Досиетата на Доган – 2. Началото на “Сергей”

Агентурното име “Сергей” Ахмед Доган получава, след като от ВКР, на което е бил агент под псевдонима “Ангелов”, докато е отбивал военната си служба, е прехвърлен в Отдел I на ОУ-МВР – Варна. Прехвърлянето се осъществява на 21 януари 1976 г. и е документирано в кратък рапорт до началника на отдела. Рапортът гласи:
“Др. Началник,
На 21 януари 1976 г. от 19.00 ч. проведохме съвместна среща с агент “Ангелов” и ръководещия го оперативен работник подполковник Панайотов служител в отделение IV ВКР.
Др. Панайотов съобщи на агента, че по силата на общите принципи в нашата работа, след като се уволнил от армията трябва да премине на ръководство при О. Р. (б. а. –- О.Р. означава оперативен работник) от Окръжно управление на МВР. Изказа му благодарност от името на службата за ползотворната съвместна работа, след което ме представи. Агентът се държа спокойно и нормално прие смяната на О.Р. Тъй като срещата се състоя в личната кола на др. Панайотов, по мое предложение по други въпроси не говорихме. Уточнихме следващата среща да проведем на 27. I. 1976 година от 19 часа, а контролна на 28. I. В я/к “Чайка”.
Предполагам, че агентът и друг път е срещан в колата.
Горното за сведение.
О. Р. подпис…”
На 10 февруари 1976 г. новият О.Р. на Доган, подп. Стойко Стойков, отваря личната агентурна разработка “Сергей”, с което официално започва съвместната им работа. Преди това обаче двамата се срещат няколко пъти в явочната квартира “Чайка”. Рапортът след първата им среща съдържа няколко интересни подробности за тогавашното битие на младия агент. Освен това се разбира, че съквартирантът му също е агент на ДС. Ето и рапорта на подп. Стойков след първата среща в явочна квартира “Чайка”.
“Др. Началник,
На 27. I. 1976 г. от 19 до 21 часа в я/к “Чайка” проведох среща с агент “Ангелов”, приет на ръководство на 21. I. 1976 г. от подп. Панайотов – зам. началник на отделение IV при управление III на ДС. Целта на срещата бе взаимно опознаване и в резултат на обективно сложилата се обстановка разработване на конкретни задачи на агента.
В непринуден разговор се установи следното: Агентът е завършил средно професионално училище по стъкларство в село Белослав с оличен успех 5.85. Като ученик в началния курс по собствена инициатива започва да изучава класиците на марксизма – Маркс – Енгелс – Ленин – Сталин, а по-късно се увлича от проблемите на философията. Постоянно се занимавал с идейно-политическата си самоподготовка, като обръщал особено внимание на литературата с марксистка и философска тематика. Материята четял с удоволствие и приемал с лекота. Сам стигнал до извода, че може да завърши философия и да се отдаде на научна работа. По материални съображения не кандидатствувал миналата година, но е започнал за настоящата учебна такава.
От месец септември е на работа, като бояджия в контрагентска бригада при КЗ “Георги Димитров”, където получава над 200 лв. месечна заплата, с единственото желание до началото на учебната година да има известна собствена материална база.
Тъй като работата му била много тежка, а редовно посещавал курсове по английски език, вече започнал да чувства недостиг на физическа сила.
С руския език се справял много добре, редовно ползвал справочници и литература в областта на философията.
Като ученик изучавал френски език, с който също работел не лошо, но в интерес на бъдещето си го изоставил и дал приоритет на английския.
Във връзка с постоянната служебна и лична заетост, възможностите му за разработване на контингента са ограничени.
Живеел на квартира заедно с аг. “Селчук”, за когото даде висока оценка, като интелект, чийто политически мироглед напълно съвпадал с неговия. Всъщност на това се градяло и тяхното приятелство. Под негово давление “Селчук” самостоятелно започнал да изучава проблемите на философията и се увлякъл в тях. Но все още не можел сам да си обясни и приеме за нормално някои неудачи в нашата действителност, които са плод преди всичко на субективния фактор.
Агентът разказа, че лицата Митхат (б.а. – имената на третите лица са измислени), роден през (…) година в с. Дръндар, контрагент в КЗ “Г. Димитров”, Нуфи от с. Дръндар, контрагент в кораборемонтния завод и Метин също от Дръндар, сервитьор в р-т “Трифон Зарезан”, имали сериозни националистически отклонения. Редовно слушали предаванията на турските радиостанции, получавали по неизвестни пътища вестници и литература с националистическо съдържание от Турция и коментирали свободно тяхнотно съдържание. Метин му се доверил, че установил контакт с турски моряци, които му обещали да го снабдят с литература и програмата на Народно републиканската партия.
