Д-Р НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: ЦЕНТРАЛНИЯТ НАПАДАТЕЛ НА „БИСТРИШКИТЕ ТИГРИ ГО ТРЕСЕ ПРОКУРОРСКА ФОБИЯ! БОИ СЕ ОТ РЕВИЗИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО МУ.

Прокурорът Цацаров събуди надежди, сепна мечтата за ред и закон. Градът се пита дали не сънува след „онази“ пресконференция. Терапията на българската болест е невъзможна без ударна доза ред и закон. Законът е терапия на тази болест, друга няма. Партиите са госпожици, приятни във всяко отношение, готови на всичко за народния вот. Партийните лидери са шутове на суверена. Нека не се лъжем – закон в България означава овластен в затвора. Силен – зад решетките. Върховенството на закона е абсолютен хоризонт на българското бленуване, чудо на чудесата, ако се случи по тези места. Ако правосъдието се измъкне от тиранията на мутрите и злата политизация, то ще означава, че имаме шанс да отвоюваме България от нейните похитители.

– Мъжка ли ви изглежда постъпката на Бойко Борисов – първи сме, ще предложим правителство, нищо че няма да мине? А втората крачка е още по-борбена – искаме касиране на вота.

– Двете „крачки“ са телодвижения на „едрия мъж“ в опозиционна роля: управляваме, щом сме победители, а щом не управляваме – вотът е неверен и вие заедно с него.

Ситуацията на фактически отнета власт е символически „изтрита“ с жест на здравословно „мъжко“ нахалство. Позицията на заподозрян е преобразувана в позиция на обвинител. Камионите с двойно дъно са потеглили от двора на Станишев. Комунистите убиха дедо ми. Точка.

– Борисов знае, че негово правителство на малцинството няма да мине и го казва публично. Дали пък също не знае, че и опитът за касиране на вота няма да мине, макар да не го казва публично? Ако е така, не цели ли заплахата от касиране на изборите всъщност да улесни създаването на програмен кабинет с мандата на БСП, но с едно героично слизане от власт на златния медалист?

– Касацията на вота е трудно осъществима възможност, при това отхвърлена от основните институции на държавата. А и не са му нужни на Борисов нови избори. Програмен кабинет от „комунисти и турци“ в зимни условия ще бъде боксова круша за централния нападател на „Бистришките тигри“. Това, от което този „нападател“ се бои, е ревизия на управлението. Тресе ги прокурорска фобия. И обратно: единственият шанс на програмния кабинет да оцелее, е да разкаже управлението на Борисов като мафиотска сага, като национален срам и граждански потрес. Друг шанс нямат – зимата и площадът ще ги пометат.

– Но програмният кабинет на Пламен Орешарски ще бъде заложник на „Атака“. И във всеки момент Волен Сидеров може „да му дръпне шалтера“, както отсега предупреждава. Кой всъщност пуска и спира тока на тази явно доста дълбока сцена на некоалиционно програмно управление?

– Едни и същи са. Разсъждават цинично: България е провалена страна, периферия на цивилизования свят, с ниска демократична култура и демографски пропадащ народ. България е територия, управляема само по мярата на нейната непретенциозност, сиреч грубо и безцеремонно. България е управляема само на жаргон. Борисов е лидер на българския жаргон, пълноценен демагог, интронизирана фолк певица. Цветанов е лапсус. Планират ремонтиран ГЕРБ, с човешко лице и укротена полиция. Но има консенсус – и тук, и навън, че „титаните“ са аномалия, грях срещу благоприличието.

Волен Сидеров ще извлече максимума от подкрепата на програмния кабинет и максимума от опозицията срещу него. Сидеров е ловък опортюнист, но коалиционният му флирт с ДПС е опасна игра, допустима само в засекретен режим и на къса отсечка. Сидеров е в 42-рия парламент с единия крак, с другия е на площада. Перспектива, която ще изкуши заинтересованите да опитат преструктуриране на парламента, чрез пазар на депутати. Този парламент е лошо построен, ефект на политическа и електорална некадърност. Ще трае кратко, но знае ли човек? Развитието на ситуацията зависи от прокурорската проверка и от процесите в ГЕРБ след отстраняването на Цветанов. Дестабилизацията на структурите ще е началото на края.

– С какво трябва да започне новият кабинет?

– Кабинетът трябва да стартира „състрадателно“, със социален жест. Ако в Министерския съвет покрай „експертите“ бъдат настанени и „модернизирани“ социалисти с „експертен потенциал“, ще стане видима измамата и ще се заговори за рецидив на тройната коалиция. В такъв случай ще бъдат ентусиазирано съборени, защото ще бъдат намразени. Добре е БСП да помни, че за нея гласува предимно третата възраст, електорат със скромна роля на площадите. Независимо от резултата, партията им е лошо настанена в настоящето и още по-лошо в бъдещето. Левицата и десницата са носталгици на миналото, обитават ХХ век (Евгений Дайнов).

– Суверенът изглежда „разпарчетосан“ след изборите, а за пръв път от 1990 г. избра „пак от същото“. Суверенна ли е демокрацията ни?

– Демокрацията е суверенна, ако гарантира съучастие на народа в осъществяването на неговата съдба. Суверенната демокрация е воля на мнозинството, олицетворявана от лидер. Лидер на българското мнозинство, съдено по изборния резултат, е Бойко Борисов. Не друг, а той. Обстоятелството, че е повторен победител, означава връзка на симпатия между него и един милион души.

