ДО БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН И НАЗАД
Беше 2009, мисля…
Дядо Кирил, царство му небесно, Варненски и Великопреславски митрополит тогава, личност във всяко отношение противоречива поне за мен, ме изуми с предложението си да го съпроводя до Йерусалим за благодатният огън.
Изуми ме, защото през годините до този момент имахме няколко доста нелеки моменти в отношенията си.
В единият от моментите даже бяха употребени термините „анатема” и „отлъчване”… Минало и забравено.
С радост приемам.
Кой християнин ще откаже да стане хаджия…
Между другото с пълно право мога да сe наричам така. И сертификат имам даже. Гърците ги продават в Йерусалим за 20 евро. В православната общност в Божия град управляват те – гърците…
Качваме се на самолета в 5 сутринта от летище Варна. Преди това самолетът е тръгнал от София, обрал е цвета на делегацията, в която имаше двама министри, един шеф на кабинет на премиер, депутати на кило и почти всички митрополити.
Бате ви Неделчо за сефте се возеше на таквоз високо ниво и би трябвало да е впечатлен.
И бях.
Най-вече бях впечатлен от това, че се пушеше на поразия в самолета…
Всъщност самолетът беше единственото място, където успяхме да пушим.
Да си призная още тогава този пловдивския митрополит Николай не ми направи никак хубаво впечатление. Има нещо много фанатично в очетата тоз архиерей.
И толкова злато на тез тънките китки…
Летим без прикачване до Тел Авив – два часа и нещо май…
Тайните служби на Израел ни подхващат още от самолета – нали сме правителствена делегация…
Първо едни момчета в сиво-черни костюми ни поразпитаха изтънко около 40 минути какво носим и срещали ли сме араби или мюсюлмани по пътя си и дали са ни дали нещо. Не сме срещали и нищо не сме взели… Ама те пак питат.
Това в предверието на летището. Минаваме гратис през паспортния контрол.
По едно време дядо Кирил смръзна нас, новобранците в това пътуване :
– Нали забелязахте, че не минахме паспортна проверка и нямате печати в паспортите…
Ние се пулим. Е, да така беше…
– Което – продължава хибридната си атака дядо владика – идва да каже, че на теория въобще не сте влизали в Израел… И на теория, ама само на теория може и да не излезете и никой няма да ви търси… Защото по документи не сте били в Израел…
Накрая ни успокои, разбира се. Донякъде…
Качват ни на едни червени ванове, с които ще пътуваме до Йерусалим… Разстоянието между Тел Авив и Божия град е около 50-60 километра. Зяпаме през тъмните прозорци и аха да си признаем, че тръпнем нещо да не ни удари. Като във филм…
След час и нещо пред нас се откриват вратите към църквите и Божи гроб…
Отпред пред официалните порти сигурно се бяха събрали поне 20 000 души. Пропусквателният режим беше на 4 нива. Ако не си част от официална делегация, демек като нас, шансът да попаднеш вътре е да се харесаш на охраняващите и на четирите поста и да сметнат, че си потенциално безопасен. Трудна работа.
Охраната се осъществява от редовна войска, полиция и едни много странни паравоенни формирования, облечени с горници на униформи и с цивилни панталони или анцузи надолу. Автоматите им се люлееха напред- назад към нас, а те пушеха цигари.
Всъщност най-голямата суматоха и гюрултия я създаваха най-вече израелските полицаи, които обратно на колегите си от МОСАД, на които им се носи славата бяха много нервни, все крещяха нещо и бяха тотално неорганизирани.
След четвъртия пропуск всички охраняващи носеха по едно малко пожарогасителче на гърба си.
Когато излезел благодатния огън и всички искат да запалят свещица от него, тези пожарогасителчета изведнъж ставали много необходими…
Около 10 влизаме в главната църква, която се явява предверие на Божи гроб. Вратата вече, по традиция е строго охранявана от арменските монаси. Имат си своята история те с огъня още от 16 век. Затова са там.
Научаваме, че оттук нататък единственото, което ни предстои в храма преди излизането на огъня е чакане. Няма хлебец, няма водица, няма тоалет. Нищо няма.
Има само едни кирлясали гръцки попчета, които се разхождат все едно Божи гроб е техен и освен това имат правото да изгонят всеки светски облечен граждани, които нещо ги погледнал накриво или просто не го харесват.
Така за малко да изхвърчи посланикът ни в Израел по него време, че се казваше Митко. Спаси го това, че убеди попчето, че майка му е гъркиня и съответно заговори на гръцки.
На място разбрах, за съжаление, тъжната роля и място на Българската православна църква в православното семействo. Нас просто ни няма там, в Йерусалим. Преди да се прекрачи прага на православната общност има едни провесени на въженце триъгълни байрачета на всички православни държави. Нашето просто го нямаше. Ядосах се, върнах се от пътя си, пак проверих. Е нямаше го. Руското там, румънското там, гръцкото, разбира се,че и най-голямо и всички останали. Беше преди 6 години, дано да се сложили вече.
Около обед иде един гръцки свещеник и ме пита на „цист” английски :
– Exuse, are you minister? – Извини, министър ли си?
Не му мислих много :
– Yes, of course! I am The Minister of Culture of Bulgaria! – Да, разбира се, аз съм министърът на културата на България…
И гръцкото попче маха с ръка и нарежда – „Come on, сome on…”
И ме нареди току зад Вселенския, руския патриарх, до нашия дядо владика и една дузина световни политици. Ти да видиш…
И така наче, аз станах част от световната официална група, която имаше честта да обиколи три пъти Божи гроб. И аз да се видя по CNN…
После дядо Кирил ме майтапеше, че за един ден съм станал хем хаджия, хем министър. Господин за един ден, дето се вика…
Някъде около 13 часа цялата църква, в която е и Божи гроб е препълнена, трудно се диша…
В храма нахлуват и православните арабски младежи, чието присъствие също е неотменна част от ритуала: „Иля дин, иля вил ел Месиа!“ („Няма друга вяра освен православната, Христос е истински Бог!“), скандират те. Атмосферата допълнително се нажежава от барабаните, които бият неистово и в бесен ритъм. Облечени са в бяло.
Състояние близко до транс.
Процесията е обиколила Божи гроб три пъти, арабските християни са тук. Чакаме огъня.
* * *
Последвалите събития едва ли се нуждаят от обяснение. Или вярваш, че това е огън, рожба на любовта, вярата и надеждата или търсиш обяснение за „измамата”.
Успях да снимам малко от излизането на огъня.
При забавен кадър се вижда много добре, че от различни места в храма излизат едни мънички светкавички.
Само след секунда храмът е изпълнен с нещо, като мълнийки, от които се палят и свещите на първите редове от вярващите…
И е истина, че в първите мигове огънят наистина не пари и не изгаря…
* * *
Излизането от храма е по-лесно от влизането, разбира се. Вода ( 5 евро бутилката), тоалет ( 5 евро) сувенири, купени от арабите защото е шабат и евреите не работят…
Няма време за друго.
По обратния ред – червени ванове, Тел Авив, МОСАД, дежурния разпит, самолет…
В ръце с огъня…
* * *
Родителите на съпругата ми са от Нови Пазар. С нея решихме, че просто е задължително да занесем част от огъня в тамошната църква още същата вечер.
На летището във Варна ни чакаха с кола.
Никога няма да забравя очите на отците Димитър и Андрей, които водеха службата там и очите на хората в църквата „Света Петка”. Между другото, тя е построена през 1850 година.
За да гори огънят завинаги…
Неделчо Михайлов
http://vremena.bg