« Върни се назад Публикувано на 19.02.2022 / 18:07

ДОКЪДЕ С ГЛУПОСТТА… КИРЧО Е ОБСЕБЕН ОТ СПЕКУЛАТИВЕН БЯС. ДА СИ ОПЕКУН НА ТАКИВА ДРИСЪЦИ СИ Е ТЯГОСТНО ЗАНИМАНИЕ.

Този човек продължава да ви натиква все по-навътре в Глупостта.

А вие покорно я приемате.

Сега пък изтърси, в интервю по Би Ти Ви, че щял да внесе от чужбина главен прокурор на България!

И това, без никакво притеснение, бе казано на глас – а не изсънувано нощем, при едно от кошмарните му видения, когато за пореден път се пита, защо Съдбата така се шегува с него, като го товари с непосилни задължения.

И, вероятно, въпросният избраник за главен прокурор, ще бъде от същата/неговата порода: напълно случаен, напълно негоден, напълно подходящ за България на ПростоКирчо.

Това не е нормална страна – това вече е неговата страна.

Честито – и това доживяхте.

Този човек е доказателството, че „ТУК“ всичко може да се случи и всичко може да бъде преглътнато.

„ТУК“ не е държава, това е кално тресавище, където премиерът може да дурачее до насита – и това да се приема спокойно.

Досега гледаха на нас като на мъничето, което се напъва – по всеки повод – за да го забележат.

От известно време вече няма смисъл да го правим – сигурно вече са ни лепнали етикета „Глупаци. Цена – О“.

Няма да ни го кажат директно, но ще се държат по онзи коварен начин, който специално е запазен за дураците.

Пример: мотат се от месеци кирчовци с предложението си за Плана за възстановяване. И ония си казват: „Чудесно, глупендери, мотайте се още, ще получите най-малко“.

След последното интервю на ПростоКирчо – още по-малко от най-малкото. Достатъчно е да са чули поредното му откритие – „По-добре да закъснеем с три седмици, но да се движим в правилната посока“.

Въпрос, като за „Стани богат“: Има ли правилна посока в празна глава? Отговорът е лесен.

Оттук-насетне, това ще е разговорът на Ония с „ТУК“: ние ще се движим в правилната посока, а те ще се отдалечават все повече от нас.

И това е неизбежно, след като „ТУК“ е изоставено в ръцете на човек, който досега не се е грижил за „правилната посока“ дори на една селска мандра. За нищо не се е грижел – освен „посоката“ да води до собствения му джоб. И дори и в това не е имал особен успех – щом се съгласява да го приемат като наемник на местен олигарх и усърдно срича от неговата Библия.

Ще внесем главен прокурор и шефове на специалните служби отвън – и този идиотизъм беше посрещнат с оглушително мълчание.

Имаме великолепни юристи от научните среди, имаме и отлични професионалисти в правосъдната система – защо всички те мълчат, по дяволите?

Вероятно им е унизително да се занимават с налудните упражнения на един случайник – но, в края на краищата, някой иска да ослепи самата държавност – а това е далеч по-унизително от всичко друго.

Когато Кирчо изтърси гламавата си идея да се внасят прокурори и спец-ченгета, със сигурност най-смаян е останал Христо Иванов/Болшевишки: толкова години мрънкане, за да окупира правосъдието, а накрая коалиционния му партньор ще внася главен прокурор.

Това е като услуга на пиян селски катил – направо с цепеницата по главата. Как се преглъща подобно нещо? Или пак малките аванти ще бъдат предпочетени пред големите “промени“.

Вече е ясно: налудните пропадания не са само част от едно безподобно публично говорене, непознато досега в новата ни политическа история. Случва се нещо, далеч по-опасно: словесните полюции на ПростоКирчо повличат след себе си и също толкова налудни „решения“.

Утре този човек ще поиска да си внесем отвън и Конституция.

Той е зомбиран – внушено му е, че трябва да играе ролята на шеф на колониална администрация. И той здраво се старае – Слава Богу, че има възможностите на един обикновен изпълнител; ако беше по-талантлив, кой знае какво щеше да е съчинил досега.

