Дянковият ултиматум
Актуализацията на бюджета, според която приходите ще бъдат с 2 млрд. лв. по-малко от планираното през тази година, а бюджетният дефицит ще нарастне до 3.262 млрд. лв., или 4.8% от БВП, предвижда пари за тях – 220 млн. лв. за Националната здравноосигурителна каса, 142 млн. лв. за социалното министерство, 116 млн. лв. за субсидии за тютюнопроизводителите и около 300 млн. лв. за армията: за доставка на прословутите хеликоптери.
За пръв път обаче това харчене на бъдеще не се прави “на калпак”, както се правеше досега. Прави се срещу условието закъсалите държавни сектори първо да докажат, че могат да се реформират – и срещу гаранциите, че подобно бюджетно донаждане няма да се повтори. Например: за да получи пари, социалното министерство трябва да внесе в парламента до септември пенсионната реформа. Със забележката: “Ако това не стане, ще считам, че министър Тотю Младенов не си е свършил работата”.
Здравното министерство пък трябвало да довърши здравната реформа – и да изготви проект за ново остойностяване на клиничните пътеки и реформа на здравните заведения. Земеделският министър пък трябва да предложи план за пренасочване на тютюнопроизводителите към друга икономическа дейност, за да не се наложи и догодина да им се плащат субсидии, а военният – да е преструктурира договорите за доставка на военна техника по начин, който позволява да отпаднат част от поръчките, мегаломански договорени от неговите предшественици.
“Пари срещу реформи” е най-добрата стратегия, която може да бъде провеждана в инертни и дълбоко корумпирани страни като България. В случая е заявена достатъчно ясно и твърдо – с един единствен компромис: МВР. Вътрешното ведомство някак красноречиво липсва в списъка на министерствата, които подлежат на реформиране, а с огромния си щат от близо 60 000 души, половината от който се състои не от полицаи, а от неясно с какво занимаващи се “служители”, то категорично се нуждае от външен натиск, за да извърши реформите. Въпреки облаците тютюнев дим, които периодично се вият ту пред “Свети Седмочисленци”, ту пред Народния театър, ту пред парламента. А тютюнопушеното, както би трябвало да е известно на вътрешния министър, вреди на здравето – дори когато е протестен ритуал.
Вероятно обаче тук Дянков няма да пробие – затова и не се опитва. Няма как да лишим кабинета от човека с багера: на премиера от откриване на детски градинки, пътища и бари просто не му остава време за багеруване – та затова си има Цветанов. За сметка на това финансист №1 е посегнал на сфера, която беше абсолютно табу в течение на целия преход: субсидиите на тютюнопроизводителите.
Същите са електората на Ахмед Доган, гаранцията за вечното му присъствние на държавата софра. Сега се канят да ги отбият от държавната хранилка и да ги преквалифицират. Би било добре – но не случайно не се случва вече от двадесет години насам: Доган бди над тях като квачка над електоралните си пилци. Да се преквалифицират означава да прогледнат, а оттам до политическата преориентация има само една крачка. Защото няма да го има вече традиционния страх: гласуваш за нас или не ти изкупуваме тютюна.
Прочее очаква се голям вой срещу обявените от Дянков намерения. Очакват се плашения, протести, заплахи за това как отказа от държавни дотации – сиреч изкуственото отхранване на цял един етнос с парите на данъкоплатците, ще застраши етническия мир.
Тази ситуация е лакмусова – и то не за Симеон Дянков, а за неговия big boss. От това дали правителството ще устои на този натиск или ще се огъне – както се огъна пред врявата на феодалните старци от БАН – ще стане видно кой кой е в тозци кабинет.
И за какво се бори.
Едвин Сугарев
www.svobodata.com