ДИМИТРИН ВИЧЕВ: ПРОКУРОР АСЯ ПЕТРОВА СЕ ВОЗЕШЕ НА ОТКРАДНАТ ОТ ФИРМАТА МИ „МЕРЦЕДЕС”

Ако не беше на семейно ниво, историята може би нямаше да се случи. Но тя е факт и затова трябва да бъде разказана. Защото, както казва главният герой в нея: „Ако се замете под чергата, това би дало сигнал на всички, че може и така. А така наистина не може!“. Преди няколко месеца единствен сайта „Афера“ писа за това безобразие, но историята така и не получи широк отзвук.

Главният герой е Димитрин Вичев от Шумен. Бивш бизнесмен, бивш милионер, бивш предприемач и работодател, бивш най-почитан в града си човек.

Бивш, защото е ограбен от собствения си брат и неговите деца.

Ограбен от брата, когото винаги е спасявал – и в преносния, и в буквалния смисъл. Ограбен от децата, на които винаги е помагал – да израснат, да се изучат.

Историята е жива нашенска елинпелиновска класика по „Гераците“.

Иначе в нея са замесени и силните на деня, без които безобразията не биха могли да се случат – хора на Борисов и Цветанов, активисти на ГЕРБ в Шумен.

И най-вече – протежето на Цветан Цветанов, скандалната прокурорка Ася Петрова, която все още е с ранга на зам. главен прокурор

Да направим кратко обяснение в началото на това интервю. Вие с брат ви сте били съсобственици на крупни фирми за винопроизводство, хотелиерство и други. Печелили сте добре. В един момент се оказва, че вашият брат, без вие да имате идея дори, ви е окрал пладнешки. Как се случи това?

С брат ми сме наследници на една традиция – винопроизводство и производството на осмарския пелин. Нашите баща, дядо и прадядо са се занимавали с това. През 1994 година възобновихме производството. Аз бях водещият управител – всичко е минало през сърцето, ума и ръцете ми: създаването на избата, осигуряването на кредити и намирането на пазари в страни от Европейския съюз, създаването на масивите с лозя, построяването на хотела в Шумен и къщата за гости в с. Осмар.

Завършил съм банково и финансово дело в Свищов и затова се занимавах предимно с обезпечаването със средства за фирмите, с пазарите. Брат ми се занимаваше с производството.

Но през 2010 г. възникнаха противоречия между нас – във връзка с това как да бъде продължена работата в условията на силно свитите вече пазари и след унизителните условия за продажба, които ни налагаха търговските вериги.

По-конкретно?

Изготвих два проекта по европейски програми за модернизация на избата и за развитие на селски туризъм с цел да се намали обемът на производство, да се подобри ефективността и се разнообрази дейността. След като не се разбрахме, брат ми еднолично пое управлението на избата и земеделската фирма.

Аз се заех с управлението на хотела ни. Имахме един от най- хубавите хотели в Шумен – парк-хотел „Кьошкове“. Гостували са ми президенти, политици, министри. Кой ли не! След посещение на избата в Осмар бившият израелски посланик г-н Давид Коен написа в книгата за почетните гости: „Ако имаше още 200 такива бизнесмени в България, тя щеше да бъде друга“.

Какво се случи през 2010 година, когато, както разбирам, с брат ви
сте имали несъгласия по определени въпроси?

През 2010 г., без да знам, брат ми и съпругата му издават генерални
пълномощни на своя зет Николай и на сина си Калоян да представляват и
управляват три от фирмите ни. През следващите две години те, заедно със
своите приятели – бизнесмена Илия Попов и частния съдебен изпълнител
Асен Тонев, както и с политическия чадър на зам. областния управител на
ГЕРБ в Шумен – Красимир Попов (съпруг на майката на зетя Николай и
доверено лице на бившия министър Цветан Цветанов), а също и с
магистратския чадър на зам. главния прокурор Ася Петрова
(дългогодишна приятелка на децата на брат ми), извършват прехвърляния
на активи чрез фалшиви записи на заповеди и изпълнителни дела!

