Досиетата на Доган -5: Как ДС сбъдна мечтата на “Сергей” да учи философия

Др. Сълов каза на доц. Витанов, че сме служители на ДС при ОУ МВР, гр. Варна, и идваме при него не само като при ректор на института, а и като при наш бивш колега, с когото можем спокойно да разговаряме.
От 26 декември 1976 г. Ахмед Доган е студент, специалност българска филология, във Висшия педагогически институт в Шумен. Той, както се разбра в предишната част на поредицата, е записан да учи там изцяло с помощта на ДС, след като е скъсан на изпита по история в Софийския университет. Шуменският период на агент „Сергей” е и последният под този му псевдоним. В него агентът взима изпити и се готви за прехвърлянето си в така желаната специалност философия на СДУ “Климент Охридски”.
Това прехвърляне е необикновено, също както записването на агент „Сергей” за студент. То разбира се отново се случва благодарение на ДС и нейното всемогъщо влияние. Водещият офицер на Доган подп. Стойков отразява упорито в рапортите си как протича учебният процес на агента.
Ето един от тези рапорти, който ни въвежда в току-що започналия студентски живот на Ахмед Доган:
Другарю Началник
На 18 март 1977 година от 10.00 до 11.45 часа в стая 207 на х-л “Мадара”, град Шумен, при спазване на необходимата конспирация проведох среща с агент “Сергей” без сведение с оперативна стойност.
Същият разказа, че учебният процес в института протича нормално и с познанието си е обърнал вниманието, както на преподавателите, така също и на колегите си състуденти.
В тази връзка му направих забележка, че при семинарни занятия той не трябва да излиза от рамките на преподавания материал, тъй като има опасност да се самоизолира от колегите си.
Да взема отношение само тогава, когато бъде посочен, като се стреми да изразява собственото мнение по въпроса, без да злепоставя колегите си.
Оказа се, че агентът стриктно изпълнява дадените му указания да не разширява контактите си извън рамките на колектива.
На въпроса познава ли младежи-турчета из средите на интелигенцията, той отговори, че познава Ибрямов (б.а. – името е измислено) от Техникума за радио и телевизия, който няколко пъти го канил на гости, но агентът съзнателно е отбягвал.
Имайки предвид указанията на отдел I – ПГУ за ангажирането му в конкретна работа, използвах случая и го насочих към Ибрямов. Дадох му указания да активизира контактите си с цел изясняване политическия мироглед, характера, връзките и интересите на Ибрямов.
Следва среща – 7 април 1977 година.
От проведения разговор с ръководството на ОУ МВР – Шумен се установи, че Ибрямов представлява за тях оперативен интерес.
Допълнително агентът каза, че за два дни му е гостувал агент “Селчук”, в чието поведение не е констатирал промяна.
“Селчук” се е оплакал, че е влязъл в остър конфликт с баща си, тъй като постоянно го обработвал да се изселят.
В тази връзка той казал, че може би, ако баща му продължава да го тормози, щял да се откаже от него.
Вече не го било страх, защото завършвал, а освен това получавал и стипендия.
“Селчук” изразил желание и посетил няколко лекции заедно със “Сергей” и останал доволен от начина на подготовката и начина на излагане на фактическия материал от преподавателите.
Характерно е да се отбележи, че на 17 март 1977 година проведох среща с агент “Селчук”, който ме уведоми за гостуването си, без горните подробности.
Горе цитираният рапорт, свидетелстващ за студентския живот на Доган, дава някои нови черти от характера на “Сергей”, които дотук бяха някак си незабележими. Забелязва се известно самохвалство от страна на Доган, който до този момент е отразяван в рапортите на подп. Стойков като далеч по-скромен агент. Трите месеца в университета и усещането за все по-ясна перспектива за развитие в структурите на ДС явно са дали на двадесет и три годишния Доган сериозна доза самочувствие и усещане за значимост. Това, разбира се, не пречи на първокурсника да докладва за гостуването на “Селчук” и да донесе за поведението на бащата на най-добрия си приятел. Би било интересно да се разбере какво се е случило с този баща и какви са били последствията за него. Имаме сериозни основания да мислим, че доносите срещу него не са само от страна на “Сергей”, но и от собствения му син.
Но нека се върнем към студентския живот на Доган и най-важната част от него на онзи етап – прехвърлянето му в Софийския университет, специалност философия.
