« Върни се назад Публикувано на 02.06.2011 / 20:15

Душана Здравкова – на гол тумбак чифте пищови. С керамична чаша с шампанско в ръката.

 

 

 

„Изборът на председателя на Софийски Градски Съд прехвърли мярката на обществената и професионална търпимост. Очевидно стана ясно – пречупен е гръбнакът на една цяла институция, смачкано и превърнато в придатък на посредствеността е правосъдието на България! И, няма да помогнат чужди мониторинги и проверки, ако, ние , съдиите, нямаме самочувствието , морала и куража да се изправим срещу демагогията, лицемерието и арогантността на властта…Като дългогодишен съдия заставам до колегите от Висшия Съдебен Съвет, които устояха на натиска и гласуваха „против” поредния опит да бъде подчинена независимата по Конституция съдебна власт.Подавам си оставката, като съдия и напускам тази съдебна система, за която съм работила години наред всеотдайно и безкористно. Правя това и заради младите колеги, които трябва да се учат на друг морал, да имат друга ценностна система и да бъдат най- вече съдии „в името” и „за” хората. Призовавам всички съдии в България да се противопоставят на поредния манипулиран избор и да подкрепят малкото, но почтени членове на Висшия Съдебен Съвет , които гласуваха „против” поредния удобен на властта, но не и за гражданите, съдия”, написа в отворено писмо съдийката от Търговско отделение на Варненския окръжен съд Душана Здравкова.

Браво!”, възкликват всички онези, които четат единствено думите. Afera.bg обаче прави разлика между красивите и верни фрази, и онези, които ги изричат.

 

Часове по-късно съвсем „случайно” от щаба на Алексей Петров – Трактора реагираха тържествено и помпозно като заря на празник.

И рече Трактора: „Поканата е мотивирана от респекта, който членовете на „Единение и екипност“ имат към изключителната гражданска позиция на съдия Душана Здравкова и към нейната безупречна кариера на магистрат и политик. Членовете на „Единение и екипност“ смятат, че има особена символика, в това че г-жа Душана Здравкова връща вярата на българите, че има честни магистрати и политици у нас, точно на Деня на падналите за свободата и независимостта на България.”, поканвайки Душана Здравкова да се присъедини към президентския екип на Петров.

Вероятно някои са се разплакали, че има такава „символика” между Денят на Ботев и Душана Здравкова, която връщала вярата на българите, че имало честни магистрати.

Afera.bg обаче не вярва на смешния плач на трактористи и на рецитаторски вдъхновения, още повече знаейки „безупречната кариера” на Душана Здравкова, която е цинизъм да бъде сравнявана с искрящата честност, чест и чистота на Ботев.

Да започнем така:

Нищо импулсивно и непосредствено няма в пресечната точка между Алексей Петров и Душана Здравкова. Преди четири месеца във Варна пристига Яне Янев.

В ранен следобед той провежда във Варна конфиденциална среща с действащата съдийка от Варненския окръжен съд Душана Здравкова. Иначе независима. Тя е учредител на гражданското движение ГЕРБ. Седмица по-късно Яне вади документация, свързана със финансирането на гражданското движение ГЕРБ чрез Фондация „Ханс Зайдел” и неправомерно облагодетелствуване на Цветан Цветанов от това време. Душана Здравкова дава напоително интервю за сайта на другото потеже на Алексей Петров – Явор Дачков. Здравкова отрича да е давала документи на Яне. Яне не отрича, че се е срещал с Душана.

Душана Здравкова мълчала като сочно задно трибуквие по времето на злоупотребите на финансирането на сдружението, сега говори от името на „чистия морал”.

През цялото това време, свикналата да ръководи парада във всяко едно отношение Душана Здравкова, е „последната дупка на кавала” – както в съда, така и в политиката. Незавидното си положение, откъм сутетата и да пърха в светлината на прожекторите, тя постига сама след фиаското и като председател на Окръжтия съд – Варна.

В началото на 90-те Душана Здравкова се пише демократка. В онези еуфорични години тя се сближава изключително със секретаря на СДС – Варна Станка Райчева, която впоследствие става секретар на Община – Варна по времето, в което Христо Кирчев е кмет.

В началото Душана Здравкова е адвокат.

Станка Райчева, известна по онова време с диктаторската си власт и любовта към трупане на досиета и компромати в кабинета си в Община – Варна, успява да настрои срещу себе си голяма част от сините в морската столица. По това време тя влиза и в един от грандиозните скандали, разтресли спецслужбите, който излиза наяве, благодарение на разследване на Веселина Томова в местния вестник „НД Черноморие”.