Всички тези записи на заповеди са със срок на падеж между един и пет дни. Това означава следното: когато физическо лице или фирма заеме пари, се
подписва запис на заповед, с което заемополучателят се задължава
безусловно и без протест да върне парите на определена дата.

В нашият случай брат ми „заема“ пари от новосъздадената фирма на децата си (говорим за 67 000 лева „заем“) и задължава общата ни фирма да им ги върне на следващия ден. Нито те имат такива пари, нито тези пари са отразени в счетоводството, нито са изразходвани за определена цел.

Това са фалшиви документи. И аз не съм уведомен, че фирмата ни има „спешна нужда“ от тези пари и че трябва да ги върнем следващия ден.Такива записи на заповеди е подписвала и съпругата на брат ми – Елена, на близки техни приятели.

В крайна сметка, със собствените си подписи брат ми и съпругата му правят така, че нашите общи фирми да дължат пари на фирмата на децата им и на техни приятели.

Как така?

Ами така. Децата на брат ми правят нова фирма със сходно име –
„Винарска изба Осмар“ ООД, с адрес – дома на брат ми и съпругата му.
Фирмата „Осмар“ ООД, която се представлява от мен и брат ми (заедно и
поотделно), се задължава с едноличното решение на моя брат и
съдружник със заем от 67 хил. лв. и срок на падеж следващия ден към
фирмата на децата му.

След 24 часа децата отиват в съда и казват: „Фирмата на братя Вичеви ни дължи пари и не ни ги връща“.

Съдът веднага изпраща писмо до седалището на общите ни фирми в с. Осмар. Писмото се получава от пълномощника – зетя на брат ми, изчаква се законовият двуседмичен срок и на 15-ия ден „заемодателите“ отиват в съда и казват: „Никой не ни връща парите“.

След което се снабдяват с изпълнителна заповед от съда. После отиват при частния съдебен изпълнител Асен Тонев (техен приятел) и той веднага запорира избраните имоти!

И така – 8 принудителни изпълнителни дела, за които знаят само няколко участващи в престъпленията лица.

Давам пример със сградата на избата в с. Осмар, за която имаме оценка от независими оценители през 2010 г., че струва 2 млн. и 92 хил. лева по справедливи пазарни цени само като актив. Става дума за 11 хил. кв.м площ за производство на 1 млн. литра вино.

Частният съдебен изпълнител– като приятел, веднага запорира избата и прави опис. Даже не изчаква двуседмичен срок за доброволно погасяване на това задължение и без да уведоми никой друг (освен моя брат), насрочва публичен търг.

По закон трябва да изчака две седмици, но не го прави. На шестия ден търгът е обявен. Месец по-късно на търга се явява, разбира се, само фирмата на децата на брат ми.

Представяте ли си?

Дават тайно наддавателно предложение 94 081,71 лв., колкото частният съдебен изпълнител е решил че струва избата – 21 пъти по-малко от реалната стойност. На цената на един апартамент!

И разбира се, търгът се печели от фирмата на децата на брат ми, тя е заемодател. Дори и една стотинка не е сложила повече! Защото са били сигурни, че никой в България няма да научи по това време за този „публичен“ търг!

По този начин са прехвърлени земи и лозя – на техни приятели и близки.

Източват се 3 дружества, в които аз с брат ми или съпругите ни сме съдружници с дялове 50 на 50 – за производството на вино, за земеделска и туристическа дейност. И ето сега, на 14 февруари, Трифон Зарезан, гледам във вестника крадците (трябва да ги нарека точно така), моите роднини, изкарали вино навън пред избата и черпят. С чуждо вино празник правят.

Да се върнем в началото на бизнеса ви. Вашият личен и този на брат
ви заедно с вас. Не сте назначен капиталист, така ли е?

