Доган: По природа съм курвар

През зимата на 1982 г. агентурният живот на Доган е доста динамичен. На първо място му предстои смяна на водещия офицер. Тази смяна е в резултат на развитието му в йерархията на тоталитарните служби за сигурност, които залагат все по-сериозни перспективи пред агента си. Развитието е съпроводено с поредната порция оперативни задачи, оформящи любовна интрига между тримата агенти на ДС – “Сава”, “Селчук” и “Дора”. Новото име, което се завърта в досието на Доган, е на двадесет и девет годишната сътрудничка на ДС с псевдоним “Дора”, родом от Сливен и работеща като инженер в Домостроителния комбинат – Илиянци. Тя също като двамата приятели “Сава” и “Селчук” е от турски произход и ще я наричаме условно Зелеха Хасанова. Доган се запознава с нея по оперативна задача, поставена му от майор Маринов още през 1981 г. Разбира се, “Сава” не знае, че Хасанова е агент на ДС, и я възприема като обект за разработка. Същото важи и за самата Хасанова, която един ден е потърсена на домашния си телефон от младежа Ахмед Ахмедов, който заявявил, че желае да се запознаят. Това обаждане, разбира се, е докладвано на водещите й офицери. Оперативните работници си поставят за цел да режисират интимна връзка между разколебания от брака си с българката Мария агент “Селчук” и туркинята агент “Дора”, като ролята на сводника е поверена на агент “Сава”. Преди да започне тази оперативна комбинация, съпроводена с плавна смяна на водещия офицер на Доган, дежурно той съобщава за завръщането на хазяйката си от Париж. Ето и сведението на агент “Сава” отразило завръщането на Мари Манукян:
След четиримесечно гостуване на сестра си в Париж Мари отново е в София.
Използвайки престоя си в Париж, Мари се е подложила на две операции – от мастит и полип. Този факт в твърде ясна форма е разцентровал общото й психическо състояние.
Въпреки това Мари ме удостои с изключително внимание: имам впечатление, че тя на мен се зарадва повече, отколкото на мъжа си; дори подаръците бяха разпределени по равно. Писмото с резюмето („Проблемът за симетрията”) е получила предпоследния ден преди тръгване за София. Със задачата писмото да бъде предадено на някой преподавател от Сорбоната се е заела сестра й Юлия. От около година и половина Юлия е имала материални затруднения. Всъщност тя е загубила работата си (преподавателка по немски език). Кръгът от познанствата й е доста разнообразен:
– Католически среди – особено някаква арменка, която възнамерявала да посети България тази година;
– Учителки – най-голямата й приятелка Даша (б.а. – името е измислено) е учителка в средно училище, живее в Париж, полякиня;
– Предприемачи от средна категория. За първи път научих, че Мари има и братовчедка в Париж. Доколкото мага да съдя от направените снимки в апартамента й – материалното й положение е по-високо от на Юлия. Но още не е ясно с какво се занимава съпругът й (или самата тя).

