ДИКЕК ЮСУФ. НЕ, НЕ Е „ПО ИРОНИЯ НА СЪДБАТА“. ЗАКОНОМЕРНОСТ Е ПО БОЖИИТЕ ВСЕЛЕНСКИ ЗАКОНИ. КЪМ КАКВОТО СЕ ВКОПЧИШ СЪС СВРЪХ АМБИЦИЯ – ГУБИШ! ПРАВИШ ЛИ НЕЩАТА С ЛЕКОТАТА НА „БОЖИЕ ДЕТЕ“, РАДВАЙКИ СЕ, ВИНАГИ ПЕЧЕЛИШ
„По ирония на съдбата“ – надпреварват се медиите да пишат за спечелването на сребърен олимпийски медал по стрелба от турчина Дикек Юсуф.
Не, не е „по ирония на съдбата“.
Закономерност е по Божиите вселенски закони.
Винаги успяваш и побеждаваш, когато целта НЕ ти е на всяка цена и НЕ си се вкопчил в нея.
В каквото се вкопчиш свръх контролиращо – губиш го.
Когато успехът ти е на всяка цена с фиксирана свръх амбиция – винаги губиш. И никога не печелиш.
Нали знаете оня лаф за „късмета на начинаещия/аджамията“?!
Защо винаги печели? Защото не му е на всяка цена, защото не се е вкопчил още в това на всяка цена да спечели и се е оставил на лекотата, онази лекота, която е впрочем дух на забавление, същото като Божия принцип „радвай се“, винаги се радвай.
А кой винаги се радва? Децата. Неслучайно Бог иска от нас „да сме като децата“, защото те правят нещата с лекота, забавлявайки се, водени единствено от Божията промисъл – без да вкарват свръх амбицията на човешкото си Его.
Към каквото се пристрастиш – губиш го. В каквото се вкопчваш неистово – губиш, никога не печелиш.
Дикек Юсуф е илюстрация на тези духовни закони.
На стрелба се учи, докато служи в турската армия. След дипломирането си става ефрейтор и постъпва на служба в Мардин. Офицер е в Генералното командване на жандармерията.
След яростен скандал с жена си Дикек Юсуф започва да тренира стрелба, за да си изкара яда, а желанието му е да вижда по-често децата си, да докаже на бившата си вече съпруга, че е добър баща.
И ето ги пак духовните закони, които ние предпочитаме винаги да пренебрегваме: очевидно вкопчен в съпругата си, той я губи, но пък започва да тренира стрелба без каквато и да е амбиция, носейки се на божиите криле – „Никога не съм мислил, че ще бъда на олимпиадата. Просто се стремях да прекарвам уикендите с децата си“.
Излиза да стреля без специализирана екипировка, без тренировъчен режим и гардероб, състоящ се от ежедневните му дънки и тениска, като „нехайно дете“.
И точно като „дете“, се повява на олимпийското стрелбище, невкопчен в неистови амбиции да печели, изстрелва почти перфектен кръг и след това пита: „Има наблизо зона за пушене?“.
И след като спечелва среброто, без патос и надути емоции от грандиозния успех, просто се обръща към бившата си съпруга: „Шарон, ако гледаш това, искам си кучето обратно.“
Лекотата да правиш нещата като „дете“. На Бога.
Това се отнася за всички и за всичко – когато вършим нещо леко, със забавление, с радост заради самата радост от него, а не се вкопчваме фиксирано и пристрастено на всяка цена към успеха и победата – печелим.
Винаги.
Afera.bg