Всичко при мен е правено стъпка по стъпка. Първият частен магазин в Шумен е моят – през 90-а година. Първата стокова борса – през 91-ва година, е моята. Брат ми го включих в бизнеса чак през 94-та година.

Преди това нямаше участие, но съм делял по равно с него всичко
спечелено. Започнал съм и съм работил само със заеми, а по-късно – със
собствени спечелени пари. Никога не съм участвал в никаква приватизация
или кандидатствал за обществени поръчки. Кой ли не е идвал в хотела ни:
президенти, депутати, владици, журналисти, дипломати… На Трифон
Зарезан идваха по 500–600 гости, с музика, танцови състави…

Изглежда това събуди някаква завист у децата на моя брат – уж фифти-фифти, пък по-голямата почит и уважение – към мен. А съм по – малкият от братята.

В живота си съм се занимавал и с политика. Аз съм от основателите на
СДС в България и репресиран преди 1989 г. – на 22-годишна възраст, през
1980 г. като студент в Стопанската академия в Свищов, бях съден и лежах
в затвора за антикомунистическа дейност.

Не е ли странно, че вие винаги сте били водещият в бизнеса, но
юридически правата ви са равни?

Аз смятах това за съвсем нормално, след като сме братя, фирмата да бъде
50 на 50 процента. Тогава и адвокатите така ни посъветваха – да бъде
управлявана заедно и поотделно пак 50 на 50 процента. Но това даде
възможност на моя брат да извърши серия от действия, за които аз не бях
уведомен. И те се оказаха предателства и престъпления. Това е
шокиращото.

Завършил съм финанси и банково дело в Свищов.
Брат ми завърши вечерна гимназия, беше таксиметров шофьор в Шумен.
По-голям от мен с 8 години.

Винаги ми е казвал: „Брат ми, ти управляваш“. Навсякъде стои моят подпис – в банки, търговски вериги, митници, на всички документи… И да се извърши такава грандиозна измама, която си е точно кражба – чрез 8 изпълнителни дела, да се използват пролуките в законите, е ужасно и е невъзможно да бъде извършено без помощ от компетентни лица…

Вие кога разбрахте за случилото се?

Разбрах за престъплението две години след като то е било извършено.
Има една стара арабска поговорка, предизвикваща потрес у мен: „Една
ръка се целува дотогава, докато събереш сили да я отрежеш“. За
съжаление тя е била кредо на моите племенници.

Малките лъвчета, когато пораснаха и се ожениха, пожелаха цялата власт.
Станаха на по 30–35 години и направиха този преврат. Но това не би било
възможно, ако режимът на Борисов и Цветанов не бе създал усещането, че
техните хора могат да заграбват безнаказано бизнес където и когато си
поискат.

Още през октомври 2010 г. – след като виждах, че нещата не отиват на
добре, с жена ми и децата ни отидохме в избата в с. Осмар на разговор с
брат ми и фамилията му. Казахме така: „Явно не можем да работим
заедно. Вие в момента управлявате избата. Да се разделяме и всеки – по
пътя си“. Казаха: „Ние имаме наш план“, и повече не ни допуснаха до
имотите ни.

Въпреки това през ноември 2011 г. отново отидох с предложение да се
разделим справедливо, да им прехвърлим всичко срещу една достойна
компенсация. Влизайки в двора на избата, аз бях шокиран от гледката:
оградите на избата – затворени с едни плоскости, зад които нищо не може
да се види. Като влязох вътре – бях с мой приятел, неслучайно го поканих,
защото имах подозрение, че нещо нередно се върши там, видях, че се
режат за скрап цистерните за вино с вместимост десетки тонове (за по 40
000 литра вино).

После се оказа, че пак децата на брат ми чрез тяхната фирма „Винарска
изба Осмар“ са ги купили на търг… Една цистерна от 40 хил. литра само
като метал тежи 4 тона. Ако се продаде по цени за скрап (по 50 ст.), това
са 2000 лева – само като метал. Не говорим за нейната функционална
стойност – за вода, за вино и т.н.

