Досиетата на Доган – 4: Как Доган стана студент във ВПИ – Шумен

“Сергей” прие съобщението със силна вътрешна възбуда и сподели, че ако всичко се уреди нормално, той тепърва щял да ни покаже на какво е способен.
През лятото на 1976 г. Ахмед Доган отпътува от Варна за София, за да кандидатства философия в тогавашния СДУ “Климент Охридски”. На пръв поглед това кандидатстване идва напълно логично, след като в предишните части на поредицата разбрахме, че агент “Сергей” е запознат в дълбочина с марксизма и проявява научен интерес към философията. Кандидатстването и записването на Доган за студент обаче се различава значително от кандидатстването и записването на обикновените студенти. Най-малкото защото по това време той е преди всичко перспективен агент на ДС, който трябва да бъде прехвърлен от Варна в София.
Но нека започнем подред с един рапорт, който слага началото на кандидатстудентската кампания на Доган. Рапортът отново е писан от тогавашния водещ офицер на “Сергей” подп. Стойков.
Др. Началник
На 2. VII. 1976 год. от 9 до 10 часа в я/к “София” проведох среща с агент “Сергей” без сведение с оперативна стойност.
Относно подготовката за приемни изпити в университета агентът докладва, че в основни линии е готов.
Съгласно уточняването в отдел I ПГУ аз му казах, че ще бъде уреден въпросът с квартирата. За целта трябва да отиде в София на 9. VII. и се обади на секретарката за връзка. От беседата, която проведох, установих, че за десетте дни ще разполага само с 50 лв. Крайно недостатъчни за посрещането на нуждите си. В тази връзка му казах, че колегата, който ще го устрои в хотела, ще го обезпечи и финансово.
По отношение на аг. “Селчук” каза, че е получил писмо от братовчедка си, студентка в Анкарския институт, която го уведомява за бойкотирането на сесията през януари и за активната намеса на полицията. Имало много арестувани, ранени и няколко убити младежи студенти. Подробно описвала развитието на събитията, изразявайки негодувание от десните елементи и действията на полицията. Не била сигурна дали ще й се осъществи мечтата през тази година да дойде в България, но поканила “Селчук”, ако има възможност, той да отиде в Турция. Според агента писмото е оказало положително въздействие в/у съзнанието на “Селчук” и двамата решили той да го прочете на баща си. Действително “Селчук”е сторил това и по мнение на “Сергей” това е подействало отрезвяващо на баща му, който вече не говорел за изселване.
3. VII. 1976 год.
Варна
След тази среща в явочната квартира “София” Доган заминава за столицата, за да кандидатства във Философския факултет. За негово и на ДС учудване нещата не се нареждат според първоначалния си замисъл. Така на 21 октомври агент “Сергей” отново се среща с подп. Стойков, за да получи указания за бъдещето си и между другото да докладва за някои нови впечатления от съквартиранта си агент “Селчук” и друг негов познат, също турчин, който условно ще наричаме с името Юзгюр. Ето и рапорта на подп. Стойков:
Другарю Началник
На 21 октомври 1976 г. от 08.00 до 09.00 часа в я/к “София” проведох среща с агент “Сергей” без сведение с оперативна стойност.
Тъй като на изпита по история в СУ агентът получи слаба оценка и не се класира по първата специалност Философия, предварително му бяха дадени следните указания:
Да обясни на агент “Селчук” и други познати, които ще се интересуват, че независимо от слабата оценка по история той е имал право на класация по втората специалност Български език и литература, но не в СУ, а в Шумен или В. Търново.
За това е научил много късно, когато класирането е приключило. Независимо от всичко направил аргументирана молба до председателя на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование и ректора на Шуменския институт. Основен аргумент в молбата е отразен фактът, че след като не е имал право на класация в СУ, не са го уведомили за правото му да кандидатства в Шумен или В. Търново, където балът е спаднал далеч под неговия.
Сега с нетърпение очаква резултата от молбите.
До настоящия момент агентът е запознал с този въпрос само близките си и агент “Селчук”. Последният много тежко приел съобщеното от “Сергей” и казал: “Спомни си разговора, който водихме с Юзгюр, той излезе прав”.