И пред тримата се ползвал с необходимото доверие, но му липсвало свободно време за разкриване на конкретните им действия.
В заключение поздравих агента за положените усилия за идейно-политическата си подготовка и инициативата да продължи образованието си. Обърнах му внимание, че за в бъдеще с действията и проявите на националистически настроени елементи ще се занимаваме само по преценка. В интерес на неговото бъдеще и изграждането му като перспективен сътрудник на ДС усилията трябва да се съсредеточат към главното: Успешно полагане на изпити, продължаване на идейно-политическата подготовка и благополучно завършване на висше образование. Тогава именно можем да мислим по сериозни въпроси, които при всички случаи ще бъдат съобразени с нивото на специалната му, политическа и оперативна подготовка.
На този етап да обръща внимание на следното:
Установяване, изучаване и укрепване на приятелски отношения с ония турски граждани пребиваващи в НРБ, които по своето служебно положение, делови връзки, интереси и политически мироглед представляват интерес за ДС.
Установяване и изучаване на български граждани от турски произход, имащи роднински и приятелски връзки в Турция из средите на държавния апарат, армията, полицията, ВУЗ, научните институти, радиото, печата и пр.
За всеки конкретен случай да ме уведомява своевременно.
Внимателно да оказва помощ за идейно-политическото укрепване на агент “Селчук”, използвайки обстоятелството, че живеят съвместно.
В продължение на два часа особено впечатление ми направиха спокойствието, съсредоточеността и логичната мисъл на агента. Явно имаме работа с младеж, който при правилно ръководство и помощ от службата би израсъл като перспективен агент”.
Както се вижда, качествата на Доган не са останали незабелязани от новия му водещ офицер още на първата им среща. Тяхната съвместна работа по-нататък ще прерасне в приятелство и подп. Стойков наистина ще окаже сериозно влияние за развитието на Доган като сътрудник на ДС. Видно е и друго – още на първата опознавателна среща агентът прави донос за двама свои съселяни, което говори само по себе си за огромната мотивация на “Сергей” да работи за ДС.
На 3 февруари 1976 г. подполковник Стойков получава и първото писменно агентурно сведение от новия си агент. То е характеристика на съквартиранта му, който, както казахме по-горе, също е агент на ДС с агентурното име “Селчук”. Оттук нататък ще наричаме “Селчук” условно с името Мустафа. Ето и агентурното сведение на “Сергей”, който все още не е разконспирирал агентурната дейност на “Селчук”:
“Отнася се за студента Мустафа
Мустафа е роден през 195… година в село… жител на същото. През 1971 година е завършил МТ (б.а. – Механотехникум), същата година влезе в редовете на БНА – артилерист (гр. Симитли).
Успешното издържане на КСИ (б.а. – кандидатстудентски изпити) осигури на въпросния място като студент за през учебната 1973/1974 г. първокурсник. Понастоящем е третокурсник в същия ВУЗ – ВМЕИ, минава за един от добрите студенти.