Ето, последният пример – ПростоКирчо дори се похвали с него: финансовият и енергийният министър ще търсят решение на енергийната криза, в която сме затънали, във Вашингтон – подкарани натам от самата посланичка Херо Мустафа.

Задачата им е хубаво да си отворят ушите, както се полага на колониални мекерета, нищо повече.

Преди години, тогавашният посланик в София – палавият във всяко отношение Уорлик – натовари една нощ на военен американски самолет президента Плевнелиев, тайно, като чувал с картофи, и го закара до Афганистан.

Направо отвлече българския държавен глава – но, за жалост, не се сети да го остави при талибаните.

Той пък не се сдържа и, след като го върнаха, се похвали с приключението си – летището в Кандахар приличало на самолетното изложение в Бурже?!

Сега с двамата министри действат по-скучно – рутинно рандеву с дребосъци от колониалната администрация – колко американски газ/втечнен трябва да внесем, записвайте – и чупката.

Ако руснаците се озъбят – използвайте въглищните централи, за да сгреете някак аборигените си, независимо, какво сте дрънкали досега за Зелената Сделка.

Впрочем, да не забравите, че въпросните централи са американски.

Както винаги, американците са пределно делови – в смисъл, че нямат нищо против целия свят да научи, колко обилно нашите са им ослюнчили подметките.

Пък и ПростоКирчо всичко си казва – затова пътьом призна, че осемте самолета Ф 16, които предплатихме щедро, както се полага на една парцалива държава, щели да ни ги доставят със закъснение от година и половина, дори две.

През това време ще продължат да ни опяват, че не се въоръжаваме достатъчно.

Накрая, ПростоКирчо ще схване намека и в следващото си интервю ще огласи идеята да си внесем наготово армия.

Смешноват човечец, нали?

Но точно такива смехурковци като него правят най-големите поразии.

Приемаме ги в насипно състояние и, докато се усетим, те се превръщат в стопани на мизерния ни животец – и ни оставят да се лутаме в джунглата на Глупостта.

Сиво, скучно, банално, отвратително – тези епитети прилягат най-добре за глупащината, в която предстои изцяло да затънем.

„ТУК“ ще се държи точно така, както се полага – като държава, от която нищо не зависи.

Това послушничество се практикува от години и е толкова натрапчиво, че отначало опекуните ни вероятно са подозирали, че е донякъде притворно. После са се убедили, че то е съвсем реално, съвсем искрено и толкова жалко, та чак е отблъскващо.

Направо да се чудиш, как да се държиш с хора, които са лишени от някаква дори смътна идея за разумно партньорство и равнопоставеност.

Да си опекун на такива дрисъци си е тягостно занимание.

Вечно съгласните от „ТУК“ – дето ще внасят главен прокурор, шеф на БНБ, още само патриарх не са се сетили да доставят.

Преизпълнили са за двеста години напред презрителната народна фраза „На гол тумбак – чифте пищови“, а и те дефектни.

Майстори на заканите – но във верноподаничество, безспорни първенци в това отношение.

Обаче не пропускат и всеки повод да облаят противниците на опекуните си, никой не го прави толкова усърдно като тях – видя се това и сега при затягането на украинския възел.

Квичене на пудели по източния фланг на НАТО.

Всеки момент ПростоКирчо ще обещае да внесе, извън всичко останало, и още по-гласовити пудели.

Така са се заплеснали по Украйна, та изобщо са забравили „ТУК“.

И това им е изгодно, понеже и бездруго нищо не са в състояние да направят за „тукашните“ интереси.

Дали Радев е наясно, до каква степен е изчерпан вече лимита на Кирчо? Веднъж вече го предупреди за соловите му акции при македонците и сърбите – но сетне заедно поднесоха венец пред паметника на Гоце.

Тия дни пък му издърпа ухото да не се разпростира прекалено в медиите – и оня, разбира се, го послуша – и пласира по телевизията магистралната си идея за вноса на главен прокурор и шефове на нашенското ФБР.

Сега на кого ще поднесат венец? Отстрани изглежда, че президента също е възможен кандидат за тази чест.

Радев, Радев – как те омая тоя, един прост вносител е на път да те забатачи.