На въпроса какъв разговор са имали с Юзгюр “Сергей” поясни следното: още по време на подготовката му за кандидатстудентските изпити Юзгюр казал, че независимо от знанията той няма да бъде приет в специалността Философия, защото е турчин. Юзгюр е от Разград, обект по линия на VI-то управление със силни националистически настроения. Неколкократно е подчертавал пред двамата агенти, че в НРБ има тенденциозно ограничение на студентите турци.
“Сергей” обяснил на “Селчук”, че неговият случай не може да бъде причислен към категорията на ограничените, защото на изпита по история е отразил някои спорни исторически факти, които вероятно са се оказали фатални. В случая било необходимо да се придържа само към доказаните такива.
Тогава “Селчук” сподели, че ще направи проверка във ВУЗ – Варна, какъв е процентът на приетите турци и помолил “Сергей” да изясни този въпрос и за другите вузове. Последният съзнателно не обърнал внимание на тази реплика.
След няколко дни “Селчук” му казал, че проверил и установил истината. Във варненските висши учебни заведения са приети съвсем малък брой студенти турци. “Сергей” отново премълчал и не взел отношение.
По негово мнение достатъчно било да потвърди констатацията на “Селчук”, за да се изяви неустойчивостта на последния по националния въпрос. “Аз – каза “Сергей” – не желаех това, защото виждам с каква болка преживява моя неуспех в университета и може да настъпи разрив в отношенията ни”.
Освен това “Сергей” сподели, че съпругът на неговата сестра имал роднини из духовните среди.
Така например мюфтията от Пловдив, ходжите в Кърджали, Варна и др. по непроверени данни той имал и роднини в Турция.
От 15 октомври живеят със “Селчук” на нов адрес. В една от стаите от няколко години живеел младеж – турчин на име Сунай, студент задочник III-ти курс ВМИ – работник в пристанище Варна. Вече са имали с него общ разговор и почувствал желанието му за контактуване.
На основание на горното на агента дадох следните указания:
1. Спокойно да изчаква резултатите от молбите, тъй като от наша страна също ще бъде направено необходимото за успешно решаване.
2. Да каже на “Селчук”, че досега съзнателно не е вземал отношение по въпроса за “ограниченията” на студентите турци във ВУЗ независимо от неговото предизвикателство. Мъчил се е само да си изясни поведението му и след като не е стигнал до никакви определени изводи, е решил двамата да се изяснят.
В тази връзка да го пита защо е проявил интерес от броя на студентите турци във ВУЗ – Варна, и защо е карал него да установи броя им в другите ВУЗ.
Независимо от отговора на “Селчук” да предизвика дискутиране на националния въпрос в НРБ, като изрази своето принципно отношение. За неблагополучието в университета да наблегне на пропуските и потърси вината единствено в себе си.
Целта е да установи отношението на “Селчук” и ако той има сериозни отклонения с необходимите примери, да направи всичко възможно за укрепването му.
3. В непринуден разговор със зет си да изясни връзките му в НРБ и Република Турция.
4. Да използва обстоятелството на съвместно съжителство със студента Сунай за установяване на неговия политически мироглед, връзки, интереси и пр. Целта е да изясним в състояние ли е да влияе на агент “Селчук” и в какво направление.
ДС вече е поела нещата в свои ръце и очевидно “Сергей” разбира това. Машината, която ще го направи студент, е задействана и е въпрос на време той да започне висшето си образование. В края на декември 1976 г. подп. Стойков и Доган провеждат две срещи, които документират щастливия край на кандидатстудентската сага. Първата среща е проведена на 21 декември в явочната квартира “София”. Ето и рапорта за нея:
Другарю Началник,
На 21 декември 1976 година от 10.00 до 11.00 часа в я/к “София” проведох среща с агент “Сергей”, без сведение с оперативна стойност. На същия обясних в общи линии, какво е направено до сега за приемането му във ВПИ – Шумен и предадох срещу разписка сумата 150 лева.
След това, съгласно дадените указания от отдел I – ПГУ, го инструктирах каква линия на поведение да поддържа пред близките си и най-вече пред агент “Селчук”.
“Сергей” прие съобщението със силна вътрешна възбуда и сподели, че ако всичко се уреди нормално, той тепърва щял да ни покаже на какво е способен.