Томова нанюхва лицето Веселин Миронов Маринов, по-късно убит в Хърватска, който с изгорената също по-късно Татяна Тотева, въртят контрабанда с цигари „Ротманс”. Аферата обаче стартира, когато журналистската Томова изнася в местната преса, че шестаци правят паралелна власт във Варна под носа на кмета Христо Кирчев и с участието на секретаря му Станка Райчева.

Веселин Миронов се подвизава със служебна карта на НСС, подписана от тогавашния шеф на НСС Арлин Антонов. Миринов твърди, че ще разкрива далавери в Община – Варна, а по-късно става ясно и от него, че дясната ръка на Христо Кирчев Станка Райчева също се подвизава с карта, издадена от НСС.

Приятелката на Душана Здравкова – Станка Райчева попада в невъобразим скандал с кръв, изгорени трупове, спецченгета и контрабанда на цигари. Разследването на Томова се подема от национални медии и става ясно, че шефът на НСС Арлин Антонов е раздавал спецкарти на криминални елементи, какъвто е и Веселин Миронов Маринов.

Във Варна ври и кипи покрай скандала, а това трудно се прощава на онези, които са отворили кутията на Пандора. Особено, когато са замесени специалните служби.

Това са първите години на 90-те.

Нито Станка Райчева, нито кметът посмяват да дадат на съд Веселина Томова, но пък двете приятелки Душана Здравкова – Станка Райчева замислят перфектна схема за затваряне устата на журналистката.

Под лупа се следи всяка дописка, написана от Томова и също така под лупа се следи дали някой ще я даде под съд за клевета и обида, което е особено модно през онези години.

Душана Здравкова е вече съдийка с изключително бързо просперища кариера. Тя става и шеф с избуяването на демокрацията. Дюшешът на Райчева – Здравкова не закъснява. Заради дописка за незаконен строеж Веселина Томова е дадена на съд за обида и клевета от лице, което е засегнато, че е написала, че срещу него е образувано предварително производство, вместо предварителна проверка.

Младата съдийка тогава, която осъжда журналистката Томова за тази грешка, е протеже на Душана Здравкова. Присъдата на журналистката е убийствена за онези години на мутри и групировки – осем месеца лишаване от свобода при тригодишен условен срок!

А планът на Станка Райчева с близката и дружка Душана Здравкова е оттук нататък срещу Томова да бъдат заведени дела срещу почти всеки материал, за да бъде отново осъдена и при рецидив … да влезе в затвора.

Арлин Антонов обаче е свален като шеф на НСС, благодарение на скандала. Секретарят на Община – Варна Станка Райчева също е отстранена от общината, след като кметът Христо Кирчев най-после вдява, че Томова никога не си смуче от пръстите това, което пише.

Веселин Миронов Маринов е убит в Хърватска. Татяна Тотева е намерена като изгорял труп. Извадената наяве симбиоза между мръсни интереси на спецслужбите коства кариера и ужасни проблеми не само на журналистката, но и на още куп читави ченгета.

Душана Здравкова иначе лети в „безупречната си кариера”.

И става шеф на Варненския окръжен съд. Шеф на Районния съд е близката и приятелка Миглена Тачева, впоследствие министър на правосъдието в кабинета на Симеон Сакскобурготски. В магистратските варненски среди се носят легенди за отношенията им като в употреба е пласирана и мълвата за лесбийски такива. Душана Здравкова успява като шеф на Варненския окръжен съд да създаде нетърпима атмосфера сред магистраите. Обществена тайна и за журналистите стават непрестанните конфиликти между създадените лагери. Напрежението не може да се скрие. Особено, когато и Миглена Тачева не издържа и прекратява приятелските си отношения с Душана Здравкова.

И тук женската истерия взима връх, и „безупречната честна кариера на безукорния магистрат” Душана Здравкова се чупи на прах като кристална чаша.

Нищо, че злите езици на съдиите в съда носят, че тя непрекъснато пие шампанско в керамична чаша за чай. Душана Здравкова прави нещо нечувано за независим съдия и председател на окръжен съд. Откровено ревнувайки и злостно не прощавайки, Здравкова е бясна от факта, че Миглена Тачева има приятелски и човешки отношения с Петя Славова, шеф тогава на Нефтинвестбанк и „Феста холдинг”. По това време „Феста” е подала докумени за пререгистрация в търговското отделение на Варненския окръжен съд. „Феста” е един от най-големите данъкоплатци, която ще остави данъци в морската столица.