До 1971 г. с Мустафа нямахме никакви отношения. Необходимостта за споделяне и изобщо излагане пред друг сериозен връстник на въпроси и проблеми, които общо взето бяха чужди на връстниците ми – най-вече в средата, където живеех, беше основанието за загрижеността ми в търсене на сериозен приятел в живота. Първоначално този период продължи около 3 години – нашите отношения се базираха повече на интелектуалния контакт, който поддържахме под формата на кореспонденция, и в по-малка степен непосредствено. През този период ние си изяснихме в основни линии позициите в основните мирогледни въпроси, както и направихме някои съвместни опити за анализиране на интересуващи ни проблемни въпроси. Въодушлевението ни беше всеобщо: ние не си съвпадахме, а по-скоро се допълвахме. Имахме различия в позициите си по някои актуални политически проблеми, особено историческата съдба на българските граждани от турски произход (в България). Възпитан в среда на традиционния турски национализъм, същият много трудно възприе например, че факторът за реализиране на достигнатия исторически уровен на свободата на личността е не тясно национален, а социален проблем. По-конкретен въпрос в това отношение, предизвикал не малки дискусии между двама ни, е този за провеждащата се политика на ЦК на БКП по отношение на малцинствата и най-вече за българските граждани от турски произход. “Забраняването” на изучаването на турски еазик в прогимназиалните училища, максималното намаляване – впоследствие на кандидати в СДУ – турска филология през последните години; слуховете относно насилственото преименуване на българомохамеданите (особено в Якоруда и Разлог); някои слухове от “Лудогорието” за ограничаване (контрол) на ислямското вероизповедание, както и последното мероприятие – конкретно на Варненския окръжен партиен комитет – целящ приобщаването на българските граждани от турски произход към българската култура чрез изучаване на български език, и факти, които се тълкуват от негова страна като тактични – явно непроявяващи се, насилствена асимилаторска политика на ЦК. Същият е добре осведомен за стопанския и политически живот на Турция – за последното като източник му служат предаванията на радио “Анкара” и радио “Истанбул”. Напълно отрича несоциалистическия път на развитие, но не е чужд на идеята да живее в Турция. Има положително отношение към НРП на Еджевит. Мисли, че ако има максимална историческа втълпена психоза (в негативен смисъл срещу комунизма), това е сред турския еснафски настроен селянин. При евентуално изселване в Турция същият възнамерява да вложи своите сили и енергия за едно по-демократично, икономически и социално прогресивно общество. В специфичните турски условия, като първи етап за осъществяване на подобна цел, вижда в програмните задачи на НРП на Еджевит. Ненавижда политическия курс на ПС на Демирел и всяка политика, която поставя Турция в положение на обвързаност със САЩ, НАТО и Западна Европа. Същият има близки роднини в Турция, живущи в Истанбул и Анкара. Въпросните са добре материално и социално осигурени: чичо му (или вуйчо му, не съм сигурен) работи като икономист в държавна банка (Истанбул); дъщерята на последния от две години си кореспондира с Мустафа. Същата по настоящем е студентка – следва журналистика. Мустафа толкова е овладян от общите ни идеи, че през последно време съжалява, че не ме е дочакал при кандидатстване във ВУЗ.
“Ангелов”
Няколко години след това агентурно сведение агент “Селчук”, който вече е завършил образованието си и работи като учител изпраща по 10–15 лева на месец на бившия си съквартирант, за да го подпомага. Както се вижда, топлите отношения между “Селчук” и Доган не пречат на последния да бъде максимално откровен в анализа си.
При предаването на агентурното сведение на все още наричащия се “Ангелов” агент, който вече е получил новото си име “Сергей”, присъства и началникът на отдел I ДС подп. Сълов. Той е там, за да проведе контролна среща с новия агент, след което пише рапорт. В него подполковникът анализира младия Доган, съобщава нови и по-лични моменти за биографията му, споделени от самия агент, и докладва за поставените му задачи. Ето и рапорта:
“Др. Началник
Донасям ви, че на 3. II. 1976 г. от 17.20 до 19.00 часа присъствах на среща с агент “Сергей”, проведена от подполковник Стойков.
Контролната среща проведох с цел:
1. Придобиване на лични впечатления от агент “Сергей”,
2. Проверка знанията му по някои въпроси на марксистко-лениското учение и по-конкретно по марксистко-ленинската философия. (/В документите на агента, намиращи се в личното му дело е отразено, че същият проявява интерес по въпросите на философията).
Агентът се яви на срещата в определеното време при спазване на изискванията за конспирация.
Подполковник Стойков, след като се заинтересува как е минал работният ден на агента, как е здравословното му състояние и др. ме представи, като поясни, че съм дошъл на срещата, за да се запозная с него.
Сътрудникът изказа задоволството си от запознаването, след което каза, че в такъв случай е необходимо и той да се представи и започна (без да го караме или насочим) да разказва автобиографията си. Поради това, че агентът започна да разказва интересни неща, които не са отразени в документите му, го оставихме свободно да разкаже всичко за себе си.
Новите моменти в биографията на агента се заключават в следното:
Когато “Сергей” е бил на 3 месеца, родителите му са се развели по неизвестни за него причини. Той е останал при майка си, която по-късно се омъжила и от втория си брак има 3 дъщери. След омъжването на майка му продължително време агентът е живял при дядо си (по майка), който е бил с прогресивни разбирания и е оказал голямо влияние за правилното оформяне на младежа.
С втория си баща агентът е в добри взаимоотношения, но не се разбират, поради което не се чувства привързан към семейството си.
