„ДИПЛОМАТИЧЕСКИ КЛУБ“ В БОЯНА, „РАВАШОЛ“ ОТ ЕДНО СРС. ДАЛИ НЕ СМЕ ОКУПИРАНИ ОТНОВО? НЕ ИСКАМ ДА ЗНАМ. ОТДАВНА СЪМ ЧУЖДЕНЕЦ В СОБСТВЕНАТА СИ СТРАНА.
това е официалната страница на т.нар. „Дипломатически клуб“ в Бояна. Тя (разбира се) не работи. Снимки на клуба (за онези, които не са ходили там) има из мрежата. По време на управлението на Т.Ж. този клуб беше само за дипломати и правоимащи. След 10 Ноември мина на разположение на БОДК (по късно adis), което в превод означава „Бюро за Обслужване на Дипломатическия Корпус“. Има тенис корт (закрит и открит), басейн, сауна, ресторант и т.н. Беше престижно да играеш тенис тук и да плуваш в басейна редом до някои важни особи от онова време, както и на новобогаташи, които по-късно откриха далечните дестинации и частните самолети. По едно време имаше и карти за членство и можеха да те одобрят (или да не те) само ако имаш (поне) две акредитивни писма…
В едно СРС, което разкриваше разговор между двама (пишман)политици се говореше, че трябва да се видят „в“ или „със“ (звуковият файл беше развален точно на тази буква) Равашол. Един приятел по това време (журналист) каза, че не могат да разберат за кого става дума. А беше лесно – трябваше да видят в библиотеката „Св.Св. Кирил и Методий“ – това е прякорът на Васил Чекаларов – един от свидните за България революционери, войвода и то главен (!) на ВМРО в Костурско. Можете да прочетете много за него, стига да искате….
Архитект Георги Киселинчев изгражда къщата на Чекеларов на ул. Шипка (там сега има паметна плоча)
Загива през 1913 г., главата му е отрязана и набучена на кол и се разнася из улиците на Лерин с викове: „Няма го Чекеларов! Няма я Македония!“
В Скопие има огромен негов паметник, той е възседнал кон и стреля с пищов в дясната си ръка. Паметникът не свети и не пее. У нас паметник няма.
На улица с неговото име се намира този клуб.
Окупиран вече.
И кой знае коя глава ще тържествува там.
До следващото изтриване.
на паметта.
или пък на нечий друг живот.
А войводите са имали едно верую – свободата!
дали не сме окупирани отново?
не знам.
по-точно – не искам да знам
отдавна съм чужденец в собствената си страна.
Игор Марковски