“Сава”
25. 01. 1982 г.
София
След като разбрахме, че хазяйката Мари отново е у дома, нека се прехвърлим към по-важните неща, които се случват в агентурния живот на “Сава” в началото на 1982 г. Както казахме по-горе, той получава важната задача да запознае агент “Дора” с агент “Селчук” и да им помогне да установят интимни отношения. Задачата е формулирана от майор Маринов в Докладна записка от януари 1982 г.
На 13.01.1982 г. по време на срещата аг. “Сава” сподели, че случайно е срещнал аг. “Дора”, което е станало в магазин около площад “Славейков”.
Агент “Сава” се поинтересувал как живее тя, не се ли е преместила в Сливен и защо не му се обажда. “Дора” е споделила, че е останала да работи в София, но тъй като е загубила телефона му, не е могла да му се обади. Веднъж случайно е минала покрай квартирата му, но не се решила да се отбие при него. Животът й протичал в еднообразие. Попитала го е дали няма някой приятел или познат за женитба, би се радвала, ако я запознае с подходяща партия. Преди да се разделят, “Дора” записала телефона му и обещала, че в най скоро време ще го потърси.
Мнението на агент “Сава” е, че аг. “Дора” е интересна девойка, макар и от няколкото срещи в него да се затвърждава убеждението, че е човек с характер и в известен смисъл с доста високо самочувствие. След тази среща в него се оформя мнение, че ако запознае Зелеха („Дора”) с Мустафа („Селчук”), може би ще се харесат. Мустафа е с 1 година по-голям от Зелеха, имат общи интереси – двамата са инженери, опарен от брака си с българка и вакуума, който се е получил в момента пред развода, най-добре може да се запълни от дружбата с интелигентна туркиня.
По този въпрос изразих становището, че тези младежки житейски работи “Сава” трябва да решава така, както е в живота.
В средите на българските турци – още повече между интелигенцията, е прието да се търсят и запознават по такъв начин, което значи, че в случая съвсем спокойно можем да запознаем Зелеха с Мустафа. Развитието на взаимоотношенията им ще зависи от нея.
Изхождайки от обстоятелството, че на аг. “Сава” не е известно за връзките на аг. “Дора” с ДС, от една страна, и че “Дора” сама го моли да я запознае с негов приятел, от друга страна, считам за целесъобразно запознаването й с аг. “Селчук”. За развитието на взаимоотношенията между двамата успоредно с информацията, която ще получаваме от “Дора”, ще бъдем информирани от независим източник – аг. “Сава”. В бъдеще този процес може да се регулира и насочва от аг. “Сава”, който е с влияние над “Селчук” и е в приятелски взаимоотношения с “Дора”.
Ако има положително развитие на случая, можем да ги разглеждаме в перспектива тримата като ядка агенти – “Дора” и “Селчук” – семейство, да бъдат изведени в Турция като невъзвращенци, аг. “Сава” – като ръководящ и за връзка.
Изхождайки от гореизложеното, предлагам чрез аг. “Сава” да се осъществи запознаването на аг. “Дора” с аг. “Селчук”.
Майор Маринов
През февруари 1982 г. агент “Сава” е приет на ръководство от оперативния работник майор Иван Михайлов. Това е преломен момент в кариерата му на сътрудник на ДС. В началото този период ще създаде пред Доган редица възможности, а в края му агентът ще бъде осъден за антидържавна дейност. Преди осъдителната присъда обаче остават няколко години на усилена работа за ДС и перспективи за специализация в Западна Европа. Но сега нека се върнем към приемането и предаването на агента от майор Маринов на майор Михайлов. Това е отразено в Докладна записка от 20.02.1982 г., която освен че съобщава за запознанството на агента с новия му водещ офицер, информира и за развитието на отношенията между “Сава” и “Дора”.
На 11.02.1982 година съгласно Вашето разпореждане беше проведена среща с аг. “Сава” за приемането му на ръководство от ОР Иван Михайлов. Срещата се състоя в дневния бар на х-л “Хемус”. На срещата агентът разказа за изпълнението на задачата, възложена му по Зелеха Хасанова (аг. “Дора”). Плануваната разходка в планината се състояла, където те са били в компанията на приятелско семейство на Зелеха. Към 11,00 ч. от планината са гостували на това семейство. Неговото мнение е, че почти 10-часовото съвместно пребиваване е преминало нормално, като за водените разговори, лични преживявания и изводи по случая ще подготви писмен документ, който ще предаде на следващата среща – вторник 16.02.1982 година.
По отношение промяната, която се налага в ръководството му, то той можел да ни увери, че това нямало да се отрази в съвместната работа. По-близки хора за него от работниците на ДС, с които е работил, няма. Вярно е, че трябва да се отчита и човешката страна във взаимоотношенията, които са се изграждали в процеса на работа, но не това е водещото начало. Пътят, който е избрал – реализирането му в съвместната работа с ДС, неотложно ще продължава и смята, че и с др. Михайлов ще работи така, както и с другите ОР, с които е работил досега.
На срещата аг. “Сава” сподели, че хазяйката му Мари Манукян е изразила желанието да му съдействува и финансово да го подкрепи в закупуването на жилище в гр. София. Въпрос, който подлежи от наша страна на доизясняване и даване на конкретни указания.
В края на срещата с агента беше договорен начина на връзка в бъдеще, както и конкретна дата 16.02.1982 г., 14 ч. за следваща среща.
Изхождайки от гореизложеното, считам, че по агент “Сава” е направено всичко необходимо за предаването му на ръководство и подготовка при м-р Иван Михайлов – ОР от отдел 05, ПГУ-ДС.
Уговорената среща между “Сава” и майор Михайлов, разбира се, е проведена, вследствие на което новият водещ офицер на Доган полага в агентурното му дело първото прието сведение. То е във връзка с развитието на интригата около агент “Селчук” и агент “Дора” и е написано лично от “Сава”. В сведението Доган докладва и за собствените си интимни взаимоотношения с “Дора”.

Сведение
Относно: Зелеха Хасанова и Мустафа
От около месец възникна непредвиден въпрос: налице ли са реални предпоставки и условия за обвързване на Зелеха и Мустафа?
Малко по-късно този въпрос се преобразува в конкретна задача: да се проучат обектите с оглед на тяхното евентуално обвързване.
До този етап те се познават само задочно. Информацията, която има Зелеха за Мустафа, е следната: от година и половина той е женен за българка; скъсал е отношенията с родителите си (поради неприемането на съпругата му); има син; твърде възможно е в близко време да се разведе поради несъвместимост на интересите и начина на живот. Онова, което Мустафа знае за Зелеха, е, че съм се запознал с една кадънка от Сливен, строителен инженер, работи в София, неомъжена, има кола и че лично аз не я възприемам като жена, а по-скоро като приятел, дори като позната.
Засега обектите не проявяват интерес един към друг. Последните ми впечатления за двата обекта могат да се формулират по следния начин.

