ДЪРЖАВО, ЗАЩО МРАЗИШ ТЕЗИ СЧУПЕНИ ДУШИ

Пътят към храма на счупените човешки души. За пореден път си давам сметка колко жестоко и безсърдечно е обществото ни към тях. Отрежда им да се лекуват в занданест или барачен тип болници, далеч от света, изхвърлени като боклук. Ненужни хора, ненужни съдби. А идва Коледа, когато ставали чудеса. Да, но не и при психично болните.

Когато дойдох тук да работя – беше преди 24 години, директорът д-р Герджиков , светла му памет, ми каза „Няма по-тъжно нещо от Коледа в психиатрия“. И така вече години наред се убеждавам, че е прав.

Държаво, защо мразиш тези счупени души, защо ги наказваш допълнително, та Господ им е дал най-голямото изпитание. Докога нечовешката мизерия ще е белег на психиатрията у нас. Все пак е 21-ви век.

Цветеслава Гълъбова

Нови искър, София