Духът на БКП възкръсна в ГЕРБ. Колективната воля на Първия
Затова бе изненадващо, когато в началото на февруари – само дни след вота на доверие, бетонирал правителството на Бойко Борисов, като че ли се пропука монолитното партийно единство. Или поне се появиха сигнали за такова пропукване. Първият бе писмо на 26 души от структурата на ГЕРБ в Раднево. Те се разграничиха от партията си заради шуробаджанащина и далавери на местното ръководство, въпреки че декларираха колко много харесват все още Бойко Борисов. Нещо като рецидив от времената на Сталин, когато много от нарочените за врагове с партиен билет са оставали искрени комунисти, дори и в… Сибир.
Вторият и доста по-сериозен сигнал бе гласуването в пленарната зала на парламента на 16 депутати от мнозинството. Те гласуваха с “въздържал се” при вота за анкетната комисия, която трябваше да разследва вътрешния министър Цветан Цветанов заради скандала с лекарите от Горна Оряховица.
През 2010-а подобно на сталинския палач Вишински шефът на МВР театрално изчете от парламентарната трибуна разсекретени СРС-та,
за да осъди горноряховските лекари като “убийци в бели престилки”
Последният голям политически процес от времената на Сталин бе срещу същото съсловие. Тогава потърпевши са лекарите-евреи от Кремълската болница, които били подготвяли убийствата на Бащата на народите и неговите съратници.
16-те “въздържали се” депутати от ГЕРБ са първият сигнал за каквото и да е собствено мнение и позиция в тази парламентарна група, откакто тя съществува. Независимо от глупостите, които изговориха ден по-късно от Партията-майка, че всъщност това гласуване било “закачка” към Синята коалиция и т.н. Признанието какво точно се е случило направи самият Цветанов. ”На това гласуване не трябва да му се обръща голямо внимание”, измънка пред журналисти вътрешният министър два дни след случката. Но всъщност това в края на краищата си е негов проблем.
Двете събития – писмото и гласуването, които на пръв поглед нямат нищо общо, показват, че в ГЕРБ далеч не всичко е наред. Особено в годината, в която се подготвят да спечелят президентските и местните избори. Тези две случки ясно показват и проблемните точки в ГЕРБ. Първата е нещо като доближаване до критичната маса от нарушени морални принципи в партията, а втората – местните ръководства, които необезпокоявани през последната година и половина се превръщат в най-наглите и безскрупулни политическо-икономически феодали на прехода. Или общата тенденция показва, че ГЕРБ много повече прилича на изчезналата БКП, отколкото на нормална и демократична партия.
Както комунистическата партия някога, управляващите днес се обявяват за безалтернативна и единствена сила, която води обществото към ново светло бъдеще.
В ГЕРБ също живеят със самочувствието, че историята започва от тях. На герба на Народна република България имаше две години – 681-а и 1944-а. А в комунистическата история времето след 1944 година бе разделено допълнително – на това до 1956-а, и след нея. Хватката бе заради “историческия” априлски пленум, на който Тодор Живков завзе пълната власт и от формален (още от 1954-а той е първи секретар на партията, но Вълко Червенков е реалният лидер на партията и държавата) става и фактически лидер на БКП. Днешните гербери също приемат, че новата история едва ли не започва от възшествието на Бойко Борисов като главен секретар на МВР. Вярно, в “мрачните” времена на царската власт, но нали след това идват все “светли” дати, за да се стигне до най-”светлата” през юли 2009-а. Година, в която е сразена страховитата Тройна коалиция – пълен аналог на монархо-фашисткия режим, комунистическия тоталитаризъм, че дори и петвековното турско робство. Нещо като “3 в 1″.
А дали изобщо има някой, който се съмнява във
фактическия лидерски характер на БКП и ГЕРБ
Моделът на някогашните комунистически партии бе на формации, които на пръв поглед са колективни. Ръководят се от Централен комитет и Политбюро, на чиито пленуми и заседания съответните другари колективно взимат съответните мъдри и исторически решения. Реално обаче БКП, например, си типично лидерска партия. Висши партийци, участвали в процесите на утвърждаване на тоталитарния режим, си спомнят как постепенно пропагандната формулировка “ЦК на БКП, начело с другаря Тодор Живков смята, че…” се трансформира във формулировката “Другарят Тодор Живков и ЦК на БКП смятат, че…”.
Какви са другите по-популярни особености на комунистичските партии?
Култът към личността
– той е патент на СССР, но на практика съществува повече или по-малко във всички бивши соцстрани, както и постепенното попълване на съответните ръководни органи с лично предани кадри, които да клакират на решенията и съображенията на съответния Първи. Сталинските репресии от 30-те години на миналия век се оценяват от историците еднозначно като ликвидиране на всички стари болшевики и издигане във властта на хора, лично предани и благодарни за кариерата си на Йосиф Висарионоич. Практически същото е и в България, когато Живков за 5-6 години праща в пенсия старите и по-известни от него комунисти. Това ставаше благодарение на така наречения “демократически централизъм”, който общо взето изцяло отхвърляше колективното начало и правеше задължителни за всеки партиен член решенията на висшите органи, т.е. – на Вожда, с когото органите винаги са съгласни.
Днес в ГЕРБ ситуацията е доста сходна. Това, че възникна като лидерска партия около Бойко Борисов, а по презумпция в нея нямаше по-известна и авторитетна фигура от Него, само улесни задачата на днешния премиер. Като му спести упражнението да праща в небитието други авторитети. (Едва сега – заради политическото си оцеляване, Борисов ще трябва да помисли за отстраняването на Цветан Цветанов.)
Но както и навремето, днешният Първи нерядко се крие зад фасадата на колективното решение на Изпълнителната комисия на ГЕРБ.
А тя, разбира се, взима само демократични и колективни решения. По стандартите на ГЕРБ пък демократично е само това решение, в което си напълно съгласен с Борисов. Министър-председателят се скри зад Изпълнителната комисия, дори когато трябваше да уволнява свой министър – нещо, което е изцяло в премиерските му прерогативи. Защото не Борисов отстрани Румяна Желева от поста на външен министър. Това бе направено от Изпълнителната комисия. Същата се появи на хоризонта, когато трябваше не Борисов, а колективният орган да неутрализира пловдивската общинарка Дани Каназирева, разкрила далавери и опит за приватизация на местната болница. Вездесъщата комисия трябваше да му “разреши” да иска и вот на доверие в Народното събрание.
По абсолютно същата схема във времената на комунистическия режим непопулярните решения ги взимаше Политбюро, а популярните… Те, разбира се, бяха по личната инициатива на Тодор Живков. Той беше и много добър с ножицата, когато трябваше да се режат ленти. Да се сещате за някой друг, който е добър с ножиците, а?
Теофан Германов