Регистрацията обаче умишлено се проточва ужасно дълго време, въпреки че е рутинна процедура.

Един почивен съботен ден, председателката на Варненския окръжен съд Душана Здравкова привиква отбрани от нея журналисти в кабинета си за да им раздаде начертана от нея схема, с която да бъде „убита” Петя Славова и „Феста”.

 

Странно, но Здравкова кани и журналистката Веселина Томова чрез преасаташето си. И сипе комлименти за нея, как няма друг, койтото да направи такова разследване. Здравкова обаче по никакъв начин не слага смело името си, както сега го прави под отвореното си писмо.

В събота, при заключена сграда на Варненския окръжен съд, Томова е допусната до кабинета на Душана Здравкова. Здравкова е с керамична чаша в ръка и отпива на бавни глътки.

В кабинета и има и още една столична журналистка от в. 168 часа, заровила глава в предоставените и папки от Душана Здравкова.

Здравкова предоставя на Томова и столичната репортерка „схема” как „Феста” са най-големите престъпници и как били регистрирани в офшорни зони. На въпрос на Томова какво доказва това и какво точно се иска от нея, председателката на Варненския окръжен съд на фалцет кресва, че тя никога няма да допусне Петя Славова да се пререгистрира във Варненския окръжен съд, и че когато Томова пишела материала си, добре би било да наблегне как от Нефтинвестбанк излизали куфари с пари към централата на Костов и Добрин Митев. „Ти ли ще ме спасяваш после от съд?”, иронично и хладно пита журналистката. Душана Здравкова обаче е в еуфория и сипе огън и жупел срещу Петя Славова. Без достатъчно здрави аргументи обаче. Даже никакви.

Председателката на Варненския окръжен съд е разработила и схема за публикаване на съсипващите журналистически „разследвания” – първо в местен вестник, а два дни по-късно във в. 168 часа. За да хванело по-голям дикиш.

След като Томова не се вързва на откровената цинична поръчка, Душана Здравкова все пак успява да прокара замисленото чрез местен журналист. А публикацията в столичния седмичник също излиза.

По случаят е внесен сигнал във Висшия съдебен съвет. С нотариално подписани свидетелски показания. А „Феста”, подложена на „безукорен независим” натиск от „безукорната” съдийка, измества регистрацията си от Варна в Бургас. И така морската столица губи данъците и.

Душана Здравкова продължава да коли и беси като председател на Варненския окръжен съд. Времето е златно полицейско – времето на Бойко Борисов като главен секретар на МВР и Веселин Петров – като верен паж – директор на варненската вътрешна дирекция на МВР. Шеф на НСБОП е Румен Миланов. А Здравкова е захласната от сините му очи, твърдят колежките и. Покойният бивш шеф на Варненската окръжна прокуратура Лъчезар Добрилов е потресен от видяното в кабинета и при едно от посещенията на Борисов във Варна и как Душана Здравкова е готова едва ли не да легне в краката му.

А когато Бойко Борисов се появи, ах, когато Бойко цъфне в морската столица – Душана Здравкова изпада в душевен оргазъм.

Всички СРС-та се пописват от нея по това време.

Симбиозата между Веселин Петров и нея, респективно Борисов, е брилянтна. СРС, след СРС, след СРС… Обаче манджата е пресолена очевидно и в един прекрасен миг самата Душана Здравкова се усеща, че нещата излизат извън контрол.

Ако сега някой се намери да извади какво и за кого точно е подписвала СРС председателката на Варненския окръжен съд, ще стане наистина люто интересно.

Усещайки се, че може да го отнесе тя накрая, уплашена Душана Здравкова търси съвет от стар приятел – бившият шеф на ДС във Варна полк. Петър Пенев.

Ръцете и треперят, когато пристига при бившия шеф на ДС, изключително ерудирано ченге. Какво се случва на разговора ще спестим, но Здравкова решава да излезе от тупика като Пилат Понтийски и … възлага подписването на СРС-тата на заместника си по онова време Илия Пачолов.

В съда обстановката е на ръба на избухването.

Докато идва момента, в който Душана Здравкова е сменена като председател на Окръжния съд – Варна със съдийката Ванухи Аракелян.