Частният съдебен изпълнител ги оценил
на по 270 лева. Режеш и печелиш. Целият двор – пълен с метали за скрап.

Впрочем още преди това бях пуснал жалба до прокуратурата, че нямам
достъп до фирмата си и до канцелариите. След видяното отново се обърнах
към прокуратурата с втора жалба. А адвокати ме посъветваха да подам
молба за несъстоятелност, за да се спрат всички изпълнителни дела, които
са завели, и съдът да назначи независим синдик.

Какво последва?

През септември 2012 г. се срещнах със синдика – да разбера как се пази и
управлява в момента сградният фонд и кога ще се насрочи публична
продан. Ако се продадат избата, машините и бизнесът, ще може да се
върнат всички текущи задължения и да получа аз моя дял и брат ми
неговия. Синдикът казва: „Каква изба?“. Аз: „Как каква, избата в Осмар –
11 хил. кв.м, 5 хиляди разгъната площ“. Той: „А, няма такава изба. Идете
си проверете“.

Отидох в регистъра на Агенцията по вписванията и какво да видя: не
съществува собственост върху такъв имот. Отписана е и е записана на
друга фирма, на фирмата на децата на брат ми. И още – продадена чрез
частен съдебен изпълнител.

Отидох при частния съдебен изпълнител – да ми дадат копия от документите, да видя. Не ми дадоха копия. Наложи се да ги искам със съдействието на адвокат. Три седмици частният съдебен изпълнител отказва да ми даде копия от документите – първоначално не бяха прошнуровани, не бяха прономеровани. След 21 дена ми дадоха копията – вече въведени в ред, според закона.

От тези документи се вижда цялата последователност на един огромен
грабеж. Прехвърляни са земи и лозя с пазарна стойност около 5–600
хиляди лв. на приятеля им Илия Попов срещу фалшив запис на заповед за
несъществуващ дълг от 30 хил. лв. Другият им приятел – частният съдебен
изпълнител Асен Тонев, е „оценил” 5-годишни нови лозя, в които са
инвестирани по 3–4000 лв. на декар, на по 180 лв. за декар. Синът Калоян
взел имот (бивша детска градина) от 480 кв.м РЗП и 3 дка двор на
стойност около 150 хил. лв. за 2 хил. лв, защото „осъдил” фирмата на
баща си и мен (отново без мое знание), че му дължала тези 2 хил. лв.
Зетят Николай се сдобил с къща, земи и лозя за няколкостотин хиляди
лева, защото не бил получавал заплата (около 2500 лв.) от фирмата на
тъща си. Прехвърляли: нов трактор от 90 000 лв. за 4000 лв., автомобили,
камиони, машини, хиляди литри вино – на безценица.

Така общите загуби за държавата, за кредиторите, за фирмите, за мен и съпругата ми, като физически лица, са за над 4 млн. лв. От тук нататък какво мога да направя? Нищо повече от това да напиша ново писмо до Окръжна
прокуратура в Шумен – чрез Окръжния съд, да проверят как са
прехвърляни имотите и колите. И какво се случи? Нищо! Окръжният съд
го дава на Окръжната прокуратура, Окръжната прокуратура го прехвърля
на Районна прокуратура – Шумен, тя пък го дава на МВР-Шумен. След
няколко месеца МВР-Шумен ми пише: „Няма данни за престъпление”. И
гледам – шефът на ОУ на МВР-Шумен днес станал депутат от ГЕРБ !

Споменахте за влиятелни приятели на племенниците ви…

Сигналите ми стоят в Главна прокуратура, много са. Доказателственият
материал е над 600 страници. Надявам се, че въпросът се проучва. Имам
абсолютно обосновани предположения, че това е организирана престъпна
група от няколко души, в която са частният съдебен изпълнител Асен
Тонев, брат ми Вичко Вичев и жена му Елена Вичева, децата им и техните
близки и приятели.

