ДЯСНО
Аз съм десен. Не понасям анархията, отрадно ми е, когато видя в центъра на София дълги полицейски кордони, които не позволяват на тълпата да поеме на където и скимне и да вика „Ууу“ по когото й скимне. А понеже тълпата не е и многобройна се разпада от само себе си, което ми връща чувството за спокойствие и сигурност. Градът все още е цял.
Призивите за морал в политиката, идващи от неморални хора,
които в личния си живот нараняват всичко живо наоколо, защото са умопомрачителни нарциси, ме отвращава.
Не приемам и хора, чийто личен живот е хаос, да ми натрапват възгледите си за обществения – добре е да започнат с малкото и да стинат до голямото. Зарязал си детето, но крещи на висок глас за повече обществен морал. Станал професор по медиевистика, без да знае нито един език и без сериозна дисертация, а единствените му извори са руски книги от края на по-миналия век, но се разпорежда за това кое е редно и кое не в държавата. Такова нахалство могат да си позволят само идиоти или патологично влюбени в себе си индивиди.
Добре е и артистите, които са се юрнали да оправят политиката, да погледнат себе си и да сравнят художественото си творчество с това на колегите си в Европа, да не говорим за света, и тогава да претендират за компетентност в политиката, че и да си мислят, че превъзхождат по някакъв начин политиците. Да оправят естетиката, после ще дойде и морала в политиката. Да си оставят вувузелите и футболните свирки вкъщи и да се потресат от срам, че в продължение на половин година се държат като стадо, в което са нахлули бесовете. Много от тях минават за вкусари в собствените си очи.
Да не търсят сметка от Орешарски, ако не са търсили от Борисов.
Някои от тях да си признаят, че се страхуват да не изпаднат от снобската софийска общност, която всъщност е една провинциална сбирка от глупци без особени таланти.
Други направо да признаят, че са на протести, защото няма да получат никакъв гранд от западни НПО и защото ги е срам да не ги обявят за комунисти и назадничави русофили.
Да поемат отговорност като работодатели поне за пет или шест души и тогава да викат „Долу комунизма“.
Да се научат да виждат нещата такива каквито са, а не такива каквито са се наредили като клише и заготовки в главите им.
Да прочетат поне още няколко книги освен „Майстора и Маргарита“ и да не мислят, че светът започва и завършва с тях.
Да се научат да гледат на себе си с чувство за самоирония и да не забравят чувството си за хумор, когато говорят за идеите си.
Дясното е първо да сме взискателни към себе си, а после към другите.
И да слушаме повече Бах, разбира се!
Явор Дачков
www.glasove.com