Държавният Департамент на САЩ: България е транзитна страна и производител на наркотици

I. Резюме

България е транзитна страна и едновременно производител на наркотици. Стратегически разположена на балканските транзитни маршрути, България е уязвима за нелегалния трафик на дрога, хора, контрабанда и пари. Хероинът, който се разпространява в Европа идва от Югозападна Азия през България и през северния маршрут, докато химикалите, използвани за производство на хероин преминават през България за Турция и Близкия изток. През България се транспортират марихуана и кокаин. Българското правителство продължава да реализира прогрес с нарастваща стойност по отношение подобряване способностите за прилагане на закона и митническите услуги; една нелегална лаборатория за производство на наркотици бе затворена и бяха конфискувани произведените там амфетамини. Българските власти увеличиха усилията си за борба с трафика на хероин. Правните и структурни реформи в сферата на вътрешния ред бяха осъществени, въпреки че ефективното им прилагане продължава да е предизвикателство. Българското правителство сътрудничи в работата на много американски агенции и се е обърнало към съседните държави за сътрудничество в пресичането на нелегалния трафик на наркотици и хора. Въпреки това, българските органи на реда, следователи, прокурори и съдии се нуждаят от допълнителна подкрепа, за да развият капацитет да разследват, преследват и вкарват в съда случаите на нелегалния наркотрафик и други сериозни престъпления. България е страна по Конвенцията на ООН за наркотиците от 1988 г.

II. Положението в страната

През последната година България продължи да бъде главно транзитна страна за дрогата и в по-малка степен производител на наркотици. Според неправителствени организации и международни наблюдатели, България продължава да бъде източник на производство на синтетични наркотици и този вид наркотици изпревариха хероина, като най-разпространен наркотик в страната. От 2000 г. употребата на хероин намалява стабилно, главно поради нарастващото разбиране в обществото за рисковете, свързани с интравенозната му употреба (напр. ХИВ/СПИН). Тази тенденция се запазва и през 2007 г. въпреки увеличеното предлагане на хероин. Синтетичните наркотични вещества се използват и като заместител на кокаина, който е скъп в България. Амфетамините се произвеждат в България за вътрешния пазар, но и за износ за Турция и Близкия изток. Българското правителство постави ударение върху решимостта си да води борба със сериозната престъпност, включително наркотрафика. Въпреки известния напредък, включително ареста на известен бос от подземния свят и 11 членове на неговата мрежа за внос и трафик, действаща в югоизточните райони на Черноморието (Димитър Желязков-Очите-бел.ред.), не бе осъдена нито една главна фигура, замесена в наркотрафик или други сериозни престъпления като дейност, свързана с организираната престъпност. Координацията между правителствените агенции се подобри и България взе участие в усилията на международните органи на реда. Българското правителство сътрудничи се обърна към съседните държави за сътрудничество в пресичането на нелегалния трафик на наркотици и хора. Липсата на финансиране, неадекватната екипировка за откриване на наркотици, широкоразпространената корупция и тромавата правна процедура продължават да затрудняват усилията за борба с наркотиците.

III. Действия, предприети от страната срещу наркотиците през 2007 г.

Инициативи. Българското правителство продължи да прилага петгодишната Национална стратегия за контрол на наркотиците, приета от Министерски съвет през 2003 г. През 2004 г. промените в Наказателния кодекс премахнаха текст, който декриминализираше притежанието на еднократни дози за лична употреба. Ефективността на това законодателство е широко оспорвана, тъй като то наложи тежките наказания както върху производители и дистрибутори, така и върху употребяващите наркотиците.

Поправките в Наказателния кодекс от 2006 г. намалиха наказанията за притежание, като се отчита и нивото на риск, свързан с веществата. Като допълнителни мерки бяха ангажирани неправителствени организации в партньорски програми за борба с наркотиците. Националните програми за лечение на наркозависимост и превенция страдат от траен недостиг на финансиране.

Усилия за правораздаване. Агенция “Митници” към Министерството на финансите и няколко специализирани полицейски служби полагат усилия за борба с наркотиците. От януари до юни 2007 г., полицията е иззела 82 кг хероин, 26 кг кокаин, 2,5 кг амфетамини, 57 кг сухи и 15 литра течни химични суровини, 140 кг канабис, 293 908 таблетки психотропни вещества. През годината Агенция “Митници” иззе 977 кг хероин, 2,5 кг кокаин, 5 кг марихуана, 53 кг опиум и 1 863 таблетки психотропни вещества. През 2007 г. ГДБОП затвори нелегална лаборатория за производство на амфетамини и конфискува над 100 кг хероин и 143 кг амфетамини. Българските власти обмениха информация и разработиха съвместни операции с международни агенции. През годината сътрудничеството между служителите на ГДБОП и техните чуждестранни колеги доведоха до залавянето на 160 кг хероин, 3 кг кокаин и над 200 кг амфетамини извън територията на България. ГДБОП и прокуратурата работиха с колеги от чужбина, за да се сдобият с доказателства за използването на офшорни корпорации и банкови сметки от българските перачи на пари за укриване на постъпленията от продажбата на дрогата.