А що се отнася до г-жа Ася Петрова, нека главният прокурор и ВСС (защото се обърнах и към него) решат дали да приемат искането ми да бъдат временно преустановени прокурорските правомощия на г-жа Ася Петрова.

Нека да преценят има ли тя служебни нарушения и
какъв е нейният морал. Когато се извършва големият грабеж, Ася Петрова
е окръжен прокурор на Шумен и повече от 10 години най-близка
приятелка, заедно със съпруга си д-р Валентин Петров, на децата на моя
брат. В нашия хотел, в ресторанта ни, е идвала десетки пъти. Явно на
чисто приятелски начала е слагала чадър, защото няма движение по моите
сигнали. През есента на 2011 г. отказа поискана среща с мен.

Нека ви дам само един пример. Фирмата ни имаше служебни автомобили –
един от тях беше лимузина „Мерцедес Е 270“, ползваше го брат ми. Един
ден през лятото на 2013 г. виждам, че в него се вози Ася Петрова. Отидох
в Пътна полиция – Шумен и ми дадоха документ, че тази кола моят брат
(пак без да знам) я е прехвърлил на своята снаха (жената на племенника ми
Калоян, с която нямат сключен граждански брак, но имат две деца) за 3000
лв. Тя, Зорница Зафирова, от своя страна я прехвърля на фирмата на
съпруга на Ася Петрова „Августа Агро” ЕООД – Каспичан.

От търговския регистър се вижда, че по това време съпругът на прокурорката Валентин Петров Тодоров има неразпределена печалба от над 1 милион лева! Е, дотам ли я докараха – да си „купуват” кола „втора” ръка? Има поговорка
„На харизан кон зъбите не се гледат”! За мен това не е покупко-продажба,
а подарък за приятелски услуги!

Има ли според вас участие и на Шуменския съд в тази завера, или те
просто са действали според получените от тях документи?

Действат по документи. Но нищо не пречеше на съда и особено на
Великопреславския съд, да прецени дали тези записи на заповеди са
автентични. А те на базата на молба и с тези записи на заповеди пускат
уведомление, изпращат го обратно в офиса на фирмата и казват: „Платете
задължението или възразете”. Ако някой, примерно моят брат, беше
възразил и казал: „Не сме съгласни”, би трябвало да започне дело – с
доказателствен материал, с експертиза, но така не се връзва схемата.
Замисълът е друг! Никой да не разбере! И за това в т.нар. публични
търгове участва само по един роднина или приятел! Никой друг не знае и
не участва! Даже с един почерк са писали в различни търгове за различни
лица наддавателни предложения, които са до стотинка равни на „оценката”
от частния съдебен изпълнител Асен Тонев.

Кога се видяхте с брат ви за последен път и какво си казахте?

В края на 2011-а се видяхме за последен път. Преди това водих разговор,
обясних му, че не трябва да се допуска принудителна продажба на хотела
ни в гр. Шумен! Банката имаше предложение за нов кредит! Той отказа
съдействие! Не можех да разбера защо. А то било, защото през това време
те са си прехвърляли всички активи от другите ни фирми! Представяте ли
си! Бизнес и активи, създавани за повече от 20 години, на стойност около 8
милиона! Общите ни задължения бяха около 800 000 лв. – само 10%! Една
част бяха загубени, като хотела в Шумен, който вместо за 3 млн. лв.беше
продаден за 700 хил. лв., за да се изчисти кредитът, а другата част – над 4
млн. лв., моят брат и децата му откраднаха. И сега – или държавата чрез
правоохранителните си органи ще се намеси и ще възстанови
справедливостта, или трябва аз да реша по някакъв друг начин този
проблем .

Още имам надежда, че живеем в правова държава. Сезирана е
Главна прокуратура, сезиран е ВСС, сезиран е министърът на
правосъдието. Питам се – какво трябва да направи човек, за да му се
обърне внимание? Да се самозапали ли? Какво да направя още, за да се
решат нещата? Колко време още мога психически и финансово да
издържа? Знаете ли какви мисли минават през главата на отчаян човек?