Предпочитание, което няма как да не наречем съдба, защото сме такива. През фигурата на Борисов честваме нашата съкровена идеология за непретенциозен живот, за щастие в заварената кожа. Глас народен, глас божи. Европейската демокрация предполага модернизиран народ, народ на Просвещението. Суверенната демокрация предпочита щастливо опростения човек, с простодушна „воля“ и нецивилизована виталност. Това, че един милион души избират да ги управлява чалгата, е национален срам, съдба и неизбежност. Спокойно, следователно.

Великият еврейски философ Маймонид е казал: „Ако живеете в страна, чиито жители са зли, избягвайте обществото им. Ако се опитат да ви накарат насила, напуснете страната, дори и да трябва да отидете в пустинята.“ Спорна препоръка. Първо, къде е тази пустиня и второ, как да си сигурен, че не си от злите?

– Защо за пръв път след 1990 г. традиционната десница не влезе в парламента?

– Беше ликвидирана от енергиите на собствената кауза. Уби я синият митинг на Орлов мост. Отнесе я споменът. Българската десница беше призвана да даде образ на българската демокрация, да бъде нейното европейско лице. И още по-радикално – да убеди българите, че демокрацията е възможна.

Десницата беше шемет на свободата. Но се изроди в перипетиите на раздържавяването и съвсем се вманиачи. Застина в леко налудна антикомунистическа гримаса, заживя в свят, съставен от призраци. Обзе я скудоумие, сектантска злост и самомнение на някакъв, не знам точно какъв, елит.

Елит от умствено и морално лениви клакьори на Запада срещу Изтока, с аргументи от периода на Студената война. Вцепенена версия от друга епоха, анахронична и оценъчно безпомощна. Единственото им вдъхновение извира от ужаса, наречен „Путин“, и от вездеприсъствието на неговата „пета колона“. Влюбени са в тази омраза.
Не е вярно, че десницата не беше избрана на последните избори, тя просто се самоуби, самоизяде се.

– Може ли да се рестартира дясното с нов проект?

– Може, ако скъса с миналото и пожелае бъдещето. Ако открие кауза. При инфантилна фиксация върху старата догматика и вехтите лица са обречени. Ако цялата номенклатура на десницата се събере в един стадион и извика „ние сме“ и „идем“, ще стане за смях, защото ще е смешна. От „иконите на синята мечта“ имат нужда само третата възраст от жълтите павета и собствениците на дребен реституционен капитал. А и те изглеждат резервирани.

Младите са отпрашили в ХХI век, в Харвард или чалготеките. Какво имат да им кажат тези преупотребени, анекдотични лица, с неразкаяна свръхсериозност и месиански претенции? Енергия е потребна, нова дясна пасионарност, искреност и творчество. Цялата историческа десница трябва да бъде подложена на екзорсизъм, на ритуал за пропъждане на демоните на миналото.

Вдясно са струпани индустриални количества лъжа, митове и предразсъдъци – мълва за „отвъдни“ харизми и спуснати „отгоре“ лидерства, за заклет макиавелизъм и монументално самолюбие. Сектата трябва да бъде разформирована, адептите – депрограмирани. Десницата трябва да се излекува от опортюнизма на оцеляването, трябва да дръзне да мисли в мащаб и в перспектива.

Коалиционното творчество създаде ше-дьоври на лицемерието, непроницаеми за разума, инсталации на абсурда. ДСБ и БДФ – а това защо? За да няма ДСБ субсидия ли? Или за да свърши заедно с лидера?

Парчетата на това, което е останало от тъй наречената десница след нейното историческо поражение, ще трябва да излъчат нови лица, способни на диалог, „без предварителни условия“. Те ще бъдат акушерите на новата десница. В органично, а не в сприхаво темпо. Поражението на дясната патология е шанс, но само за визионерите.

– Може ли прокуратурата да се окаже държавотворен фактор в полуразпадналата се институционална среда у нас след решителните действия на главния прокурор?

– Прокурорът Цацаров събуди надежди, сепна мечтата за ред и закон. Градът се пита дали не сънува след „онази“ пресконференция. Терапията на българската болест е невъзможна без ударна доза ред и закон. Законът е терапия на тази болест, друга няма. Партиите са госпожици, приятни във всяко отношение, готови на всичко за народния вот.

Партийните лидери са шутове на суверена. Нека не се лъжем – закон в България означава овластен в затвора. Силен – зад решетките. Върховенството на закона е абсолютен хоризонт на българското бленуване, чудо на чудесата, ако се случи по тези места. Ако правосъдието се измъкне от тиранията на мутрите и злата политизация, то ще означава, че имаме шанс да отвоюваме България от нейните похитители.

Шансът е един-единствен – да бъдат овластени хора с морална енергия, интелигентност и сила за сблъсъка с тираничното безредие. Появата на човек от тази порода ще бъде събитие. Няма техническа панацея за нашата обща беда, всичко зависи от самоопределението на човека, от старата „игра“ на добро и зло. България плаче за лидери, за безкористни хора в публична роля. Компетентни много, справедливи малко. Справедливи се търсят.

Прокурорът Цацаров трябва да бъде подкрепен от гражданите на България, ако още шават и доколкото ги има. Трябва да се разчуе, че е подкрепен.

Веселин Стойнев

В. Труд