На въпроса ще намери ли сили да се справи с натрупания материал той отговори дословно: “Аз вярвах, че в крайна сметка Вие ще уредите въпроса, поради което тези месеци не съм ги проспал. Запознах се в общи линии с учебната програма и редовно чета. Може би ще срещна трудност по изучаване на старогръцки език. Дори ако искате да бъда още по-откровен, ще споделя една моя тайна. Доколкото съм запознат с програмата за I курс на специалността Философия, работя върху нея. Вече два месеца посещавам дисекциите в катедра “Съдебна медицина” и задълбочено изучавам органите на висшата нервна дейност. Вече с помощта на асистенти обработвам трупове. Това много ми помага и при приравнителните изпити няма да почувствам никакви трудности”.
Не оставаше нищо друго, освен да го поздравя за старанието и да му пожелая успехи. Същевременно го предупредих, че всичко това не бива да бъде в ущърб на здравето. Необходимо е да си планира времето така, щото да остави за сън най-малко 7–8 часа. На този въпрос наблегнах най-вече защото се оплака от неспокоен сън в последните няколко месеца.
По отношение на агент “Селчук” разказа следното:
От началото на учебната година неговата приятелка Светлана (б.а. името е измислено, но и в оригинала е българско) живеела при тях. Формално държала квартирата си и едва ли е спала повече от 5–6 пъти в нея.
Това обстоятелство до известна степен е охладило отношенията между двамата агенти. “Сергей” чувствал неудобство да спи при тях, а от друга страна, го възмущавал фактът, че Светлана имала друг приятел – българин, за когото можело и да се омъжи, а същевременно флиртувала с чувствата на приятеля му. Най-жалкото в случая се състояло в това, че и “Селчук”, и Светлана били убедени в крайния изход на отношенията си, т.е. че няма да се оженят, но въпреки това продължавали дружбата си.
Препоръчах на “Сергей” да се абстрахира от някои моменти в поведението и отношенията им за сметка на доброто приятелство със “Селчук”.
Подп. Стойков
Интересно е да се отбележи очевидната близост между агента и водещия офицер. Връзката им наподобява отношенията между баща и син, в които синът обещава да се учи добре, а бащата използва всичките си възможности да го уреди да учи, като същевременно му дава джобни пари. Това се забелязва с просто око въпреки характерния и отблъскващ език на ДС. Изповедта за часовете в катедра “Съдебна медицина” и разфасоването на трупове е наистина впечатляваща и предвид искреността на агента нямаме големи основания да се съмняваме в думите му.
Но да се върнем към записването на Доган за студент във Висшия педагогически институт в Шумен, защото то все още не е приключило. На 22 декември подп. Стойков и “Сергей” се срещат отново – този път в личната кола на оперативния работник.
“Др. Началник
На 22.12.1976 г. от 19.30 часа до 20.00 часа в личната си кола на една от затъмнените улици в града проведох среща с агент “Сергей”, на когото предадох следните указания:
1. На 23.12. да отиде при ректора на ВПИ – Шумен, на когото да каже, че го изпраща първият секретар на Окръжния комитет на БКП – Шумен, др. Вачков. Ако ректорът прояви интерес как е уредил въпроса за приемането му в института, да каже, че е депозирал лично молба до др. Начо Папазов, който е написал положителна резолюция и го е изпратил да отиде при др. Вачков. От своя страна др. Папазов се е обадил на др. Вачков по телефона с молба за съдействие. След като др. Вачков е прочел молбата му, е казал след няколко дни да се обади по телефона за резултата. На 22.12. той е позвънил и получил указания да отиде при ректора на ВПИ.
2. Ако ректорът прояви допълнителен интерес към личността на обекта, той да се придържа само към основните моменти, отразени в молбата, и евентуално желанието си да кандидатства през учебната 1977/1978 г. в СУ специалност Философия.
3. На аг. “Селчук” да каже, че заминава за София с цел проверка на резултата от подадената молба до Комитета за наука, технически прогрес и висше образование. Когато уреди въпроса с приемането, да се върне в града и да обясни: ходил е в София, секретарката на др. Начо Папазов му е казала, че въпросът е уреден, молбата е изпратена за изпълнение на ректора на ВПИ – Шумен и в отделно писмо до родното село на агента.
На връщане от София той отишъл в Института, записал се и сега ще отиде на село за багажа. В тази връзка да покани “Селчук” да отидат заедно. Предполага се, че до 26.12.76. писмото ще пристигне до местоназначението. Когато го получи, агентът лично да го даде на “Селчук”.