2. ВЪЛНЕНИЯТА НА МУСТАФА
На 09.02.82 г. Мустафа изпрати приятелката си Силвия (б.а. – името е измислено) за Чехия. (Силвия е родена през 1954 г., завършила е испанска филология, омъжена, има син на 3,5 г., работеше като машинописка и преводачка в Централния машиностроителен институт; замина на командировка за една година и половина, влюбена е до уши в Мустафа). От втората половина на месец декември (1981 г.) Мустафа и Силвия са в интимни отношения – без собствено да са стигнали до сексуални връзки – пък и за подобни нежности нямаха условия. Мустафа на няколко пъти ми е заявявал, че е благоприятно настроен към Силвия, но от това да не съм си правил изводи, че между тях можело да се случи и нещо по-сериозно (намек за брак).
Друг път се е изповядвал, че и самият той не е наясно какво му предстои със Силвия.
Понастоящем аз съм посредник в тяхната кореспонденция: от Силвия писмата за Мустафа ще бъдат адресирани до мен. По собствени признания Мустафа само за около 20 дена е получил от Силвия 100 лева, за да задоволява нуждите си от нова литература. 45 лева Мустафа отстъпи на мен (за книги) и едва след това ми разкри източника на тази сума.
От втората половина на месец януари (1982) Мустафа започна да пренася част от книгите си в моята квартира, опасява се да не го изпреварят събитията относно развода и жена му да направи въпрос за част от неговите книги.
Общо взето, Мустафа е оптимистично настроен към себе си. Самочувствието му се поддържа и на професионално ниво: до месец май (1982) с още един колега трябва да завършат проекта на една автоматична машина за картонени опаковки; проектът е с доста солиден икономически ефект. Мустафа сподели, че през последните две седмици поведението на жена му го озадачава: тя е приела тактиката на равнодушно приспособяване към настроенията и прищевките на Мустафа. От своя страна Мустафа не се чувства в много благоприятно положение, тъй като имало опасност от второ дете – оплаква ми се, че цикълът на жена му е закъснял вече двадесет дена.
Най-голямата трудност, която срещам за прякото запознаване и естествено стимулиране на интимния характер на отношенията между Мустафа и Зелеха, е фактът, че Мустафа не разполага със себе си; той дори при мен не се задържа повече от час; освен това той е заврян зет. Обикновено Мустафа ми гостува от 15,30 – 17,00 ч., а Зелеха е на работа до 17 ч., и то на другия край на София. За посещение в събота и неделя и дума не може да става: откакто е женен, в тия дни той ми е гостувал само два пъти, и то с жена си.
Разбира се, има и други – много по-значителни трудности: от порядъка на типа характери, които притежават, различните им ценностни ориентири, но все пак те засега си остават мои предположения, които ще се отхвърлят или потвърдят само в реалния процес на техните отношения. Именно затова трудностите от този характер не трябва да бъдат предмет на тази информация.

3. ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ЗЕЛЕХА
Откакто се познаваме (от около 15 месеца), със Зелеха сме имали към 25 часа съвместно съществуване, т.е. толкова време сме били заедно, десет от които са били миналата седмица (на 06.02.82 г. бяхме заедно на „Люлин планина”). Доминантата на нейното съзнание е търсенето на подходящ мъж, с когото би могла да си свърже живота.
През последните две седмици Зелеха ме търси много по телефона. В същото време тя изказва неудовлетворението си от факта, че моя милост не бил “активен мъж”. Проявява голямо любопитство дали си имам любовница или приятелка. Отговарям й (в иронично-предизвикателен тон), че щом се родея с Ориента, значи съм роден курвар и че висшите удоволствия за мен са хубавата жена, хубавият разговор и голямата наука.
Да останеш на приятелска нога с такава “търсеща” жена е деликатна и трудна работа. Засега няма никакви съмнения “приятелят” сводник да се превърне в любовник. Основната трудност в работата ми със Зелеха е да завоювам и запазя отношението си на истински приятел с 29-годишна неомъжена дама, която в почти всички случаи решава жизнените си въпроси алтернативно: от позициите на “или-или”.
На 06.02.82 г. към 20 ч. (на “Люлин планина”), Зелеха ме запозна с едно младо семейство (българи) – нейни колеги. След премеждията със ски-обучението те ни поканиха на кафе (кв. „Борово”). Изглежда им допаднах с приказките и поведението си, защото още тогава започнаха да предвиждат “колективно” отиване на ресторант и бар, дори се подхвърли и идеята за колективна екскурзия в чужбина (Унгария).

