Договореният мач

Да величае и ласкае този, когото до вчера е оплювал. Малко по- рано от устата на неуморния оратор се сипе огън и жупел срещу тройната коалиция на Станишев,Сакскобурготски и Доган/тримата българи/. Връщаме се в 2011 г. – изцепките на бореца Сидеров  предизборно се усилват.

Ясна работа, събира си електората. Гласоподавателите трябва да си припомнят образа на боеца за правдини. Леко се е позацапал от подмазване. Стига хронология. Малко въпроси. Кой български гражданин би си позволил да нахлуе с  агитката си в редакцията на вестниците  24 часа и Труд, да заплашва и показва мускули, да повтори набега, но вече в сградата на съда? На кой български политик, след като е толкова страшен и опасен за правителства, в които е и хлябът и ножът, няма да му се случи нищо? Освен  симулации , че ще му се потърси отговорност за това или онова прегрешение./насаждане на расова,етническа и верска омраза,склоняване към лъжесвидетелстване/

Какво става? Какво да става? Това което е, това е истината. Мачът е договорен  и  то  отдавна.

Допълнителни въпроси. Дали договореният мач е дело само на играчите на терена? Или зад тях стои треньор-български гражданин?  А кой притежава треньора и отбора,дали не е някоя чужда ръка? Често срещано явление във футбола. Кой управлява българските играчи политици? Кой им казва кого, къде и как да фаулират? И още: възможно ли е случката  пред  джамията в София и срамотата  в БНР да е разузнаване по време на боя ? Да се пробва  реакцията на обществото?  Възможно ли е чуждестранният собственик на  треньора и сборният отбор от български политици от различни партии да има по-дългосрочни планове за българското първенство? Какви са плановете? Няма да отнемам удоволствието да потърсите отговорите сами. Ще напиша правилните отговори  в следващ материал. Приятно забавление.

Ивайло Зартов