Долу ръцете от Б. Б.!

Като са награчили столичния кмет за някакви работи, които наприказвал в Америка, та не спират. Какво толкова е казал – не мога да разбера. Не твърдя, че не е говорил глупости, но какво пък чак толкова е станало? Не е казал нищо, което не би казал и у нас, но с присъщия си комплекс за малоценност решихме, че сме се изложили пред чужденците.
Казал бил пред български емигранти в Чикаго нещо лошо за пенсионерите. Някой правилно обърна внимание, че ако беше говорил пред пенсионери, щеше да направи на бъз и коприва емигрантите в Чикаго.
Такъв е нашият Бойко. Ако беше в Македония, щеше да им даде акъл как да си купят Гърция. Ако беше в Индия, щеше да разкаже какви са ни добри циганите. В Турция щеше да обясни каква хубава коалиция с ДПС ще ни спретне след изборите. И така нататък.
Заръфаха го за „материала". Даже сериозни хора, учени почнаха да го анализират и да твърдят, че с думата „материал" вместо „народ" боравили навремето Хитлер и Мусолини. Това е вярно, но да подозираш Бойко Борисов в това, че е чел и изучавал каквото и да е освен „Оцеола" е напразно усилие. На него тия проникновения му идат отвътре.
Бил против партиите. Че кой обича партиите? Ама имало противоречие, защото хем недолюбва партиите, хем направил партия. Глупости! Няма никакво противоречие, а е много тънък тарикатски ход. Как да накараш народа да намрази още повече партиите? Естествено, като направиш още една.
Толкова мразил комунистите, че по тази причина си говорил даже с Костов. От бесепето тутакси му скочиха с напомнянето, че и той е бил комунист. По-точно – член на БКП. Направо се изложиха. Вярно е, че е бил член на БКП, но колко пъти трябва да им се обяснява, че са го накарали със заплахи и сила да им членува. Сякаш са забравили какво става с ония, които се опъваха на комунистическия режим!
А ония от бесепето не мирясват: не само е бил член на БКП, но след Десети се презаписал в БСП, а през 1992-ра напуснал службите заради отказ да се деполитизира. Сиреч партията му била повече на сърцето. Много важно! От такива не можеш да се разминеш и в царската партия, и във всичките седесета.
И всичко това заради една закуска. По-точно по повод на традиционната за всеки новоизбран американски президент молитвена закуска. Навремето пак на същата закуска, но на Клинтън, Желю Желев едва не ни вкара във война с Югославия. Добре, че като прегладня и се прибра у нас, размисли и рече, че нямал това предвид.
Видимо неосведомен за ритуала, нашенският Бойко Борисов рече, че получил поканата от Обама за споменатия повод преди три месеца, тоест когато още не се е знаело кой ще спечели американските избори. Тия, дето го подиграват за това, са направо жалки. Обама може да не е знаел, че ще е президент, но Бойко знае всичко. Затова е получил покана не само от Обама, а и от Маккейн, тъй като и онзи е знаел, че Бойко знае.
Ако нещо ме учудва, то е, че столичният кмет е приел покана за закуска, а той не закусва. Той изобщо не яде, не спи и не прави нищо друго, освен да говори по телевизията за общото благо. Ясно е, че са го принудили да закусва и той наприказвал всичките тия глупости заради принудата.
Неслучайно казват, че е неприлично да се говори с пълна уста. А като ти се говори и не ти се яде, могат да станат всякакви чудесии. Каквито и станаха, впрочем. То при тая часова разлика не Господ, а Бойко Борисов да си, пак ще сгафиш.
С други думи – долу ръцете от Бойко! Той може да не обича материала, но материалът без него ще осиротее.

Юрий Асланов

В. „Монитор”