Магистратските среди въздъхват облекчено. Някои от тях дори не могат да повярват, че няма да продължават да живеят като на женски пазар.

Нескончаемата амбиция на Душана Здравкова, граничеща с истерия обаче е възнаградена. Именно тя става учредител на гражданското движение ГЕРБ.

Душана Здравкова пърха като пеперудка около Бойко Борисов и Цветан Цветанов. От тях по-добри няма. Правосъдната система е превъзходна. И тогава и изобщо, когато Душана я консумира правилно.

 

Става и евродепутат от ГЕРБ.

През цялата си кариера тя не обелва и думичка за корупцията в правосъдната система и за всичко онова, което сега пише в отвореното си писмо. А всичко онова, за което сега пише, е било същото – и по нейно време, и сега.

Здравкова е в стихията си. Нестихваща от неадекватни движения, тя е първата шпага, когато трябва да се появи пред камерите с Бойко и Цветанов.

И изведнъж керамичната чаша пълна с шампанско пак се чупи необратимо.

Душана Здравкова е отсвирена отвсякъде точно от нейните идоли Бойко Борисов и Цветан Цветанов.

Какво точно се случва между тях не става ясно за публиката. Здравкова обвинява за политическия си крах сегашния председател на ГЕРБ – Варна Павел Димитров и … ДС. Дали пак се е съветвала с бившия шеф на ДС обаче, не обажда.

След като пада от пиетдестала си и на всичкото отгоре никой не тъжи за нея, Душана Здравкова става редови съдия в търговското отделение на Варненския окръжен съд.

Дълго време около нея е тихо.

Но усещайки, че може за пореден път да се качи на вълната на бъдеща власт, тя отново влиза в стихията си.

И громи правосъдната система, на която последната капка преляла чашата.

Лицемерието да мълчиш, когато консумираш същата тази „независима” власт, а да пищиш когато се закантваш към поредните, които могат да те върнат в политиката, е изумяващо само за онези, които не познават удивителната „безукорна” кариера на съдийката Здравкова.

Защо ли Душана Здравкова не написа отвореното си писмо, когато поръчваше статии в кабинета си, че правосъдната система е пробита? Защо ли не напусна правосъдната система, когато слугуваше не на Темида, а на МВР в лицето на Борисов и Цветанов?

Вероятно някои ще ме упрекнат в пристрастие. Нямам такова. Професията ме е научила да съм хладна към подобни неща, които в нея неизбежно се случват.

Не проявих емоция дори тогава, когато благодарение на намесата на същата тази председателка на Варненския окръжен съд не получих право на обжалване – нещо абсурдно за правовия мир.

Една „женица”, която блъсна два кораба в Черно море в качеството и на длъжностно лице в БМФ, за което имах купища документация, а всичко бе станало заради парите от застраховките, реши да ме съди за обида.

За думите, забележете: „непрофесионални действия”.

Делото бе взето под специално наблюдение от Душана Здравкова и както му е реда, подопечен и съдия ме осъди на глоба от 1200 лева. Не можах да обжалвам на горна инстанция, благодарение на врътките на Здравкова и още един „топ” варненския съдия, който пък по съвместителство бе командирован точно в този момент във Върховния съд.

Тогава куп съдии от Варненския окръжен съд директно ми казваха, че нямам никакъв шанс, защото: „Душана е там…” и още по-директно ми съчувстваха, че това е мръсната истина за правосъдието.

Можех за стигна до Страсбург. Не го направих, защото не тая злост и знам, че Господ си върши по-добре работата.

Но не понасям измекяри и фалшиви трубадури на истината.

Онова, което казва Душана Здравкова може и да е точно, но да го казва точно тя, ми идва в повече.

Това са само детайли от дейността на символично сравнената с Ботев варненска съдийка.

Когато си борец за истината и справедливостта го правиш винаги – и когато си на върха, и когато си паднал долу. Особено, когато си на върха и имаш какво да губиш, но в името на истината не би трябвало да ти пука.

Другото е лицемерие и цинизъм.

Някога варненските съдии даваха банкет, когато Душана Здравкова престана да е шеф на Варненския окръжен съд.

Днес вероятно ще дадат втори – след като тя напусна изобщо съдебната система.

Трактора да си я носи на рамо.

Българите обаче трябва да си отворят широко очите и ушите за фалшивите пророци.

Особено, когато говорят за морал.

Afera.bg

П.П. Щяхме да забравим! Кашоните с шампанско идват от Мишо Бирата, ех.

 

«