Досиетата на Ахмед Доган

Почти двадесет години след началото на прехода започваме една поредица, която отдавна трябваше да бъде публикувана в българския печат. За съжаление до днес, по една или друга причина, това не беше възможно. Поредицата ще се опита да разгледа по-подробно досието на Ахмед Доган. По ирония на съдбата това досие стана обществено достояние благодарение на един законопроект, внесен за гласуване в Народното събрание от Касим Дал и приет с гласовете на ДПС.

Поредицата ще бъде достатъчно подробна и продължителна поради огромния обем на досието. Хронологията на представянето на агентурния живот на Ахмед Доган ще бъде по псевдоними. Ще започнем със “Сергей”, ще продължим със “Сава”, а в края ще разгледаме “Ангелов” и “Изменник”.

Условно периодите “Сергей” и “Сава” могат да се определят като съзряване на агента в житейски и професионален смисъл. Те обхващат годините от 1976 до 1985 г. През тези периоди Доган е изцяло интегриран в системата на ДС и всички негови перспективи са обвързани с работата му на сътрудник. С това са свързани и следването му във Философския факултет, и докторатът му, който също е част от досието, и голяма част от социалните му контакти, и интимните му връзки…

Агентурното име „Сергей“ Доган получава, когато преминава на работа към ОУ-МВР – Варна. Може да се каже, че в този период усилията на ДС са насочени повече към подготовката му за агент. Това, разбира се, не пречи да му бъдат поставяни и конкретни задачи за разработване на негови близки и познати. Интересен момент в този период е съжителството му в една квартира с агент „Селчук“, който не подозира, че съквартирантът му също е вербуван от ДС. Тези взаимоотношения ще разгледаме по-подробно в следващите части на поредицата.

„Сава“ е агентурното име, което Доган сам си избира, докато е студент в София. Аргументът му е, че е кратко и лесно се запомня. В този период той завършва философия, пише докторантура и се готви да бъде изведен от България под формата на специализация в западна държава. Тази подготовка продължава няколко години, но краен резултат не е реализиран поради обстоятелството, че ДС разкрива нелегалната дейност на Доган, провеждана през 1985 г.

Псевдонимите “Ангелов” и “Изменник” са преходни периоди за агента. Първият е преход, въвеждащ го в с света на ДС, и обхваща годините 1974 – 1975 г. По това време Доган е в казармата и донася за ВКР. С „Ангелов“ са свързани поредица от доноси срещу нищо неподозиращи съказарменици, които възприемат агента като изключително близък. В папката „Ангелов“ освен донесения за критики срещу управлението на БКП могат да бъдат прочетени и стихотворения. Авторът им споделя пред агента, че освен на него е показвал стихотворенията само на брат си.

„Изменник“ е разработка на ДС срещу самия Доган. Тя започва през 1984 г. Това е преход, който го извежда от света на ДС и го въвежда в политическия елит на прехода към демокрация. Започната е след като ДС започва да подозира Доган за нелегалната дейност, която развива в Североизточна България. Разработката приключва с успех и настоящият лидер на ДПС е осъден за подривна дейност. Това по-късно ще му създаде ореола на дисидент и ще го легитимира като автентичен лидер на българските турци.

Малко известна подробност са имената на Ахмед Доган. Рожденото му име е Ахмед Исмаилов Ахмедов и е актуално до преименуването на българските турци, когато е прекръстен на Меди Доганов Доганов. Името Ахмед Демир Доган е съчетание от фамилията на втория му баща Хасан Долан и името на майка му Демирие. Поради тази причина в архивите на ДС до 1985 г. Ахмед Доган фигурира като Ахмед Ахмедов, а след това като Меди Доганов.

Тъй като законът за разкриване на архивите на бившата ДС забранява оповестяването на трети лица, споменавани от агента или водещите му офицери, в случаите, в които такива лица се споменават, ще си служим с измислени имена. Това няма голямо значение, тъй като в досието на Доган почти не фигурират широко известни имена.