4. За резултата от срещата с ректора да ме уведоми по телефона.
5. На всички лица, които биха проявили интерес от неговия случай, да се придържа към легендата, отразена в молбата.
“Сергей” изпълнява указанията на подп. Стойков. Последният пише рапорт за резултатите от операцията на Първо главно управление, който показва на колко високо ниво е въздействала ДС, за да запише агента си за студент по български език и литература във ВПИ в Шумен. Както се вижда и от горния рапорт, в акцията участват първият секретар на партията в Шумен и Начо Папазов, който е с ранг на министър.
Ето и заключителния рапорт на подп. Стойков, отбелязващ щастливия край на тази операция на ДС.
Др. Началник
На 11.I.1977 год. от 11.00 до 12.30 ч. в ап. 21 на хотел “Мадара”, гр. Шумен, при спазване на необходимата конспирация, проведох среща с агент “Сергей”.
Същият докладва следното:
Съгласно дадените му указания на 22. XII.1976 година, агентът отишъл при ректора на ВПИ – Шумен, но последният проявил недоверие към въпроса и отново се консултирал с първия секретар на ОК на БКП др. Вачков.
Др. Вачков потвърдил становището на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование с препоръка всичко да се уреди в кратък срок.
На следващия ден агентът бил записан за студент.
Според него ректорът се е стремял да разбере истината за случая и затова протакал решаването му.
На основание горното на агента дадох следните указания:
1. Да ограничи до минимум контактите с колегите си дотолкова, доколкото условията позволяват, за да се избегнат излишни интереси по закъснението му. Ако все пак това се окаже невъзможно, да казва, че е бил болен.
2. В разговорите с колеги да се ограничава само по въпроси от ежедневието и свързани с учебния материал.
3. В никакъв случай да не споделя за намеренията си и да не дава възможност странични лица да разберат подготовката му по основите на Марксизма-ленинизма и Марксическата философия.
4. Под предлог, че е предупреден от хазяите, да не приема никого в квартирата си.
5. Да помоли секретаря на партийния комитет да му окаже съдействие за получаване на стипендия и явяване на изпити за I семестър заедно с останалите студенти.
За целта да му разкаже за семейното си положение и представи документа за материално състояние. Относно закъснението да каже, че е бил болен, но през това време се е готвил по програмата. Нещо повече, присъствал е на всички лекции по програмата на задочниците, която е идентична. За по-голяма убедителност да каже, че е съгласен да отговаря и на допълнителни въпроси извън билета, с цел съответните преподаватели да се убедят в познанията му.
6. Тъй като е малка вероятността да получи стипендия, което може да доведе до разшифровката му пред агент “Селчук”, да помоли майка си до края на учебната година вместо по 20 да праща по 60 лева. Да й обясни, че идущата година ще получава стипендия и няма да се нуждае от нейната помощ.
7. При среща със “Селчук” да не споделя подробности около квартирата и материалното си състояние. При проявен интерес да каже, че плаща 20 лв. и живее икономично.
8. На този етап да се готви само по преподаваните дисциплини и тези, по които ще държи приравнителни изпити. Да започне системни занимания по някои от практикуваните дисциплини в Института по физическа подготовка.
Това обясних с обстоятелството, че трябва да укрепва физически и да намали прекомерното умствено натоварване.
В противен случай, възможно е, докато завърши да изхаби нервната си система, да стане негоден както за себе си, така и за обществото.
Агентът прие указанията с пълна убеденост в тяхната логичност, съобразно създалата се обстановка и обеща да ги спазва стриктно, като за резултатите ме уведомява периодично по телефона.
По оперативни съображения следващата среща ще бъде насрочена по телефона през месец февруари 1977 г.
На агента предадох срещу разписка 150 лв.
Подп. Стойков
Коментарът на всичко това е излишен. След записването на този необикновен студент в шуменския Висш педагогически институт той ще посвети цялата си енергия във взимането на приравнителни изпити. ДС от своя страна ще направи всичко възможно да прехвърли агента си в Софийския университет, в така мечтаната от него специалност Философия. Разбира се, и тези усилия на службите ще завършат с успех, но за това ще ви разкажем в следващата част на нашата поредица.

Тома Биков

www.glasove.com