За баща си знае, че е роден в гр. Толбухин, чувал е, че дядо му е бил ходжа или мюфтия, умрял отдавна. Две-три години след развода баща му е изчезнал (около 1957 г.) и не се знае къде се намира. През 1967 г. агентът е ходил в Окръжно управление на МВР гр. Толбухин и се е интересувал за баща си. Бил е приет от униформен служител на НМ (б.а. – Народна милиция), който след проверка му е казал, че нищо не е известно за баща му. На следващата година агентът е получил писмо без подател (доколкото е разбрал, писмото е изпратено от Турция), в което неизвестният подател го е съветвал да учи, да вземе добра професия и как да преуспее в живота. Това писмо кара агента да мисли, че баща му е жив и се намира в Турция. Писмото той е унищожил и не е споделил за него дори с майка си, страхувал се да не озлоби втория си баща.
След това запитах сътрудника къде и какво работи и какви планове има за в бъдеще. От обясненията, които даде за работата си в КЗ “Георги Димитров”, стана ясно, че работи на най-тежкия участък – чистене ръждата от старите кораби, преди да бъдат боядисвани, което крие опастност за здравето му. Обясни, че е хванал такава тежка работа, за да изкара повече пари, които ще са му необходими за следване. След това обясни, че има влечение към философията и възнамерява за следващата година да кандидатства в СДУ “Климент Охридски” – специалност философия.
Използвах последното изказване на агента и проведох с него разговор по следните въпроси:
1. Статията на Ленин – “Три източника и три съставни части на марксизма”
2. Основният въпрос на философията.
3. Законите на диалектиката.
4. Приносът на Маркс, Енгелс и Ленин в областта на философията.
5. Книгата на Ленин – “Материализъм и емпириокритицизъм” и др.
Останах изненадан от факта, че агент “Сергей” подробно, точно и аргументирано говореше по поставените му въпроси. Изненадата ми идва от това, че “Сергей” е само на 22 години, завършил е средно професионално училище, където не се изучава философия, а самичък без никаква помощ е така добре запознат по тези въпроси.
Агентът сподели, че има голямо влечение към философията в резултат на което от 1970 г. е започнал упорито да я изучава. Срещал е големи трудности, но с упоритост е успявал да стигне до същността на въпросите. Така например, когато е прочел първата глава от книгата на Ленин “Материализъм и емпириокритицизъм”, не е разбрал нищо от нея, след това е прочел окло 400-500 страници странична литература, за да се подготви за четене на труда. От разговора стана ясно, че агентът е прочел всичко, което са написали класиците на марксизма-ленинизма по въпросите на философията, а също така и основните трудове на различните представители на идеалистическата философия.
В тази връзка “Сергей” сподели, че си е поставил задача – до влизането му в университета да изучи цялата програма по философия на СДУ (б.а. – Софийски държавен университет). Същият сам изтъкна, че подготовката му по политическа икономия и научен комунизъм е по-слаба.
След като изказах похвала на агента за упоритостта и получените положителни резултати при изучаване на философията, му дадох конкретни указания какво трябва да направи, за да се подготви за кандидат-студентските изпити през м. юли т. г.
При раздялата обещах на сътрудника, че и за в бъдеще ще идвам на някои срещи, за да беседваме по интересуващите го въпроси.
Впечатленията ми от агента са следните:
1. Агент “Сергей” е среден на ръст, слаб, с приятна външност, носи диоптрови очила.
2. Същият има добра обща политическа култура, води разговора спокойно, логично, по редица въпроси изказва лични мнения.
3. Много упорито изучава марксистко-ленинското учение и е основно запознат с въпросите на марксическата философия.
4. Не е привързан към семейството си.
5. Има развито чувство за другарство и приятелство – агент “Селчук” съквартирант и добър приятел на агента ни уведоми, че “Сергей” плаща целия наем на квартирата (40 лева) поради това, че той работи, а “Селчук” е студент и материално затруднен.
6. Агент “Сергей” има положително отношение към органите на ДС и държи за връзката си с нас.
Поради това, че агент “Сергей” има оформен марксистко-ленински мироглед, добра обща политическа култура, работи честно с органите на ДС и не е привързан към семейството си, предлагам: съвместно с отд. I и X ПГУ (Първо главно управление на ДС) да се определи насоката за бъдещата работа с агента.
Подп. Сълов
Може да се каже, че след тази среща “Сергей” получава зелена улица за развитие в ДС. Точно оттук вероятно започва пътят на Доган към върховете на политиката. Разбира се, по този път има много препятствия, доноси и рапорти. Все пак това е само началото…

Тома Биков

www.glasove.com