Ще кажа само нещо за морала. Миналата година баща ни беше, като
стария Герак, тежко болен. Аз го гледах, грижехме се за него заедно със
съпругата ми в Шумен. Година и половина брат ми не се обади да го
попита: „Татко, как си?”. Защото баща ни си позволил да го попита: „Ти
защо ограби брат си и децата му и открадна и моята земя, която вкарах
във фирмата ви? Как да живея с 290 лева пенсия?”

И в деня, когато почина, на 11 август миналата година, не дойде нито един
човек от тяхното семейство да се поклони и да запали една свещичка. Аз
използвах последните пари, които татко беше скътал– 1000 лева за
погребението си. Нямахме пари за нищо повече…

Бяхте ли близки с брат си, преди да се скарате?

Бяхме много близки. През 2006 г. брат ми беше много тежко болен.
Наложи се да му се направи сложна сърдечна операция – за присаждане на
клапа. Благодарение на това, че имах обществена дейност, обществени
ангажименти и много познанства (и до ден днешен, слава Богу, някои от
приятелите ми останаха до мен и ме подкрепят), аз отидох за помощ при
приятел. Веднага приеха брат ми във водеща клиника в София. Операцията
бе извършена лично от един от най-добрите професори в страната. Бил съм
при брат си през всичките 40 дена на възстановяването му в София и после
– в Банкя. Той казваше, че аз съм му спасил живота. След това, през
зимата на 2010 г., беше пак в много тежко здравословно състояние.

За четири часа от Шумен го закарах в Трета градска болница в София, където му направиха спешна операция, пак с помощта на моите приятели Сега на
снимките го виждам, че е жив и здрав. Когато преди година и половина
баща ни му казал: „Брат ти ти спаси живота, защо направи това”, Вичко
отвърнал: „Когато Димитрин беше малък и беше го хванал ток, аз
издърпах кабела от ръцете му и тогава му спасих живота – тъй че сме
квит”.

Бях като гръмнат! Няма квит в това нещо! В спасяването няма квит. Това
мога да кажа за брат ми. Много близки бяхме. Всичко съм направил за
него, за децата му, за образованието им. Да не звучи като самохвалство –
в града знаят.

Доколкото разбирам, баща ви е знаел за направеното от брат ви.
Опита ли се да оправи нещата?

Да, той знаеше и една седмица преди да си отиде, ми каза: „Моля ви,
направете опит да се разберете, макар че нямам надежда. Срещнете се и
ако не се оправите, тогава действай както смяташ за добре”. Съпругата ми
отиде на разговор с дъщерята на моя брат. Казала й: „Всичко знаем.
Имаме всички документи. Редно е да има справедливост”. На което
племенничката ми отговаря: „Ами съдете ни. Всичко си е наше. Правете
каквото искате”. Съпругата ми казала: „Жаклина, ние няма да ви съдим.
Държавата ще ви съди. И няма да има връщане назад”. От тук насетне
всичко е в ръцете на прокуратурата и съда.

Надявам се най-сетне в следващите дни и седмици да започне разследване.
Аз не искам да бъде в Шуменската прокуратура, не искам да бъде в
Шуменския съд – защото са твърде обвързани – прокурори, полицаи, ЧСИ,
нотариуси, съдии. Много имена са замесени вътре (и на бизнесмени, и на
политици) в този кръг, който аз наричам „престъпна група”.

Въпросът е много важен, защото аз наистина имам обосновани съмнения за този кръг на хора от Шумен, гравитиращи около бившия министър на
вътрешните работи, че са спуснали политически и магистратски чадър
върху престъпниците. И че са се облагодетелствали за това. Това означава
само едно – корупция.

Аз търпеливо чакам и ако в най-скоро време не започне отговорно разследване от съответните национални държавни
органи, аз няма да кажа като в песента на Слави Трифонов: „Няма такава
държава”. Аз ще крещя: „Има такава държава. Тя не е правова държава. И
се нарича България”. И от тук нататък ще решавам и действам така, както
ми повеляват съвестта и разумът.

