Долу ръцете от баща ми, измекярче ченгеджийско!

Не си позволявам да влизам в лични полемики, още повече с анонимни озлобени човечета, но този път става въпрос за знакова подлост.

Когато долен и низък духом индивид иска да атакува и уязви някого, никога не го прави открито и право в целта. Никога не критикува позицията с аргументи, а ползва най-отвратителното оръжие – измислиците, които трябва да овонят личния живот на този, който извратения му мозък е приел като враг.

Под публикуваната статия в afera.bg „Иван Костов бил агент на руските тайни служби”, плод на изявление на бившия шеф на Булгаргаз Васил Филипов, се появи следния коментар, подписан от някой си „Алйоша”:

„Щом бащата на журналистката Веселина Томова Тома Захариев е бил футболист в милиционерския отбор Спартак и след футболната си кариера е продължил в бившата ДС то и Веселина Томова и била или ченге или доносник.Желязна логика нали.”

АлЙоша е ясен. Като длан.

Тъпоъгълна костовистка кратуна, която харесва Командира не защото има качества, а защото е нагъл, арогантен, мачкащ всеки, който не мисли като него и не на последно място, защото успя да направи цяло състояние с уродливата приватизация, която проведе.

АлЙоша е знаково очертан.

Шушумига, която никога няма да се подпише с истинското си име, защото се поти и духовно онанира под юргана, вместо ясно и категорично да каже позицията си пред света. Измекярче, което говори за ченгета и доносници и в същото време с потни длани кове всеки, който му пречи да се издигне в очите на слепите.

АлЙоша удивително много наподобява на всички онези освирепели корумпирани и вмирисани на гнил морал ченгета, които се вихрят във форума като „смели сърца”, ръсейки интрига след интрига, ужасени, че все някога мръсното им време ще свърши и истерясали, че afera.bg безжалостно вади кирливите им ризи и пожълтелите им гащи на показ.

Бий мене, слугинско мекеренце, но не пипай баща ми! Аз нося на бой. Четири години носих тоягите на гърба си от любимия ти Командир, който мачкаше с ботуша си всяка глътка свободно слово и в същото време крадеше като обезумял с келнера си Славчо Христов.

Изливай върху ми всичко онова, което си въобразява извратеното ти мозъче, но не пипай баща ми!

Защото баща ми наистина се казва Тома Захариев и е най-честният човек, когото познавам.

Защото баща ми е един от легендарните футболисти на онова поколение, което никога не продаваше не само мач, но и душата си.

Защото баща ми ме е учил никога да не лазя на колене като червей като теб, а да летя, въпреки че ще си строша главата. В името на истината.

Баща ми никога не е играл в „милиционерския отбор Спартак”, а в отбора на народа „Спартак”.

Баща ми никога не е работел в Държавна сигурност, а като всеки футболист от онези години след приключване на футболната и треньорската си кариера работи години наред в ГКПП – Варна.

Жалката ти логика, неграмотнико, че и аз съм ченге, донякъде е вярна. Да, аз съм разследващ журналист и съм класа над сегашните ченгета, които се подвизават в този византийски град. И съм свършила толкова работа в областта, в която работят ченгетата, че сигурно вече трябваше да бъда полковник.

Не ми пука каква помия изливаш върху мен, но не пипай с мръсните си ръчички баща ми. Разходи се из Варна и попитай за него. Няма да чуеш лоша дума.

Пиша всичко това, защото ти, АлЬоша, не си изключение. За съжаление ставаш правило – на озлобения, мразещ, свирепо – комплексиран българин, който никога няма да признае качествата на по-силния, пък макар да му е противник, а ще се изплюе отгоре му. Тайничко. Анонимно. Мръснишки.

Ако имаше кураж да си напишеш името, щях да те извикам на дуел.

И да те застрелям право в челото.

Без да ми мигне окото.

Веселина Томова