Сигурно вече проклинаш самолета, в който сте се запознали – и си прав, защото силата на военния пилот е в единичната кабина.

Докато ще внася, каквото му попадне пред очите, ПростоКирчо не е лошо да погледне и към ония, които здраво изнасят, като ни правят на идиоти. Вече го подсетихме пред няколко месеца да погледне поне с едно око към бившите си сънародници от Канада – към фирмата „Дънди Прешъс“.

Припомнихме му и един факт: според одит на Сметната палата, само за три години въпросната компания е добила в Челопеч злато, мед и сребро за 1,5 милиарда долара.

А българската хазна е ощастливена с цели 23 милиона от този милиард и половина.

Това е грабежът на века.

Обаче заканите на ПростоКирчо да спре грабежа и корупцията очевидно не се отнасят за канадски фирми.

Кирчо е обсебен от спекулативен бяс и трябва да признаем, че това му отива.

Вече е забравил резила с вестникарските изрезки, които занесе на главния прокурор, за да сложи началото на сънуваната от него чистка.

Безподобна идиотщина – но той отдавна е на друга вълна.

И изобщо не го интересува, как се преглъща тя от публиката, вероятно за дълго ще заседне в гърлото й като рибена кост – за да й напомня, че налудните екзалтации вече трябва да минават за управленски решения.

Обвиняваш без никакви доказателства – но няма защо да се учудваме, след като самият ПростоКирчо стана премиер без никакви доказателства за годност.

Поне да се беше сетил, че американците все още се стремят да спазват онова правило, според което по-добре да има сто виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора.

А нашичкият мечтае да подкара едновремешните милиционерски арестантски камионетки – едни изрезки са му достатъчни.

Фарсът с изрезките беше знаменито Нахакване – един от най-големите пи-ар провали на Прехода, сравним дори с взривяването на Мавзолея, което навремето сплоти за дълго „червената“ общност.

Един съвършено ненужен, варварски акт.

Такъв впрочем бе и опитът на ПростоКирчо да принизи правосъдието до уличното говорене, което често е приютявано от някои медии.

Да приеме/признае Гугъл за правосъдие.

Това беше и акт на рядко срещано управленско слабоумие – и той ще остане завинаги като наш принос в Историята на Демокрацията.

Всъщност, каквото и да си говорим, случващото се е не само нелепо, то е и позорно.

Оставени сме в ръцете на човек, който няма не само елементарни/базисни познания, ами дори и никакви.

Трябва да си позволим грубостта да го кажем направо.

Имаме си работа с човек, който няма никакъв респект от законите – стана министър в нарушение на Конституцията, а сетне и най – високопоставения амнистиран нарушител. Вече му е позволено да обговаря и най-абсурдната идея, защото предварително е амнистиран и за това.

Ако не схванете това, ще продължават да ви вземат за идиоти.

А безпорядъчната толерантност на част от публиката към кирчовци вече трудно може да бъде оправдана.

Да не би някои да са се уплашили, че Кирчо може да внесе и удобен за него Народ?

Пак свикаха Консултативния съвет за национална сигурност/КСНС – заради „рисковете от събитията около Украйна“.

А отдавна е време да го свикат и да не го разпускат заради рисковете от глупостта на нашите управници.

Сега Украйна е удобният повод те да се правят на герои – на думи, разбира се.

Заприличахме на македонците – спомняте си онзи виц, в който те бяха готови да обявят война на един милиард китайци, само едно ги спирало – нямало къде да ги погребват.

Не на герои – на шутове приличат, макар че и шутовете подсказват нещичко смислено на господарите си, а тукашните само им кадят тамян. Затова ни отива да се държим по-прибрано – а не да думкаме войнствено тъпана.

Всеки ден наблюдаваме пробиви – но не в националната сигурност, а в националното достойнство.

Такъв пробив бе и казаното от Асен Василев, духовният близнак на ПростоКирчо, след приемането на бюджета.

Тогава той си позволи следната фраза: „Бедността свърши!“

Ей, тия типове направо ви се подиграват.

Кеворк Кеворкян

в. Уикенд

«