Ще използваме една справка, направена от подп. Стойков на 14 юли 1977 г., за нещо като встъпителна част, въвеждаща ни в новата операция на тогавашното българско разузнаване – прехвърляне на агента от едно учебно заведение в друго.
Справка
относно изпитното състояние на агент “Сергей” по турска линия, на ръководство в отдел I ДС – О.У. МВР Варна, студент I курс в Педагогическия институт, гр. Шумен.
Агент “Сергей” – лицето Ахмед Исмаилов Ахмедов, още като ученик в гимназията е започнал системно да изучава марксистко-ленинската философия. Прочел е всичко от класиците в тази област, основните трудове на главните представители на различните философски течения и друга популярна философска литература. Поставил си е за основна цел в живота изучаване на марксистко-ленинската философия, за което иска да започне работа в тази област.
В изпълнение на своята цел през 1976 г. агентът кандидатства в СУ “Климент Охридски” с намерение да бъде приет специалност философия. На предварителтния изпит по история на България (за наша и негова изненада) получи слаба оценка, а по български език много добър 4.75, в резултат на което получи право да се запише в специалност българска филология.
Поради това, че службата ни се зае с неговото записване, агентът пропусна срока да се запише. По-късно по наша инициатива и с помощта на председателя на КНТПВО (б.а. – Комитет за наука, технически прогрес и висше образование), др. Начо Папазов, “Сергей” беше приет в специалност българска филология във Висшия педагогически институт, гр. Шумен.
Агентът се записа за студент на 26.XII.1976 г., само четири дена преди започването на зимния семестър. Поради това, че същият не беше слушал лекции и посещавал семинарни упражнения по излизащите на януарската сесия изпити, не му беше разрешено да се явява на същите. Разрешение получи тези изпити да ги вземе през м. април заедно със задочните студенти. По време на сесията на задочниците някои от преподавателите са отсъствали и по същество агентът трябваше да вземе почти всички изпити за първи курс през юнската изпитна сесия. Явявал се е на изпит през 1–2 дни, което естествено се е отразило и на получените оценки.
От справката е очевидно, че Доган е положил доста усилия за прехвърлянето си в Софийския университет. Въпреки всичко “Сергей” остава още цяла една година във ВПИ – Шумен. През нея по-голямата част от заниманията му са свързани с наваксване на пропуснатия материал, а работата му за ДС се състои основно във взимане на изпити, които да му позволят да се прехвърли в София. Едва ли обаче прехвърлянето би се осъществило само благодарение на взетите изпити в Шумен и без намесата на ДС.
Доказателство за тази невъзможност е рапортът на подп. Стойков от 25 август 1978 г., описващ достатъчно подробно цялата сага по това прехвърляне. Ето и рапорта:
Другарю Началник
Както е известно, агент “Сергей” има сериозни потенциални възможности и желание да завърши философия, но по независещи от него причини през учебната 1976/1977 не можа да се класира в СУ за специалността философия.
След голямо закъснение едва през м. декември 1976 г. със специално разрешение на председателя на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование др. Начо Папазов бе приет във ВПИ – Шумен, специалност българска филология.
Независимо от това, благодарение на своите лични качества  и трудолюбие успешно приключи с всички изпити за  I курс. През учебната 1977/1978 г. завърши с много добър успех и втори курс и направи опит да се презапише за студент по специалността философия при СУ, но ректорът на ВПИ – Шумен не си дал съгласието.
Изхождайки от желанието на агента и интересите на ПГУ – ДС към неговото бъдещо развитие, бе решено да му се окаже необходимото съдействие.
Знаехме предварително, че ректорът на ВПИ – Шумен доц. Витанов е член на БКП, АБПФК (б.а. – активен борец против фашизма и капитализма), бивш съветски разузнавач и към органите на ДС има много добро отношение.
На тази основа с началника на отдел I-ви др. Сълов решихме да проведем с него откровен разговор.
Предварително се договорихме по телефона и уточнихме среща в 16 часа на 20 август 1978 година. На същата др. Сълов каза на доц. Витанов, че сме служители на ДС при ОУ МВР, гр. Варна, и идваме при него не само като при ректор на института, а и като при наш бивш колега, с когото можем спокойно да разговаряме. Молбата ни е да разреши преместването на студент от ВПИ – Шумен в друго висше учебно заведение, без да се конкретизираме.
