« Върни се назад Публикувано на 11.03.2014 / 9:51

ДУМИ ЗА СЪДИЯТА

 

Тези думи са по вътрешно убеждение. „Хората, които се опитват да направят нещо, което не могат, трябва винаги да бъдат урок за нас”, казва Идрис Шах. Вчерашното съдебно заседание по т.нар. варненско „мега” дело остави горчиво – тъжна следа. Съдебният състав си направи отвод след искане на защитата, която се аргументира с липсата на „случаен избор” при подбор на съдия – докладчик. Когато не си вътре в ситуацията, а наблюдаваш отстрани онова, което се случва в съдебната зала, то е далеч по-дълбоко от „пълното съзнание”, както се изрази за себе си една от прокурорките по делото.

Да си в „пълно съзнание” не винаги означава да имаш второ зрение за нещата. Даже напротив. Прави те дървено консервативен и удобно професионално деформиран.

Съдия-докладчикът по делото Ангелина Лазарова даде много знаци.

Хайде пак да се взрем в Идрис Шах: „На теб ти приличам на чистач, защото това  работя. А ти, защото не обичаш тази работа, не харесваш и човека. Тъй като си представяш, че светостта е миене, клечане и медитация, никога няма да я постигнеш. Имам сегашните си способности, защото никога не съм мислил за светостта, а винаги съм мислел за дълга. Когато хората те учат на дълга ти към учителя или на дълг към нещо свято, те те учат на дълг, глупако! А ти виждаш само „дълг към човека” или „дълг към храма”. Не си по-добър от изгубената душа, защото не можеш да се концентрираш върху дълга”.

„Твърденията на защитата на подсъдимите за наличие на съмнение в начина на формиране на съдебния състав на конкретното дело е свързано с нарушаване на принципа за случайно разпределение на делата и рефлектира върху оценката на състава като независим“, написа в своето определение съдията докладчик за отвод по варненското „мега” дело и това бяха основанията на този състав на съда да си направи отвод. Всички от съдебния състав декларираха, че не трябва да бъдат упреквани в пристрастност.

Но заради сянката на съмнение се отведоха.

За разлика от тях, онези, които са затънали до шията в порочни практики – „мега” прокурорите по това мръсно дело, вкопчени в него, с впити нокти, драпащи да успеят да замажат за пореден път „светостта” си, въпреки потресаващите факти за безобразията, вършени от тях, граничещи с престъпления, категорично отказаха да си направят отвод.

Наблюдавах нервните им жестове, преиграните криви усмивчици, изсипаните трафаретни думички. И вкопчването, вкопчването, което носи винаги крах.

Няма мърдане от вселенските закони.

Наблюдавала съм много съдии. Понякога е жестока тъгата, когато слушаш съдия да произнася присъда, а знаеш, че дни преди това е пращал посланици към една от страните, за да си поиска „пая” и отхвърлен го е взел от „другата страна”. Знаеш всичко това, но не си „саботьора ДАНС”, както се изрази една „мега” прокурорка, за да извадиш мерзостта на яве. Ако я извадиш „без доказателство” първо ще те обяват за луд, или поръчков, после ще те помъкнат по съдилища, а на финала някой висш прокурор ще потули „саботажа” ти, защото е в схема с още по-висш прокурор.

Наблюдалава съм ужасно слаби съдии, оперирани дори от „вътрешно убеждение”, съдии – пощенски кутии. Те никога не си правят отвод. Точно като „мега” прокурорите, вкопчени в онова минало на извършените от тях поръчки, от което пръстите им издайнически треперят, а лицата им никога не са естествени в усмивките – гримаси.

Тези думи са съдията.

Която си тръгна с чест.

Какво бих направила аз на нейно място ли?

Първо щях да отзова прокурорите. Но аз не съм магистрат.

Журналист съм, който умее обаче да разчита знаците.

Съдия Ангелина Лазарова заслужава респект.

 Веселина Томова

 

 

 

«