътре в него!

Политиката на Великобритания и Франция от навечерието на Втората световна война е равновесие върху острие на бръснач. В Лондон и Париж са очаквали Хитлер да изпълни „обещанието” от 10 май 1938 г. в реч пред конгреса на Германския трудов фронт: „Заявявах постоянно пред германската нация , че своята задача пред германската история виждам в това, да унищожа марксизма, това за мене не е фраза, а една свещена клетва, която ще изпълня, докато дишам!” А тъй като по това време в Съветския съюз болшевиките са се обявили за най-правоверните марксисти, ясно е към каква цел щяла да насочи оръжията си новата германска армия – Вермахта. На голямата въдица, подготвена от Хитлер, се хващат творците на Версайска Европа и техните наследници: Хитлер имал нужда от преместването на границите на Германия все по-близо до Съветския съюз, за да нанесе своя смъртоносен удар по звяра, изскочил от бездната – Сталин.
След Мюнхен общественото мнение в Западните държави е раздвоено – защо да се поддържа болшевизма, избиващ в момента десетки милиони граждани на бившата Царска империя, но и защо да се поддържа националсоциализма, започващ да осъществява в Германия най-страшният геноцид в историята – срещу евреите. С официална декларация вече се обявява, че антиеврейските закони ще се прилагат във всички „присъединени” от Третия райх територии.
В Лондон и Париж се опитват да насочат Германия към сблъсък със Съветския съюз, но официално предлагат на Москва да се действа единно за сдържане на „звяра”! „Звярът” обаче има други планове и подготвя най-голямата сензация в международните отношения, която през 1939 г. разтърсва основите на Версайска Европа. Но дали сензацията – „бракът на Хитлер със Сталин” е истинска изненада? Български дипломати от няколко европейски столици съобщават в София, че може да се очаква промяна в германско-съветските отношения. На 16 декември 1938 г. френският пълномощен министър в София съобщава на своя министър на външните работи за разговор с министър-председателя Георги Кьосеиванов. Кьосеиванов е предупредил, че се подготвя „четвърта подялба на Полша” от Германия и СССР. Още на 6 ноември 1938 г. българският дипломат Антонов от Москва е съобщил в София, че Съветският съюз ще потърси уреждане на отношенията си с Германия.

Драмата Втора световна война и официално започва през нощта на 22 срещу 23 август 1939 г., когато „избухва” новината – министърът на външните работи на Германия Йоахим фон Рибентроп лети към Москва.

Там за „слепците” той и министър-председателя и министър на външните работи на СССР Вячеслав Молотов подписват „Пакт за ненападение между Германия и СССР”. За сведущите – под масата на преговорите явно е скрит друг договор и той е строго секретен – за подялба на Полша и за германско разрешение Сталин да завладее балтийските републики Литва, Латвия и Естония и от Румъния – Бесарабия! „Секретният допълнителен протокол” към пакта ненападение беше открит след Втората световна война и публикуван от Държавния департамент на САЩ. В Съветския съюз лъжеха чак до разпадането на СССР, че е подписан подобен протокол. Оказа се, че Сталин, в голямата паника от 22 юни 1941 г., когато Хитлер скъса „брака” със звяра, не е унищожил оригинала от договора и той беше официално публикуван и в Русия!
В заключение е достатъчно да цитирам тоста на Сталин към Рибентроп от 23 август: „Аз зная колко вашия народ обича своя фюрер – наздраве за Хитлер!”
„Вечният мир”, подписан в Париж през 1919 г., живя според прогнозите – двадесет години. Последните му гробокопачи Хитлер и Сталин са били доволни от делото си и са очаквали кой първи ще нанесе удар срещу другия в най-удобно време. А Европа продължи да гори чак до 1945 година.
Професор Милен Семков

 

«