Корупция. Въпреки известния прогрес, корупцията в различните й форми в държавната администрация продължава да е сериозен проблем. През годината 131 правителствени представители, от които 43 полицейски офицери, бяха освободени във връзка с обвинения в корупция. От януари до октомври 2007 г. прокуратурата внесе в съда обвинителни актове срещу 24 полицаи, замесени в притежание, производство и дистрибуция на наркотици. България е страна по Конвенцията на ООН срещу корупцията.

Договорености и споразумения. България е страна по Конвенцията на ООН за наркотиците от 1988 г., Единната конвенция за наркотичните вещества, 1961 г. с поправката от 1972 г., Конвенцията за психотропните вещества от 1971 г. и Конвенцията за прането, издирването, залавянето и конфискуването на постъпления от престъпна дейност от 1990 г. България е страна по Конвенцията на ООН срещу трансграничната организирана престъпност и нейните протоколи срещу трафика на хора, нелегална имиграция и незаконно производство и трафик на оръжия. Американско-българското споразумение за екстрадиране от 1924 г. и допълнителното споразумение от 1934 г. са в сила.

Култивиране и производство. Единственото незаконно наркотично вещество, за което се знае, че се произвежда в България е канабисът, главно за лична употреба, но размерите на това незаконно култивиране не са известни. Експертите отдават отглеждането на канабис и на достъпността на необработена земя, както и на подходящия български климат, особено в югозападната част. Канабисът не се изнася в големи количества от България. Напоследък се наблюдава намаляване на местно производство на синтетични стимуланти, до голяма степен благодарение на усилията на българското правораздаване. Нелегалните лаборатории са се преместили в Източна Турция, Сирия, Ливан и Армения, за да са по-близо до потребителите и за да намалят риска от прекосяването на държавни граници.

Приток и транзит на дрога. Синтетичните наркотици, хероинът и кокаинът са основните наркотици, които се транспортират през България. Хероинът от Златния полумесец в Югозападна Азия по традиция се трафикира през балканския маршрут от Турция. Засилва се тенденцията трафикът на хероин да се измества към по-заобиколни пътища през Кавказ и Русия на север и Средиземноморието на юг. Други канали за трафик пресичащи България минават през Сърбия, Черна гора, Косово и Македония. Освен хероина и синтетичните наркотици, малки количества марихуана и кокаин също преминават през България. Спорадични пратки кокаин се доставят от Южна Америка с кораб до Черно море и Гърция, а оттам към Западна Европа. Химичните суровини за производство на хероин преминават от Западните Балкани през България за Турция и Близкия изток. Синтетичните наркотици, произведени в България също преминават през Турция за пазарите в Югозападна Азия. Основните методи за пренос за хероин и синтетични наркотични вещества включват автобуси, ванове, ТИР, камиони и автомобили, малко количества се пренасят и с въздушния транспорт. Кокаинът се внася в България основно чрез гражданска авиация в малки количества и в автомобили, а търговския флот отговаря за по-големи количества.

Местни програми/Понижаване на търсенето. През януари 2006 г. правителството одобри двугодишна Национална метадонова програма за лечение на хероинова зависимост към националната здравна система. Съществуват три държавни метадонови програми, които предоставят безплатно лечение и четири частни метадонови клиники. Всичките седем метадонови програми предлагат лечение на над 1 000 пациенти. В страната съществуват 35 амбулаторни единици и 13 центъра за настаняване, два от които се специализирани психиатрични клиники за алкохолизъм и наркотични зависимости. Нито един от тези центрове не разполага с отделение за малолетни пациенти. Министерството на образованието изисква от училищата в страната да преподават модули по здравеопазване и злоупотреба с вещества.