ПРЯКО ЗАПОЗНАНСТВО НА МУСТАФА И ЗЕЛЕХА
На 15.02.82 г. към 20 ч. Зелеха ми се обади по телефона и почти ми се скара, че не съм я търсил по-често. Определихме си среща на 16.02. по нейна инициатива, трябваше да я чакам в квартирата си след 19 ч.
На 16.02.82 г. (след обяд) Мустафа ме предупреди, че има вероятност към 18,30 да намине към мен за около 10 минути.
Имах изключителната възможност да ги срещна, само трябваше да забавя Мустафа до идването на Зелеха. Така и стана.
Влизайки в стаята ми, Мустафа се заинтересува за писмото на Силвия (от Чехия). Общото настроение на писмото е “мъката по любимия човек”. Мустафа сподели, че той също често мислел за Силвия.
Вторият въпрос беше за бременността на жена му. На 15.02. се е наложило да отиде (заедно с жена си) до Министъра на здравеопазването – за да й се разреши на Мария (жена му) да прекъсне бременността си. Успели са. В близко време Мария ще абортира. Тъкмо си свършихме приказката и Зелеха пристигна. Бяхме заедно (тримата) около 10 минути. Смутиха се и двамата. Тръгвайки си, Мустафа напомни, че при “подходящо време” можем и да си поговорим повече. А всъщност през тия 10 минути нямаше никакъв разговор. След като останахме със Зелеха, тя започна да се интересува от личността на Мустафа: интересуваше се с какво може да се мотивира разминаването между Мустафа и жена му. След това тя съвсем рязко постави въпроса – защо аз съм отбягвал да я ухажвам като жена и съм се държал като брат към сестра? Задоволих й любопитството с влюбчивостта си: тъй като бързо се влюбвам – отбягвам да ухажвам хубавите и умните дами като нея, защото това се отразява негативно на научните ми занимания. Освен това – само човек, който е решен на сериозни отношения, може да си позволи лукса да ухажва девойка като нея. Аз съм несериозен; само като видя или си помисля за жена – започвам да мисля и чувствам съвсем несериозни неща.
Към 22,30 Зелеха ми сервира следващата изненада: мотивирайки се, че живее на другия край на София, тя пожела да остане да спи при мен…
Тъй като се чувстваше изморена – към 24 ч. трябваше да си лягаме. Започнах да й оправям леглото (в стаята ми има две легла), но точно в този момент последва следващата изненада – щом я имам за приятел и “сестра” – трябвало да спим заедно…
След недълги обяснения, че това било съвсем естествено за приятели като нас – съгласих се. За да не си въобразява, че изпитвам някакви сексуални желания – й дадох да навлече една пижама… Но щом си легнахме – кротката “сестра” се нахвърли върху жертвата си… И само след няколко минути ми заяви, че била девствена и… заплака. След като се успокои, ми разказа цялото си интимно житие. Сподели също, че аз съм й бил първият мъж, на когото се доверява изцяло, защото вярвала, че никога няма да злоупотребя с доверчивостта й. Към 7,15 ч. (сутринта) трябваше да тръгне на работа.

НОВОТО В ОТНОШЕНИЯТА МИ С МАРИ МАНУКЯН
На 05.02. в присъствието на приятелката си Гергана (б.а. – името е измислено) от Перник Мари отвори въпроса за бъдещото ми жилищно устрояване. Собственичката на един апартамент (близо до моята квартира) е починала. Същата била роднина на Мари. Продажбата е под егидата на съвета. Според думите на Мари апартаментът се е оценил на 5–6 хил. лв.
Мари ми заяви, че като млад научен работник, може би ще имам предимство. А доколкото се касае за сумата – тя веднага щяла да ми я предостави. Условията на евентуалния кредит са много благоприятни – да й го върна на части.
Изобщо въпросът за жилищното ми устрояване стана един от основните за Мари.
Намеква ми, че има възможност да купи един съседен апартамент (ако горният вариант не се осъществи).
17.02.82 г.
“Сава”
Оперативната комбинация между агентите “Сава”, “Селчук” и “Дора” в бъдеще няма да се развие, а и самите офицери от ДС след време ще посъветват “Сава” постепенно да прекрати отношенията си с “Дора”. “Селчук” ще се откаже от развода и ще продължи да живее с жена си въпреки аборта и проблемите, които имат…
Цялото това безумие, описано от Доган и водещите му офицери под формата на сведения и докладни записки, което не довело до нищо, ясно е документирало безсмислието на тоталитарните служби за сигурност. И като имаме предвид, че Доган е перспективен агент на ДС, би трябвало да си направим изводите за това какво се е случвало с оперативните комбинации на безперспективните агенти…

Тома Биков

www.glasove.info