Дюнери и мачлета
Не по-малко смешно е, разбира се, и гузното суетене на МВР, прокуратурата и ДАНС по въпроса. Самият факт, че в течение на цели три седмици не могат да разберат как са се появили реалните или подправени СРС-та, разтресли страната ни, говорят много ясно за едно – не само СРС-тата са смешни, смешна е и самата държава.
В цирковата клоунада обаче можем да пропуснем най-важното, което бихме могли да научим от този скандал. До този момент големите въпроси бяха канализцирани в няколко направления: дали СРС-тата са “законни” или не; дали са манипулирани; дава ли основание тяхното съдържание да се говори за корупция и злоупотреба с власт; кой ги пуска и чии интереси стоят зад тях.
Стана ясно, че са законни, ама не съвсем; че са манипулирани, но пък не се знае дали са плод на целенасочен монтаж или са просто презаписани; че става дума за едни много особени форми на властовото ежедневие, които допускат примерно премиерът да се грижи за добруването на един бирен бос, защото за това го бил помолил не друг, а основния му политически противник – псевдопрезидентът Първанов.
Кой пуска СРС-тата е очевадно: манифактурната работилница на Трактора, обзаведена за целта с вестник (“Галерия”), телевизия (Канал 3), а отскоро и с радио (К2). Целите са също тъй очевадни: политически рекет. СРС-кукловодите – разните там Гоцета, Запалки, генерали и вся осталная сволоч (които впрочем също са кукли, танцуващи под конците на Кремъл) искат няколко неща: стартиране на руските енергийни проекти, пускане на Бойко Борисов по президентската писта и съставяне на нова тройна коалиция след следващите парламентарни избори, в която ГЕРБ, по вече изпитания модел, ще заеме мястото и ще поеме ролята на НДСВ.
Всичко това е ясно – както е ясно и че цялото активно мероприятие няма да проработи докрай. Ще проработи само донякъде и нещата ще останат висящи – а БСП с братската помощ на мафията ще отнеме няколко процента от електоралния потенциал на ГЕРБ, но няма да ги принади към своя такъв: ще нарастнат само негласуващите и отвратените.
Вследствие на което “положението” ще си остане забатачено, висящо и абсурдно – каквото е и в момента. Депутатите на ГЕРБ ще стиснат зъби и ще издържат, Волен Сидеров ще договори с Бойко каквото си иска (СРС-тата и вота на доверие бяха за него нещо като златната рибка, дето изпълнява всички желания), съдебната система ще покаже характер и ще тикне Трактора в панделата, Явор Дачков ще се замонаши, а Патрашкова ще пропише отново стихотворения, политолозите ще обявят облог за това кое е следващото “политическо животно”, способно да оправи кашите, забъркани от Бойко Борисов.
Всичко това няма никакво значение. Значение има нещо друго, само индиректно свързано със СРС-тата и тяхното съдържание. Значение има стилът, интонацията, лексиката – с които родните политици общуват помежду си, когато съвсем погрешно предполагат, че никой не може да ги чуе. Значение има не това, че някакви там по върховете разпъват някакви си чадъри, а че ни управляват коньовичари, в чиито глави се въртят преди всичко мачлета – и които трудно правят разлика между ЕГН и мобилен телефонен номер.
От всички тези СРС-та поне част са си едно към едно – най-малкото защото самият Бойко Борисов призна тяхното съдържание, осмислено с думите “това да ни е кусурът”. Прав е – кусурът не е в това. Не е в съдържанието, а е в стила. Защото – както казва Збегнев Херберт в едно от най-прочутите си стихотворения – антикомунизмът е и въпрос на стил.
Ето ви го и него – стилът – много ясно говорещ и за манталитета, и за интелектуалните възможности, и за интересите на изказващия се: “Т`ва му е ЕГН-то. Т`ва е едно момче къде рита топката с мене бе, там от аерогарата… И там на Манченко брат му, некъв Манченко бил, но той поне идва да рита с мене по обед, го преместил на друго место.”
Чудно ли е при подобна стилистика, че българският министър-председател вижда надеждна защита на националната ни сигурност във факта, че у нас имало дюнери на всеки ъгъл? Не е чудно. Резонно е. Това, което обаче също е резонно, е нещо много тъжно и много жалко. Фактът, че Бойко Борисов не е попаднал случайно на премиерския пост, а в резултат на свободни избори.
Той е избор на българския народ, презентация на това, което този народ обича и почита – емблематичен пример за това на какво мислене и каква философия на управление се доверява този народ. Бойко Борисов е някак си манталитетно свой, интимно близък; това говорене е сюблимното говорене, което българинът си представя като автентично и истинно – точна както същия този българин видя най-ярката проява на цивилизацията в чушкопека.
Иначе цялата тази галимация със СРС-та, Трактори и Гоцета ще отмре. След десетина години ще я помним само като виц. Тази народопсихология обаче няма да отмре. И тя е, която тика България в днешното тресавище.
Едвин Сугарев
www.svobodata.com