Вие имате деца, нали?

Имам две деца. Синът ми е на 26 години, дъщеря ми е на 20. Наложи се
синът ми да прекъсне следването си – в частен университет беше, а аз
нямам пари за таксите. Дъщеря ми сега учи психология в НБУ – заемам
пари от приятели, за да й плащам таксите. Опитваме се нещо да работим,
децата също работят на граждански договори.

Какво казват децата?

Те казват, че никога няма да простят. Че чакат намесата на държавата и
главния прокурор. Изключително силни са. Даже си казвам: „Благодаря
ти, Господи, че за пореден път ми даде изпитание в живота, когато децата
ми са на по 20 и 26 години. За да разберат, че славата и богатството са
временни. За да могат да видят кои са истинските им приятели”. Защото,
преди да се случат тези неща, те също имаха много приятели. Търсеха ги,
защото бяха децата на Димитрин Вичев, управител и съсобственик на 4
фирми, хотели, изби, лозя, магазини. Сега, когато нямат парички – защото
сме имали моменти като миналата година, когато събирахме жълтите
стотинки, за да си купим 1 хляб, нещата се измениха. Децата ми видяха
какво значи празен хладилник, спрени телефони, газ, телевизия… И как
някои от „приятелите” вече не ги търсят.

Аз съм бил в бизнеса 24 години – от 89-а. През 87-а бях главен
счетоводител и си докарвах допълнително пари като таксиметров шофьор,
бях от първите по Указ 56. Преди това допълнително съм си печелел пари
по различни законни в онова време начини. С какво ли не съм се
занимавал. Така натрупах и опит.Това съм наследил и запомнил от баща
си, царство му небесно: че основната роля на мъжа е да дава сигурност на
семейството си. А това става, разбира се, чрез доходи и чрез личен
пример.

Не останах с впечатлението, че сте озлобен човек.

Само човек, който е минал през страданието, може да прости в сърцетоси.
Аз продължавам да мисля върху това – как тези, които са били близки до
предишната тоталитарна власт, имат такъв примитивен антикомунизъм,
такова отричане и как носят в душата си такава омраза? Явно ги гложди
нечиста съвест.

Дори към децата на моя брат не тая омраза, не тая озлобление. Аз не искам
възмездие. Искам справедливост. Истината, заради справедливостта
въобще. Защото, ако този случай бъде заметен, това дава сигнал за
всички, че може така. Не може така, по дяволите! Пита ме някой: „Г-н
Вичев, вие наистина ли се надявате да ви се върнат избата, лозята, земята,
всичко, което е ограбено?”. Не мога да кажа вече на какво се надявам.
Надявам се всеки да получи своето.

Както пише в Библията, всеки според делата му ще бъде съден. Аз мога да
съдя за морала на хората. За техните криминални дейности –прокуратурата
и съдът.

За да бъда сигурен, че ще има обективност и че няма да се повлияе на
обвинението и съда, настоявам за временно отстраняване от длъжност на
заместник главния прокурор Ася Петрова. Защото все още нямам
информация какво се прави по сигналите ни! Знам само, че участниците в
престъпната група са предупредени и замитат следи! Нека кажа и още
нещо.

Слушах много внимателно миналата година записа на Кокинов,
Бойко Борисов и Мирослав Найденов в Банкя. Там тихо се чува как
Кокинов казва на Бойко Борисов: „Нали вие си я сложихте Ася Петрова?”.
Ето сега и Пеевски каза: „Цветанов е искал Ася Петрова. Не знам кой
назначи Пеевски, ама питам: кой назначи Ася Петрова?

Аз вярвам, че законът е по-силен от всяка личност! Законът е в основата
на държавата и само той дава свобода! Все още се надявам, защото все
още дишам! И ще продължа да се боря докрай!

Съвместна публикация на вестник „Галерия“ и glasove.com