Иначе, десетте тома на това досие дават много по-дълбока и цялостна представа за лидера на ДПС от всичко изговорено за него. Досието му дава обективна представа както за образа на една от най-влиятелните фигури на българския преход, така и за начина на работа и механизмите на службите на комунистическия режим. Това не е просто досие на доносник или на слабохарактерен човек, изкушен или принуден от репресивните служби. Този документ е свидетелство за многообразието и дълбочината на всепроникващата ДС. За нейната стройност и безпощадност. За безскрупулността и целеустремената сила на една система, изградена, за да контролира.

Ахмед Доган не е обикновен агент на ДС. Той е едно от най-стойностните, като професионални качества, открития на тоталитарните служби. Изключително целенасочен, интелигентен, предан, аналитичен и ефективен. Вероятно тези думи биха били комплимент, ако се използваха по друг повод, но в този контекст са по-скоро зловещи констатации.

Досието на Ахмед Доган е прекалено лично, за да се избегнат онези моменти, които по друг повод биха прозвучали като клюка или пикантерия, целяща да предизвика читателския интерес. В същото време в работата на Доган за службите няма нищо лично. Той е пример за хладен ум и горещо сърце. Много от докладите на водещите му офицери, описващи конспиративните срещи с агента в различните му периоди на „Ангелов“, „Сергей“ и „Сава“, са разказ за една тъжна биография. Те са документирали стремежа на един талантлив младеж да извади душата от себе си в името на “житейския успех” в смисъла, в който го разбира.

Докато четях това досие, често се увличах и забравях, че всичко написано всъщност е истина, а не роман или художествена измислица, чиито персонажи имат по-скоро литературен смисъл. Разнообразието на формите на общуване между агент и водещи офицери е с диапазон от откровени изповеди до чисто технически подробности като квитанции за получаване на пари.

Безспорно е, че Ахмед Доган е извършвал цялата си дейност като агент на ДС напълно съзнателно, доброволно и убедено. За него ДС е шанс, мисия, семейство, работа и начин на живот. В едно от откровенията си пред водещия си офицер „Сергей“ казва, че ДС е неговото истинско семейство и не може да си представи живота си без нея.

През цялото време на агентурната си работа Доган донася, разузнава и анализира само по турска линия. Единственият донос срещу българин агентът прави в казармата, след което водещият офицер му забранява да се занимава с българи. Оттогава обекти на работата му са основно български турци, включително негови роднини, приятели, любовници и съселяни от с. Дръндар. Всички те са хора, които го възприемат като изключително близък и му споделят най-съкровените си тайни. Това е добра метафора за политическата кариера на Доган, свързана неизменно с българските турци и безпределната вяра на по-голямата част от тях в него.

Кратка автобиография

Започваме нехронологично с автобиография на Ахмед Доган, писана през 1979 г., когато той вече е студент по философия и агент на Първо главно управление на ДС с псевдоним “Сергей”. По това време студентът Ахмедов е двадесет и пет годишен и от пет години сътрудничи на службите. Автобиографията засяга официалния му живот и в нея не се споменава за агентурната му работа. Тя ни дава сведения за това в каква среда е израснал настоящият лидер на ДПС и как се е развивал през годините, като се споменават редица обстоятелства, спомогнали за оформянето характера му. Тя ще ни помогне да си изградим по-ясна представа за личността на Ахмед Доган, преди да започнем да четем онази част от досието, която се отнася за работата му като агент.

Важно е да се отбележи декларативната откровеност на това писание, която говори много за взаимоотношенията между Доган и водещите му офицери. Самоанализът, който си прави агентът, е силно дистанциран. На моменти сякаш пише за друг човек.

Автобиография на Ахмед Исмаилов Ахмедов

Роден съм на 29.03.1954 г. в с. Пчеларово, Толбухинско. Когато съм бил на 6 месеца, родителите ми се развеждат. Една година по-късно майка ми се омъжва за втори път. От втория си баща имам три сестри – най-голямата е с две години по-малка от мен, средната е родена през 1963 г., най малката – 1969 г.

До 8-годишна възраст израснах под грижите на баба и дядо – по майчина линия. През целия си живот дядо ми е бил овчар, член е на Партията от 1944 г., почина на 80-годишна възраст – 1971 г.

