ДОБРЕ, ЧЕ НЕ БЯХ НА МЯСТОТО НА ГЕН. РАДЕВ! КАКВО ЩЯХТЕ ДА ЧУЕТЕ, „ОБИДЕНИТЕ“, БЕДНА ВИ Е ФАНТАЗИЯТА!
Това е „обидната фраза“ на президента ген. Румен Радев, която накара присъдружните на ГЕРБ Групировката да „се обидят“, въх, мари, майко…
И от личен опит ви го казвам, ако вземат да заведат граждански дела с искове към ген. Радев, ще спечелят, защото в съда е пълно с „грантови“ съдии, за които всичко е „обида“ и „клевета“, стига да „опраскват“ „неправилните“…
Тия, нахални, нагли, „слуги на народа“, ореваха орталъка колко били обидени, а един Кабелар, с типичния си просташки профанлък, даже възкликна: „Оставало ни една седмица? И кой го казва? Един паднал от небето…“.
Ако имаше в тази държава прокуратура на място и служби, които не са под шлифера на Оня от Банкя, всички вие, „обидените“, вече щяхте да сте по килиите и да се тропате един друг, понеже сте „храбри“ като мишоци.
Ако имаше и народ, досега всичките вие, „обидените“, щяхте да сте се покрили вече в чужбина, защото камънье и дърве щеше да лети към наглите ви физиомутри.
Добре, че не бях на мястото на ген. Радев. Бедна ви е фантазията какво щяхте да чуете в прав текст, ало, „обидените“!
А след речта ми, другият изумен – Гоце – нямаше да рече идиотското „скрупольозна реч“, както го направи за ген. Радев, а направо по винкелски щеше да отсече: „Е сега си е… майката!“
Защото си заслужава да изречеш грозната, мръсна истина в очите на намкьорите, и да го направиш в техния нагъл стил – грозно, режещо и така че да онемеят. Преди да ги измете Съдбата. Пък после, който иска да се обижда. Съдиите никога не са били, не са и нямат да бъдат Господ.
А когато си нарекъл едно мекере – мекере! – трябва да си горд, че български съд те е осъдил. И да си сложиш присъдата в рамка. Която да ти напомня, че не си плъх. И никога няма да бъдеш.
Веселина Томова