Според неправителствени организации, тези модули са се оказали неефективни в обезсърчаване на злоупотребата с наркотици. Според Българския национален център по наркомании, броят на учениците от 9 до 12 клас, които признават, че са употребили наркотик поне веднъж остава висок – 33,2% през 2007 г. Канабисът е най-разпространеният наркотик, като употребата на кокаин и амфетамини се увеличава. Националният център по наркомании участва в кампании за превенция и осигурява семинари за обучение за проблемите на злоупотребата с наркотици на ученици, студенти и други групи, включително учители, социални работници и журналисти. Националният център по наркомании управлява центрове за обучение и превенция в 18 от 28 административни райони на България. Центровете, които се издържат от общините, страдат от хроничен недостиг на средства, което затруднява наемането на персонал. От 2003 г. Националният център по наркомании получава адекватни ресурси за кампаниите за превенция, но другите клонове на системата за лечение и превенция, особено на местно ниво, продължават да се сблъскват с финансови ограничения и проблеми с персонала. Три университета предлагат професионално обучение по наркопревенция. Специализирано професионално обучение по лечение на наркозависимост и намаляване на търсенето се осигурява чрез програми, спонсорирани от Световната здравна организация СЗО и Бюрото на ООН за борба с наркотиците и престъпността (ЮНОДС).

IV. Американски инициативи и програми

Двустранно сътрудничество. Операциите на Администрацията по контрол на наркотиците на САЩ за България се ръководят от Генералното консулство в Истанбул. САЩ подкрепят и различни програми чрез Държавния департамент и Американската агенция за международно развитие. Тези програми се прилагат от Министерството на правосъдието и Министерството на финансите на САЩ в подкрепа на усилията на българското правосъдие за борба с наркотиците. Тези инициативи обръщат внимание на липсата на адекватна екипировка, необходимостта от подобряване на администрацията на съдебната система на всички нива и незадоволителното сътрудничество между българските органи на реда. Правен съветник на американското Министерство на правосъдието работи с българското правителство по проблемите на правораздаването, включително трафик на наркотици и хора, интелектуална собственост, киберпрестъпления и др. Представител на Министерството на финансите на САЩ оказва подкрепа на българските усилия за разследване и преследване на финансови престъпления, включително пране на пари. Агенцията за международно развитие предоставя помощ за укрепване на българската законова рамка, повишаване компетентността на магистратите и въвеждане на антикорупционни усилия.

Бъдещето. САЩ и България ще продължат да си сътрудничат за подобряване на способността на България да прилага законите за ограничаване на наркотиците. САЩ ще продължат да насърчават България през следващата година да увеличи количеството на заловените наркотици, като едновременно прилага стъпки да намали местното производство на наркотици. САЩ съдействат на българското правителство и за засилване на сътрудничеството между отделните агенции и преследване на случаите на корупция по високите етажи и организираната престъпност.

V. Контрабанда и пране на пари

Контрабандата остава проблем за България, сочи докладът на Държавния департамент на САЩ. Фалшифицирането на валута, различни документи и паспорти традиционно е сериозен проблем за България, но със съвместните усилия на българското правителство и на американските специални служби – Сикрет Сървис през последните години се забелязва намаление на подобен тип престъпления.

Няма никакви данни за това, че български финансови институции са замесени в транзакции на големи парични суми, получени от трафик на наркотици. С подкрепата и натиска от страна на САЩ, ЕС и редица неправителствени организации, правителството продължава своята политика по отношения на безмитните магазини и бензиностанции, които са финансов източник за развитието на сивата икономика в България и са свързани с контрабандата на стоки, пише в доклада. Безмитните магазини играят основна роля за контрабандата на цигари, алкохол, парфюми и други луксозни стоки. През 2007 година България се присъедини към ЕС, като от Съюза настояха страната да затвори девет безмитни магазина и шест бензиностанции в граничните райони.

България не е смятана за важен регионален финансов център или офшорен финансов център. Важността на страната от гледна точка на борбата с прането на пари е преди всичко заради географското й разположение и добре развит финансов сектор, свързан с останалите балкански страни, и относително слабия регулативен контрол. Въпреки че България е основна част от транзита на наркотици за Западна Европа, не е известно дали наркотрафикът е основен източник на пари, които се перат в България.

Финансовите престъпления, включително всякакъв тип измами, трафик на хора и контрабанда на стоки, както и различни други престъпления, позволяват да има пране на пари в страната.

Въпреки че в България разплащанията се извършват предимно с пари в брой, измамите с кредитни карти и банкомати остават сериозен проблем, сочи доклад на Държавния департамент на САЩ.

В страната преобладават данъчните измами. Източниците за пране на пари в България са както от вътрешна, така и от международна престъпна дейност. В някои от случаите организираните престъпни групи, които в миналото спокойно действаха на България, вече се опитват да легализират своя бизнес, което прави трудно проследяването на източниците на тяхното богатство, пише в доклада.

State Department