Доц. Витанов отговори, че няма нищо против, ако не се касае за София. Др. Сълов поясни, че за голямо съжаление специалността, която студентът желае да запише, я има само в СУ “Климент Охридски”. “Ясно – каза доц. Витанов, – вероятно се касае за Ахмедов”. Ние потвърдихме и веднага го запитахме как е разбрал и какво е неговото мнение за Ахмедов. Той отговори, че просто се е досетил, и има много добри впечатления от него. Нещо повече, по собствена инициатива той следял развитието на студентите турци. В тази връзка подчерта, че явно ние не сме се излъгали в подбора си, защото за възможностите на Ахмедов се говорело сред преподавателския състав на института.
При така водения разговор той си даде съгласието и уточнихме подробностите по прехвърлянето на агента в специалността философия при СУ.
На следващия ден дадох указания на агента по телефона и се договорихме, ако срещне трудност да ми се обади.
Подп. Стойков
Варна 25.VIII.1978 г.
Срещата между двамата опертивни работници и бившия съветски разузнавач завършва с успех и агентът “Сергей” е преместен в Софийския университет, специалност философия. Това обаче е най-малкото, с което може да бъде запомнен този рапорт. В него е синтезиран целият парадокс на онзи режим, в който ректорът на едно от най-големите висши педагогически учебни заведения е съветски разузнавач. Под това ректорство в българската образователна система ще се влеят хиляди учители, които ще дадат първите уроци на българските деца, за да стигнем до днес, когато българите са едни от най-нискообразованите хора в Европа. Разбира се, с това не искам да кажа, че всички учители, завършили ВПИ – Шумен, са директен продукт на съветския разузнавач доц. Витанов.
След рапорта на подп. Стойков Ахмед Доган осъществява мечтата си да учи философия. Оттук нататък го чака следване, което ще му служи главно за прикритие пред хората, за които ще донася на ДС. Той ще придобие нов агентурен псевдоним, ще напише докторат и изобщо ще се отдаде на “основната си цел в живота – изучаване на марксистко-ленинската философия”.
Но нека завършим разказа за прехвърлянето на “Сергей” от ВПИ – Шумен в Софийския университет с последния рапорт на подп. Стойков за неговия агент. След него “Сергей” ще бъде приет от друг водещ офицер, а подполковникът ще продължи да работи с останалите си агенти по турска линия в отдел I ДС – ОУ МВР – Варна.
Другарю Началник
На 14 октомври 1978 година от 10.00 до 11.30 часа в я/к “София” проведох среща с агент “Сергей”, на която присъствува и началникът на отдела др. Сълов. На срещата агентът разказа подробно как е уредил преместването си от ВПИ – Шумен в СУ и как е протекла бригадата от 1 септември до 12 октомври във Видински окръг. Характерно е да се отбележи, че групата и всички колеги от специалността философия са приели агента много сърдечно, независимо че е турчин.
В процеса на общуването по време на бригадата той констатирал, че в специалността имало обособени няколко групи на базата на симпатии към известни учени в областта на философията и различните философски течения. Все още нямал конкретно предложение, но много от колегите му проявявали подчертан интерес и внимание към него.
След това агентът сподели, че среща голяма трудност в намирането на подходяща квартира. Най-вече защото искали високи наеми – 40, 50, 60 лева.
Тъй като нямал никакви лични вещи, търсел обзаведена такава.
На агента дадохме указания, ако получи предложение за включване в някоя от споменатите групи, да не се ангажира, мотивирайки се със заетост по приключване на приравнителните изпити. Внимателно да контролира тяхната дейност и да изучава колегите си.
По отношение на квартирата му казахме да не се ръководи от цената, стига тя да е удобна.
Договорихме се бъдещите срещи да провеждаме в София, като начина на връзка ще уточним след намирането на квартира.
Подп. Стойков
20 октомври 1978 г.
С това приключваме периода “Сергей”. Основите на агентурното развитие на Доган са поставени успешно от подп. Стойков и сега агентът трябва да премине на по-високо ниво в Първо главно управление на ДС. Това не значи, че оттук нататък няма да споменаваме псевдонима “Сергей”, защото известно време Доган работи под две агентурни имена.
Няколко месеца след този рапорт студентът по философия ще придобие и името – “Сава”. Този път ще си го избере сам, а новият му водещ офицер капитан Маринов ще започне да пише рапортите си упорито и неотклонно, също както досега е правил подполковник Стойков.

Тома Биков
www.glasove.com