Държавата ни рискува да се превърне в едно огромно сметище. Нашето общо бъдеще.
Ако слушаме управляващите, България е една стабилна държава. Една от най-стабилните във финансово отношение в ЕС. Според министър Дянков сме направо в първата тройка. Същият този министър не спира да се хвали, че за разлика от други страни в Европа, правителството не било намалило заплатите и пенсиите. И така ни обещава да е има няма до края на 2012 година.
Ако вярваме на министър Мирослав Найденов (свързан с аферата с 20 годишното говеждо-внос от Ирландия), излиза че в следващите години ще ядем само висококачествени хранителни продукти, нищо че стандартът „Стара планина” бе компрометиран още при старта му.
Ако следим внимателно публичните заричания на здравния министър Стефан Константинов, трябва да сме успокоени, че лекарства ще има за всички. Достатъчно. И на достъпни цени.
Ако не подлагаме на съмнения твърденията на вицепремиера Цветан Цветанов, у нас организираната престъпност е на път да бъде преборена, нищо, че неорганизираната се подминава.
Ако сме пълни идиоти, трябва да ръкопляскаме на новата служба БОРКОР, дето ще се нокаутира корупцията. Ама не сме всички. Щото в държавата все пак остана някой друг дето чете и поназнайва по нещо за аналитичните звена в специалните служби в приятелските ни (и не толкова) страни на континента и отвъд океана.
Ако ни е обхванала масова оптимистична еуфория, ще потриваме доволно ръце в очакване бивши министри да слязат от бентлитата си и да заменят скъпите си костюми с раираните в заведенията за изтърпяване на наказания на лишените от свобода.
Ако бяхме загубили напълно социалната си чувствителност, трябваше да се наредим край магистралите и да ръкопляскаме, че утре пътят ни до морето ще се скъси с един два часа. Даже защо да не хванем доброволно и да ги построим за една, а не за пет години? Може би премиерът ще аплодира една такава идея-всички, навършили 16 години лятото-по месец бригада на магистралите, ние-възрастните пък ще даваме „съботници на светлото ни европейско бъдеще”. Нищо, че пътищата, по които изпращаме нашите бащи и майки до гробищата, често са осеяни с дупки.
Ако бяхме толкова добре, колкото им се привижда на управляващите, то защо България продължава да е най-бедната страна в ЕС?
Защо доходите ни са десетки пъти по-ниски от средноевропейските, а тенденцията за изрявняването на цените с тези в ЕС-необратима?
Защо около 300 хиляди души в неработоспособна възраст получават минимална пенсия от 136 лева, а още два пъти по толкова-до 200 лева, т.е. трябва да съществуват под официалния и напълно манипулирано изчислен праг на бедност от 211 лева?
Защо сме най-болната нация в ЕС? Защо държим първенството по смъртност от инсулти и инфаркти. А броят на новозаболелите от рак расте прогресивно?
Защо единствено в България стандартният и специфичният ДДС върху лекарствата е 20 процента, докато във всички останали страни от ЕС те са различни и по-ниски? Защо в 24 от 27-те страни на съюза има нормативно регулиране на цените на медикаментите, а надценките в аптеките са регулирани във всичките 27, само у нас не?
Защо уж законодателството ни е добро и синхронизирано с европейското, пък като не остана метал за крадене над земята, започнаха да влизат в подземни колектори да свалят медта от кабелите?
Защо сме сред първенците по брой на полицаи, пък разграбване на собственост и рушенето и с цел да се вземе възможното за употреба и продажба на скрап става пред очите на представителите на реда, както стана с разбиването и опоскването на сградите на бившето „Маркели” в Казанлък?
Конституцията гарантира неприкосновеността на частната собственост, обаче хората са пропищели от набези и обири, ставащи все по-нагли? Мога да дам себе си за пример като средностатистически гражданин, който си плаща редовно и в срок данъците-от десет посегателства върху собствеността ми в годините на прехода досега не е разкрито нито едно? Трябваше да ми откраднат всичките документи за самоличност и банкови карти в това число, за да разбера, че прокуратурата отказва да образува досъдебно производство с мотива, че стойността на откраднатите документи не е висока?
Защо подписваме основни международни спогодби и харти за права-екологични и граждански, пък стреляме с пушки от балконите си по котки и кучета? Или позволихме с покровителството на властта да разорат прекрасните ни морски плажове и планините ни? А държавата ни рискува да се превърне в едно огромно сметище, след като съюза затвори нерегламентираните?
Защо Западът издържа стотици фондации, между тях десетки ромски, а държавата участва в какво ли не програми и инициативи като „Десетилетието на ромското включване”, докато проблемите в тази общност стават все по-остри и страшни, а представителите й – все по-неграмотни, маргинализирани и дори напълно социално изключени зад стените на гетата?
Тук могат да бъдат добавени още много „защо”, но няма смисъл, защото не очаквам отговор от никого. Защото се страхувам, че с всеки ден губим шансове за по-добро бъдеще. Нашето общо бъдеще. Затова и резултатите за стопяването на нацията ни не учудиха никого.
Венелина Попова