Почти цялото си време прекарах с дядо на полето – като често се случваше да го замествам. Баба ми беше домакиня – безпартийна, почина през 1963 г. През 1962 г. цялото ни десетчленно семейство се пресели в с. Дръндар (Варненски окръг). Като повод за това послужи женитбата на един от вуйчовците ми за една кадънка от с. Дръндар, а причината – че във въпросното село живеят само турци.

До IV-то отделение учих в местното училище – вече изцяло под грижите на майка ми и втория си баща. Тъй като в селото нямаше основно училище, прогимназиалния курс на обучение изкарах в съседното с. Николаевка. В учението бях винаги един от първите – исках всичко да знам, мой кумир беше Ломоносов. Но поради буйния си темперамент и недоброто възпитание имах лошо поведение. Обичах да предизвиквам учителите си и имах склонност към побоища. Твърде рано започнах да се увличам и от момичета. През този период се увлякох и от литературата за разузнаването. Под влиянието на някои книги често бягах от къщи и на автостоп се добирах до Варна, за да гледам филми на подобна тематика. Всичките ми приятели бяха от две до седем години по-големи от мен, които в много отношения имаха по-лошо възпитание – бяха склонни към кражби, побоища и изнудване.

След завършване на основното си образование (1969 г.) постъпих в Техникума по индустриална химия – гр. Варна, но преди да завърша първата учебна година, бях принуден да напусна училището, защото родителите ми – уж под формата на недоволствуване от мен, често ме оставяха без средства. От този момент реших сам да се справям с живота си. Записах се в СПТУ по стъкло в с. Белослав, Варненско, защото храната и спането се осигуряваха безвъзмездно. В края на 1970 г. ми попаднаха няколко книги за живота и дейността на Маркс и Енгелс, особено на Ленин. Само след 6–7 месеца успешно самостоятелно занимание с литература относно събитията от страна на техния живот, ми послужи като достатъчно емоционално основание да започна системно и последователно изучаване на марксизма-ленинизма и най-вече на философията. Но поради липсата на нужния абстрактно-понятиен апарат изчетох почти всички популярни изложения на Диалектикоматериалистическата философия – написани на български език. За да си набавя необходимите пари за купуване на книги – често ми се случваше да работя на частно. Единствената помощ през този период ми оказа преподавателят ми по рисуване, който ми търсеше подходящи книги от библиотеката или ги купуваше от книжарницата. За две години самостоятелни занимания бях убеден, че по нататъшният ми живот органически ще се свърже с теорията и практиката на марксизма.

За комсомолец съм приет през 1968 г. Същата година бях избран за секретар на ДБ на ДКМС. В СПТУ бях заместник-секретар на УК на училищната комсомолска организация, отговарях за идейно-възпитателната работа.

През 1971 г. ОК на ДКМС – гр. Варна, ме изпрати на Националната лагер-школа за комсомолски кадри. До 1973 г., като резултат от моята самостоятелна работа, бяха два обширни реферата: първият – “Класовият дълг на съвременната българска младеж”; вторият – “Личността при социализма”. С тях имах за цел да участвам в републиканския политически конкурс – в рамките на средношколската младеж, но поради факта, че не бяха напечатани на машина – не ги приеха.

След завършването на средното си образование 5–6 месеца работих като арматурист и бетонджия в КЗ “Георги Димитров” – гр. Варна. Месец октомври 1973 г. влязох в казармата – Строителни войски, гр. Шумен. До третия месец бях комсомолски секретар на взвод, рота, впоследствие и на батальон. В казармата се специализирах като електротехник на строителни машини, особено на новите автоматични бетонови възли, за които изкарах специален курс в гр. Плевен. Сравнително добрите битови условия в казармата ме улесниха в самостоятелните ми занимания. Уволних се м. октомври 1975 г. Около 5 месеца работих като корабен бетонджия в КЗ “Георги Димитров”, а останалото време (до септември 1976 г.) като дефектоскопист към отдела за технически и качествен контрол на заварките (в същото предприятие). През 1976 г. кандидатствувах във ВУЗ. Две учебни години изкарах във ВПИ – гр. Шумен, специалност “Българска филология”. През 1978 г. се прехвърлих в СУ “Климент Охридски” – специалност “Философия”. Понастоящем съм II курс.

16.04.1979 г.

“Сергей”

Тома Биков

www.glasove.com